Как Китай вижда света и как ние трябва да гледаме на Китай

Площад Тянанмън, Пекин, Китай, Мао Дзъдун
Време за четене: 16 минути

Площад Тянанмън, Пекин. Снимка: Nick Fewings, Unsplash

Оригинална публикация-  Алтернативата: Анализи и алтернативи

Текстът е от новата книга на американския генерал-лейтенант Хърбърт Р. Макмастър „Бойни полета: Битката за защита на свободния свят“ („Battlegrounds: The Fight to Defend the Free World“). Откъсът от нея е преведен от сайта The Atlantic, където е публикуван под заглавието „How China Sees The World“.

I. Забраненият град

На 8 ноември 2017 г. Еър Форс 1 кацна в Пекин, отбелязвайки началото на държавно посещение с домакин китайският президент и главен секретар на Китайската комунистическа партия, Си Дзинпин. От първият ми ден на поста съветник по въпроси на националната сигурност на президента Доналд Тръмп, Китай беше най-висок приоритет. Страната заемаше видно място в идентифицираният от президента Обама най-голям проблем, пред който щеше да се изправи неговият наследник – какво да се прави със Севернокорейските ядрена и ракетна програми. Появиха се също много други въпроси относно естеството и бъдещето на отношенията между Китай и Съединените Щати, отразяващи фундаментално различният китайски мироглед.

От шеметните дни на Дън Сяопин в края на 70-те години на 20 в., допусканията, на които се беше основавал американският подход към нашите отношения с Китай бяха следните: след като бъде приветстван в международната политическа и икономическа общност, Китай ще започне да играе по правилата, да отвори пазарите си и да приватизира икономиката си. Постигайки просперитет, китайското правителство би зачитало правата на народа си и би се либерализирало политически. Но тези допускания се бяха доказали като погрешни.

Китай се е превърнал в заплаха, защото лидерите му развиват затворен, авторитарен модел като алтернатива на демократичното управление и икономика основана на свободния пазар. Китайската комунистическа партия не само засилва една вътрешна система, която потиска човешките свободи и разширява авторитарния си контрол; тя освен това изнася този модел отвъд границите на страната и води разгръщането на нова система от правила и нов международен ред, който би направил света по-малко свободен и по-малко безопасен. Усилието на Китай да разшири влиянието си е очевидно в милитаризирането на изкуствено създадени острови в Южнокитайско море и развръщането на военни способности близо до Тайван и Източнокитайско море. Но интегрираната същност на военната и икономическата стратегии на Китайската комунистическа партия е това, което я прави особено опасна за Съединените щати и други свободни и отворени общества.

Джон Кинг Феърбанк (John King Fairbank), историк от Харвард и кръстник на американската китаистика, отбелязва през 1948 г., че за да разберем политиките и действията на китайските лидери, историческата перспектива е „не лукс, а необходимост“. По време на нашето държавно посещение, Си и неговите съветници наблягаха силно на историята, за да сведат посланията си до нас. Те подчертаваха някои исторически теми. Други отбягваха.

Американската делегация – която включваше президента Тръмп и първата дама, Държавния секретар Рекс Тилърсън и американският посланик в Китай, Тери Бранстад – получиха първия си урок по история по време на обиколка на Забранения град, резиденция на китайските императори в продължение на пет столетия. Бяхме съпровождани от Си, съпругата му и няколко други висши китайски лидери. Посланието – предадено в частни разговори и публични изявления, както и в официалното телевизионно отразяване и чрез цялостната тема на обиколката – беше в съзвучие с речта на Си от преди три седмици на 19-я Национален конгрес: Китайската комунистическа партия неуморно преследва „великото обновление на китайската нация“. Както го описа Си, „обновлението“ включва просперитетът, колективното усилие, социализма и националната гордост – „Китайската мечта“. Забраненият град беше перфектният фон, на който Си да демонстрира решимостта си да „се придвижи по-близо до центъра на световната сцена и да даде велик принос към човечеството“.

