Избирател гласува с ръчно изписано име с молив в едномандатна избирателна област за изборите за Камарата на представителите в квартал Чиода в Токио на 31 октомври 2021 г. Снимка: Mainichi/Toshiki Miyama
В България се води дълга дискусия дали и как да се гласува с машини, за да имаме по-лесно, бързо и правилно зачитане гласовете на всички гласуващи. В Япония гласуването е бавно и трудно и това направено нарочно.
За огромно съжаление, в нашата родина имаме предсрочни парламентарни избори средно на всеки шест месеца и всеки един път Изборният закон е променен. Гласували сме изцяло машинно, смесено, изцяло хартиено, в момента се обсъждат промени в правилата на изборите, като идеологията и целта е гласът на всеки един гражданин да бъде зачетен, независимо колко е грамотен. В Япония са направили такъв устойчив модел, който да създаде на практика сериозен ценз, оставящ неграмотните без право на глас.
По отношение на начина на гласуване в националните избори, член 46 от Закона за изборите за публични длъжности постановява, че избирателят трябва да напише на ръка името на един кандидат на бюлетината и да я пусне в урната. Избирателите обаче могат да пишат имената на политическите партии в блока за пропорционално представителство в Камарата на съветниците.
Чл. 46. 1. Избирателят трябва сам да впише на бюлетината си пълното име на един кандидат за публична длъжност в съответните избори, в избирателната секция, и да я пусне в урната.
2. Никой избирател не може да вписва собственото си име на бюлетината си.
По отношение на тази практика един дългогодишен законодател коментира пред японския вестник Mainichi: „Като законодател се чувствам щастлив, че избирателите пишат името ми.“
Според НПО-то Асоциацията за насърчаване на честни избори (公益財団法人 明るい選挙推進協会) „Япония е единствената развита страна, която има система за ръчно попълване на бюлетини за национални избори в голям мащаб“. Познато притеснение, че гласовете на неграмотните избиратели биват незачетени, нали?
В повечето други развити страни избирателите проверяват имената на кандидатите, изброени в бюлетината.
При системата с ръчно попълване избирателните комисии могат да подготвят бюлетините, преди кандидатурите да бъдат приети. В сравнение със системата за проверка на имената на кандидатите обаче повече гласове се оказват невалидни в резултат на грешки при попълването на имената на кандидатите от избирателите.
След изменението на Закона за изборите за публични длъжности през 1994 г. системата за проверка на имената на кандидатите беше разрешена като опция за определен период от време. Тя обаче беше отменена, без да бъде приложена нито веднъж, след като в управляващата Либерално-демократична партия (ЛДП) се наложи мнението, че задачата на политиците е да накарат избирателите да напишат имената им.
При местните избори местните власти могат да въведат система за проверка на имената на кандидатите, включени в избирателните листи, ако приемат наредби, предвиждащи такава система. Общинската администрация на Ячийо в префектура Чиба, източно от Токио, и някои други местни органи използват такава система при кметските избори.
По отношение на причината, поради която системата за проверка на имената на кандидатите, изброени в бюлетините, не се е разпространила в Япония, Хироши Комацу, професор по конституционно право в университета Рицумейкан в Киото, заяви, че Япония има остарели идеи.
„Политиците имат впечатлението, че тези, които са изброени в горната част на бюлетината, са в по-изгодна позиция, а тези в долната част – в по-неизгодна. Никога не съм чувал за подобни дискусии в други страни“, каза Комацу, добавяйки, че „Япония страда от синдрома на Галапагос“ по отношение на избирателната система.
Япония използва и доста уникални бюлетини.
Бюлетините, изработени от специален материал, наречен полипропиленова смола, са разработени съвместно от Musashi Co., производител на стоки, свързани с изборите, и производителя на синтетична хартия Yupo Corp., и двете компании със седалище в Токио.
Бюлетините са въведени за първи път в най-южната префектура Окинава по време на изборите за Камарата на представителите през 2012 г. и впоследствие се разпространяват в цяла Япония.
Бюлетината се използва в цялата страна в предстоящите избори за горната камара. Избирателите обикновено сгъват бюлетините, преди да ги пуснат в урните, за да не се виждат имената на кандидатите, които са написали. Бюлетината, разработена от Musashi и Yupo, се разгъва автоматично в урните, което намалява времето, необходимо за преброяване на гласовете.
Системата, която следи за грамотността на избирателите, дава и добри резултати.
На предсрочните избори през 2026 г., коалицията, водена от Либерално-демократичната партия (ЛДП) на Такаичи, е спечелила 352 от 465 места в японската Камара на представителите, сочат данните, събрани от обществената телевизия NHK, като само ЛДП е осигурила мнозинство от 316 места.
Личната популярност на Такаичи изглежда е помогнала на партията, като рейтингите на одобрение за нейното правителство се движат предимно над 70%.
Такаичи настоява за затягане на имиграционната система, преразглеждане на правилата за чуждестранно притежание на японска земя и борба с неплащането на данъци и здравни осигуровки от чуждестранни граждани.
Важно е да се отбележи, че миграцията от Индия, Пакистан и субсахарска Африка в Япония е в рамките на статистическата грешка, но доведе до мобилизация на гражданите.
С две трети мнозинство Такаичи ще бъде в силна позиция да обмисли дългогодишната си цел да промени пацифистката конституция на Япония.
Една ремилитаризирана Япония, която намалява данъците, гони чужденците и развива високите технологии където има смисъл от тях, но оставя силно консервативна по отношение на демокрацията и всеобщото избирателно право, може и трябва