Забраненият град е построен в периода на династията Мин, която управлява Китай от 1368 до 1644 г. – период, смятан за златна ера по отношение на китайската военна мощ, териториален обхват и културни постижения. По време на тази династия Джън Хъ, адмирал от флота на Мин, се отправя на седем пътешествия до западния Тихи океан и Индийския океан, повече от половин век преди Христофор Колумб да вдигне платна. Неговите „кораби съкровищници“, сред най-големите дървени плавателни съдове построени някога, носят обратно дан от всички части на познатия свят. Но въпреки успеха на седемте пътешествия, императорът заключава, че светът няма какво да предложи на Китай. Той нарежда корабите да бъдат потопени, а китайските пристанища затворени. Периодът, който следва – особено XIX-и и XX-и век – е смятан от Си и други членове на ръководството на страната за период на упадък, през който европейските народи и по-късно Съединените щати постигат икономическо и военно надмощие.

Както церемонията по закриването на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г., която постави съвременните технически иновации в контекста на 5000 години китайска история, обиколката на Забранения град имаше за задача, изглежда, да напомни, че китайските династии дълго са заемали централно място в света. Изкуството и архитектурния стил на сградите отразяват конфуцианското социално верую: че йерархията и хармонията си подхождат една на друга и са взаимозависими. Императорът е отсъждал и решавал в Залата на великата хармония, най-голямата сграда в Забранения град. Големият трон е обкръжен от шест златни колони гравирани с дракони, които напомнят за властта на един император, чиято държава управлява над тиенсявсичко под небето.

Докато образите излъчвани към Китай и към останалия свят от Забранения град по време на нашето посещение имаха за цел да внушат благонадеждността на Китайската комунистическа партия, усещаше се и дълбоко чувство на неувереност – урок по история, който остана неспоменат. По самия си замисъл, Забраненият град като че ли отразяваше този контраст между външната увереност и вътрешната тревога. Трите големи зали в центъра на комплекса бяха замислени не само да впечатляват, но също и да защитават от заплахи, които биха могли да дойдат както отвън, така и от вътрешната страна на стените. След края на династията Хан, през 220 г. сл. Хр., ядрото на китайските земи са управлявани от силна централна власт само през половината от своята история. Дори в тези периоди Китай е подлаган на чужди нашествия и вътрешни смутове. Императорът Юнг Ло, който построява Забранения град е бил по-загрижен за вътрешни опасности отколкото за възможността за ново монголско нашествие. За да разкрива и елиминира противниците си, императорът устройва широка мрежа от шпиони. За да предотврати съпротивата на учени и чиновници, той нарежда екзекуциите не само на заподозрените в нелоялност, но и на целите им семейства. Китайската комунистическа партия използва подобна тактика векове по-късно. Както Си, императорите, които са седяли на орнаменталния трон в сърцето на Забранения град са упражнявали отдалечен и автократичен стил на управление, уязвим за корупция и вътрешни заплахи.

Нашият гид ни показа мястото, на което последният царствен стопанин на Забранения град, император Пу И е бил лишен от власт през 1911 г., на петгодишна възраст, по време на китайската републиканска революция. Пу И абдикира по средата на „столетието на унижения“, период в китайската история, който Си беше описал на Тръмп, когато двамата лидери се срещнаха на официална вечеря в Мар а Лаго, седем месеца преди нашето пътуване. Столетието на унижения е нещастният период, в който Китай изживява вътрешно разцепление, търпи поражение във войни, прави големи отстъпки пред чужди сили и понася брутална окупация. Унижението започва с китайското поражение нанесено от Великобритания в Първата опиумна война през 1842 г. То завършва с победата на Съюзниците и Китай над имперска Япония през 1945 г. и победата на комунистическите сили в Китайската гражданска война през 1949 г.

Нашата последна среща от държавното посещение, в сградата на Народното събрание, беше с Ли Къцян, премиер на Китайската народна република и титулярен лидер на китайското правителство. Ако някой в американската група бе останал с някакви съмнения относно гледището на Китай върху отношенията му със Съединените щати, монологът на Ли щеше да ги премахне. Той започна с наблюдението, че Китай, вече развил своята индустриална и технологична база, вече няма нужда от Съединените щати. Той отхвърли американските притеснения относно нечестните търговски и икономически практики на Китай, индикирайки че ролята на САЩ в бъдещата глобална икономика ще бъде само да доставя на Китай сурови материали, земеделска продукция и енергия, която да захранва производството му на върхова продукция за индустрията и потреблението.

Напускайки Китай, бях още по-силно убеден отколкото преди, че отдавна е време за драматична промяна в политиката на САЩ. Забраненият град трябваше да внуши увереност в китайското национално обновление и в завръщането на Китай на световната сцена като гордата Поднебесна империя. Но за мен той разкри както амбициите, така и страховете, които движат усилията на Китайската комунистическа партия да разшири влиянието на Китай по неговите граници и отвъд тях и да възвърне честта изгубена през столетието на унижение. Страховете са неотделими от амбициите. Те обясняват защо Китайската комунистическа партия е обсебена от идеята за контрол – както вътре в страната така и извън нея.

Лидерите на партията вярват, че имат тесен прозорец на стратегическа възможност да усилят властта си и да ревизират международния ред в своя полза – преди китайската икономика да тръгне надолу, преди населението да застарее, преди други страни да осъзнаят, че партията преследва националното обновление за тяхна сметка и преди неочаквани събития като пандемията от коронавирус да изложат на показ слабостите, които партията е създала в препускането си да надмине САЩ и да осъществи Китайската мечта. Партията няма намерение да играе по правилата свързани с международното право и търговия. Цялостната стратегия на Китай разчита на кооптиране и принуда у дома и в чужбина, както и на прикриване на същината на истинските намерения на Китай. Това, което прави тази стратегия плодотворна и опасна е интегрираният характер на усилията на партията минаващи през държавното управление, индустрията, академичната и военната сфери.

Като цяло целите на Китайската комунистическа партия са противоположни на американските идеали и на американските интереси.

morning-brew-cjiC1fTHO0g-unsplash
Търговската война между Китай и САЩ е най-видимата част от конфликта между двете най-големи политически сили в света днес. Илюстрация: Morning Brew.

II. Три направления

Следвайки стратегията си на кооптиране, принуждаване и прикриване, Китай извършва навред авторитарните си намеси. Вътре в Китай, търпимостта на партията към свободното изразяване и недоволство е меко казано минимална. Репресивните и манипулативни политики в Тибет, с неговото будистко мнозинство, са добре известни. Католическата църква и особено бързо растящите протестантски религии са сериозно притеснение за Си и партията. Протестантските църкви се показват трудни за контрол, поради своето разнообразие и децентрализация, а партията е премахвала насилствено кръстове от покривите на черкви и дори, с цел назидание, е разрушавала някои сгради. Миналата година усилията на Пекин да затегне хватката си върху Хонконг запали упорити протести, които продължиха и през 2020 г. – протести, за които китайските лидери обвиниха чужденците, както обичайно правят. В Синдзян, в северозападен Китай, където етническите уйгури масово изповядват исляма, партията е вкарала поне един милион души в концентрационни лагери. Правителството отрича това, но миналата година Ню Йорк Таймс разкри архив от уличаващи документи, включително разкази за речи при закрити врати произнасяни от Си, който наставлява чиновници да „не показват никаква милост“.

Партийните водачи ускорено изграждат безпрецедентна полицейска държава. За 1.4 милиарда китайци, държавната пропаганда по телевизията и другаде е неизменна част от ежедневието. Университетите преследват преподаването и обясняването на „Западно-либерално“ право. Студентите в университети и учениците в гимназиите трябва да изучават „Мислите на Си Дзинпин върху социализма с китайски характеристики за една нова ера“. Философията на първия секретар в 14 точки е темата на най-популярното мобилно приложение в Китай, което изисква потребителите да се регистрират с телефонния си номер и истинското си име преди да могат да заслужават „точки за учене“ посредством четенето на статии, писането на коментари и преминаване на тестове с подточки. Системата на личното ниво на „социален кредит“се базира върху следене на хората онлайн и офлайн, за да бъде преценено отношението им към приоритетите на китайското управление. Оценките на гражданите определят възможността им да получат кредит, държавна работа, жилище, възможности и облекчения за пътуване и др.

Усилията на партията да упражнява контрол вътре в Китай са много по-добре известни отколкото паралелните ѝ усилия отвъд китайските граници. Там отново недоверието и амбицията се подсилват взаимно. Китайските лидери се стремят да развият съвременна версия на трибутарната система, която китайските императори са използвали, за да установят властта си върху васални държави. Под тази система, владенията могат да търгуват и да се радват на мир с Китайската империя в замяна на подчинението си. Китайските лидери не се срамуват да афишират тази своя амбиция. През 2010 г. министърът на външните работи на Китай прямо казва на своите колеги на среща на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия: „Китай е голяма страна, а вие сте малки страни“. Китай възнамерява да установи нова трибутарна система чрез грандиозни усилия, организирани под три пресичащи се политики носещи имената „Произведено в Китай 2025“, „Инициатива Един пояс – един път“ и „Военно-цивилна спойка“.

„Произведено в Китай 2025“ е насочена към това Китай да стане като цяло независима научно и технологично сила. За постигане на тази цел партията създава високотехнологични монополи вътре в Китай и отнема интелектуалната собственост на чужди компании чрез кражба и насилствен технологичен трансфер. В някои случаи чужди компании са принудени да влязат в съвместни предприятия с китайски компании, преди да им бъде разрешено да продават продуктите си в Китай. Тези китайски компании обикновено имат близки връзки с партията, което прави рутинен трансфера на интелектуална собственост и производствени техники към китайската държава.

Инициативата „Един пояс, един път“ (Belt and Road Initiative) предвижда повече от 1 трилион долара в нови инфраструктурни инвестиции в Индийско-тихоокеанския регион, Евразия и отвъд. Истинската му цел е да постави Китай в центъра на търговски пътища и комуникационни мрежи. Макар инициативата първоначално да получи ентусиазиран прием от страните, които виждаха възможности за икономически растеж, много от тях скоро разбраха, че китайските инвестиции идват със скрити клопки.

Инициативата „Един пояс, един път“ създаде общ шаблон на икономически клиентелизъм. Пекин първо предлага заеми от китайски банки за големи инфраструктурни проекти, а след като веднъж страните са вкарани в дългове, партията
принуждава политическото ръководство да се съобразява с китайския външнополитически дневен ред и с целта му да неутрализира влиянието на Съединените Щати и на техните ключови партньори. Докато китайските лидери често представят тези сделки като взаимоизгодни, в повечето от тях имат само един печеливш.

За развиващи се страни с крехки икономики „Един пояс, един път“ поставя безскрупулен дългов капан. Когато някои страни не могат да обслужват заемите си, Китай търгува дълга срещу активи, за да получи контрол върху техните пристанища, летища, язовири, електроцентрали и комуникационни мрежи. Към 2018 г. рискът от проблеми със задлъжняването расте в 23 страни с финансиране по „Един пояс, един път“. Осем бедни страни с финансиране по „Един пояс, един път“ – Пакистан, Джибути, Малдивите, Лаос, Монголия, Черна Гора, Таджикистан и Киргизстан – вече имат неустойчиви нива на дълг.

Тактиката на Китай варира според относителната сила или слабост на държавата-мишена. Когато предприемат инвестиционни проекти от голям мащаб, много страни със слаби политически институции се поддават на корумпиране, което ги прави още по-уязвими за китайската тактика.

В Шри Ланка дълготрайният президент и настоящ министър-председател Махинда Раджапакса натрупа дългове далеч над поносимото за страната. Той се съгласи на ред високолихвени заеми, за да финансира строежа на пристанище от китайците, въпреки че нямаше видима необходимост от него. Въпреки по-ранни уверения, че пристанището няма да бъде използвано за военни цели, китайска подводница пристана там на същия ден когато японският министър-председател Шиндзо Абе посети Шри Ланка през 2014 г. През 2017 г., след провала на пристанището като бизнес проект, Шри Ланка трябваше да подпише 99 годишен лизинг с китайско държавно предприятие като размяна на дълг срещу активи.

Новият авангард на китайската комунистическа партия е делегация от банкери и партийни функционери с кожени чанти пълни с кеш. Корупцията отваря възможност за нова форма на квази-колониален контрол контрол, който се простира далеч отвъд стратегически морски търговски пътища в Индийския океан и Южнокитайско море, както и в други региони.

Политиката на „Военно-цивилна спойка“ е най-тоталитарната от трите линии. През 2014 г. и след това през 2017 г., партията обяви, че всички китайски компании трябва да сътрудничат в събирането на разузнавателна информация. „Всяка организация или гражданин“ – пише в чл. 7 на китайския Закон за националното разузнаване – „трябва да поддържа, подпомага и сътрудничи на държавната разузнавателна работа в съответствие със закона и да пази тайните на националното разузнаване, ако те му станат известни“. Китайските компании работят съвместно с университетите и изследователските отдели на китайската армия („Народна освободителна армия“). Военно-цивилната спойка насърчава държавните и частни предприятия в придобиването на компании-собственици на високи технологии или силен миноритарен дял в такива компании, така че технологиите да могат да бъдат използвани не само за постигане на икономическо, но и на военно предимство. Политическата инициатива ускорено внедрява откраднати технологии във въоръжените сили в области като космически изследвания, информационни технологии, биология, изкуствен интелект и енергетика. В допълнение към шпионажа и хакерството от Министерството на държавната сигурност, партията възлага на някои китайски студенти и учени в САЩ и в други чуждестранни университети изследователски центрове да извличат и пренасят технологии оттам.

Понякога финансиране в отбранителната сфера с произход от САЩ се случва да поддържа китайски технологични трансфери. Един от многото примери е Куан-Чъ Груп, описвана в китайските медии като „военно-гражданско предприятие“. Куан-Чъ Груп е основана като цяло на базата на изследвания в областта на метаматериали от университета „Дюк“, изследвания, които са финансирани от американските военновъздушни сили.

Китайските киберпрестъпления са причината за това, което ген. Кийт Алекзандър, бившият директор на NSA описва като „най-мащабния трансфер на богатство в историята“. Китайското министерство на държавната сигурност използва хакерски екип известен като APT10 за атаки срещу американски компании работещи в сфери като финанси, телекомуникации, електроника за масово потребление, медицинската индустрия, както и срещу НАСА и изследователски лаборатории на Департамента на отбраната, извличайки интелектуална собственост и чувствителни данни. Хакерите са придобили например лична информация, включително социалноосигурителните номера на повече от 100 000 служители на Американския флот.

Китайските военни използват откраднати технологии за да достигнат най-модерни военни способности от различни видове и за да отстранят американски военни компании от пазарите. Китайският производител на дронове Dà-Jiāng Innovations (DJI) контролира над 70% от световния пазар към 2017 г., благодарение на недостижимо ниските си цени. Безпилотните му системи дори станаха най-често използваните комерсиални дронове от самата Американска армия, докато употребата им не беше забранена от съображения за сигурност.

Китайският шпионаж е успешен донякъде защото партията е способна да склонява към съдействие, осъзнато или не, личности, компании и политически лидери. Фирми в Съединените щати и в други страни с пазарни икономики, често не докладват кражбите на свои технологии, защото се страхуват от загуба на достъп до китайския пазар, накърняване на отношенията с клиенти или от привличане на интереса и разследване от страна на федералните власти.

Кооптирането прелива в принуда, когато китайците изискат компаниите да се придържат към светогледа на Китайската комунистическа партия и да се въздържат от критика на репресивните ѝ и агресивни политики. Когато служител на хотелската верига „Мариот“ използва фирмен акаунт в социалните медии за да хареса туит в поддръжка на Тибет през 2018 г., уебсайтът и мобилните приложения на „Мариот“ бяха блокирани в Китай в продължение на седмица, а служителят беше уволнен под натиск на китайското правителство. През октомври 2019 г., когато Дарил Мори, мениджър на баскетболния отбор „Хюстън Рокетс“, пусна туит в поддръжка на протестиращите в Хонконг, китайската държавна телевизия отмени излъчването на игрите на „Ракетите“.

Китайската комунистическа партия използва широка гама от сили и средства с цел да манипулира политически процеси в държави-мишени. В Австралия и Нова Зеландия са разкривани многостепенни китайски операции целящи закупуване на влияние в университети, подкупване на политици и притесняване на китайската диаспора, с цел да превърне членовете ѝ в адвокати на Пекин.

Belt and Road Initiative (BRI, or B&R), formerly known as One Belt One Road (Chinese: 一带一路), инициативата Един пояс, един път
Belt and Road Initiative, преди позната под името One Belt One Road, инициативата Един пояс, един път е меката сила, с която Китай налага своите икономически интереси в Евразия и Африка.

III. Стратегическа емпатия

Американците, както Ханс Моргентау отдавна е отбелязал, са склонни да виждат света само в отношението му към Съединените щати и да допускат, че развитието на събитията зависи основно от американските решения и планове или от това дали някой друг ще приеме нашия начин на мислене. Терминът за тази тенденция е „стратегически нарцисизъм“ и той стои в основата на дълго поддържаните убеждения, които споменах по-рано: за това как по-тясното интегриране на Китай в международния ред ще има либерализиращ ефект върху страната и ще промени нейното поведение на световната сцена.

Но има и друг начин да се мисли за това как страните се държат: стратегическата емпатия. Според историка Захари Шор, стратегическата емпатия включва опит да се разбере как светът изглежда за другите и как тези гледни точки, както и емоциите и аспирациите, влияят на политиките и действията им. Една преценка използваща стратегическа емпатия, вземаща под внимание историята и опита, би ни довела до много различна група допускания спрямо Китай – допускания породени от фактите.

Китайската комунистическа партия няма да либерализира икономиката или формата си на управление. Тя няма да играе според общоприетите международни правила – вместо това тя ще се стреми да ги подрони и в подходящ момент да ги замени с правила по-близки до китайските интереси. Китай ще продължи да комбинира своята политика на икономическа агресия, включително и нечестни търговски практики, с планомерна кампания на индустриален шпионаж. Колкото до проектирането на сила, Китай ще продължи да се стреми към контрол над стратегически географски точки и да установи свои ексклузивни зони на контрол. Всяка стратегия да бъде снижена заплахата от китайските агресивни политики трябва да се базира на реалистична оценка на това какви лостове имат Съединените щати и други външни сили върху вътрешната еволюция на Китай. Влиянието на тези външни сили има структурни ограничения, тъй като партията няма да изостави практики, които счита за ключови за запазването на контрола си. Но ние имаме важни инструменти, съвсем несвързани с военната сила и търговската политика.

Първо, тези „западно либерални“ качества, които китайците смятат за слабости са всъщност силни страни. Свободният обмен на информация и идеи е изключително силно конкурентно предимство и двигател на иновации и просперитет. Една причина Тайван да бъде разглеждан като такава заплаха за Народната република е, че той представлява маломащабен, но мощен пример за успешна политическа и икономическа система, която е свободна и отворена, а не автократична и затворена. Свободата на медиите и свободата на изразяване, съчетани с енергичното прилагане на върховенството на правото изобличават хищническите бизнес тактики на Китай в ред страни, и показват, че Китай е ненадежден партньор. Разнообразието и толерантността в свободни и отворени общества могат да носят предизвикателства към управляващите, но те отразяват нашите най-основни човешки стремежи, а също носят и чисто практически ползи. Много китайски американци, които останаха в Съединените щати след клането на площад Тянанмън бяха начело на иновациите в Силиконовата долина.

Отвъд фокусирането върху силните страни, които Китайската комунистическа партия разглежда като наши слабости, има конкретни стъпки, които да предприемем в своя защита. Те включват следното:

Много университети, изследователски лаборатории и фирми в страни, които ценят върховенството на правото и индивидуалните права са съзнателни или неподозиращи съучастници в употребата на технологиите от страна на Китай с цел репресиране на собствения му народ, както и в подобряване на способносностите на китайските въоръжени сили. За технологии с двойно предназначение частният сектор трябва да търси нови партньорства с тези, които споделят ценностите на отворените пазари, представителното управление и върховенството на правото, а не с тези, които действат против тези принципи.

Много фирми работят в съвместни предприятия или в партньорства, които помагат на Китай да разработва технологии подходящи за вътрешния репресивен апарат, като технологии за наблюдение, изкуствен интелект и биогенетика. Един от многото примери е базирана в Масачузетс фирма, която продаде оборудване за ДНК проби на Китай, което помогна на китайското правителство да следи уйгурите в Синдзян (фирмата е прекратила такива продажби). Фирми, които съзнателно подпомагат усилията на Китай да репресира собствения си народ или да изгражда военни способности представляващи заплаха, трябва да бъдат санкционирани.

Голям брой китайски компании пряко или непряко, които са въвлечени в нарушаване на човешки права в собствените граници или в нарушаване на международни договори, се търгуват на американски фондови борси. Тези компании извличат ползи от американски и други западни инвеститори. По-щателното наблюдение на американски, европейски и японски капиталови пазари би помогнало да бъдат ограничено съучастието на корпорации и инвеститори в авторитарните планове на Китай. Икономики на свободния пазар като нашата контролират преобладаващото количество от световните капитали и имаме много повече възможности за влияние от тези, които използваме.

Трябва да се противодейства на усилията на Китай да използва големи телекомуникационни компании за да контролира комуникационни мрежи и Интернет отвъд океана. Вече не може да има спор относно необходимостта да се защитаваме срещу международната технологична компания Huawei и относно ролята ѝ в китайската система за сигурност. През 2019 г. поредица от разследвания разкриха неоспорими доказателства за сериозната опасност за националната сигурност свързана с голям набор от телекомуникационно оборудване произвеждано от Huawei. Много служители на Huawei са едновременно работещи и за китайското Министерство на държавната сигурност и за разузнаването на Народната освободителна армия. Техници от Huawei са използвали прихванати данни от клетъчната мрежа за да помогнат на диктатори в Африка да шпионират, локализират или заглушат политически опоненти. Приоритетно направление за международно сътрудничество между свободните общества трябва да бъде развиването на инфраструктура, особено на комуникации от пето поколение и изграждането на надеждни мрежи, които защитават чувствителни, ценни и лични данни.

Трябва да се отбраняваме от китайските служби, които координират операции за влияние върху общественото мнение в чужди страни – като Министерството на държавната сигурност, oтдела „Обединен трудов фронт“ към ЦК на Китайската комунистическа партия, Китайската организация на студентите и учените. Същевременно трябва да се опитваме да се възползваме максимално от позитивните си отношения и съвместна дейност с китайския народ. Съединените щати и други свободни и отворени общества трябва да обмислят издаването на повече визи и предоставянето на пътища към придобиването на гражданство от повече китайци, при наличието на съответните мерки за защита. Китайците, които общуват с граждани на свободните страни са тези, които е най-вероятно да оспорят политиките на своето правителство – било от чужбина или когато се завърнат у дома.

САЩ и други свободни страни трябва да гледат на диаспорите като на сила. Китайците в чужбина, ако бъдат защитавани от намесата и шпионажа на китайското правителство, могат да окажат значима съпротива на китайската пропаганда и дезинформация. Разследванията срещу и експулсирането на служители на Министерството на държавната сигурност и на други агенти трябва да бъдат насочени не само към защитаване на страната-мишена, но и към защитата на представителите на китайската диаспора в нея.

Без ефективен отпор от Съединените щати и други страни със сходно мислене, Китай ще стане още по-агресивен в промотиране на етатистката си икономика и авторитарния си политически модел. За мен държавната визита в Пекин и възможността да наблюдавам мощната комбинация от несигурност и амбиция на Китай подсилиха убеждението, че Съединените щати и други нации трябва да спрат да се придържат към представата за Китай базирана основно на желанията на Запада. Ако се конкурираме агресивно, бихме имали основания да сме уверени. Поведението на Китай раздвижва опозиционни настроения сред страните, които не искат да бъдат негови васали. Вътрешно, затягането на контрола също поражда опозиция. Самоувереността на Ли Къцян и други държавни представители може да е била предназначена да произведе представа за Китай като за властелин на „всичко под небесата“, но много от нас под тези небеса не се съгласяваме и никога не бива да се съгласяваме с това.

Хърбърт Р. Макмастър е пенсиониран генерал-лейтенант от Американската армия, бивш съветник по въпросите на националната сигурност в Белия дом и автор на книгите „Battlegrounds: The Fight to Defend the Free World“ и „Dereliction of Duty: Lyndon Johnson, Robert McNamara, the Joint Chiefs of Staff, and the Lies That Led to Vietnam“.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.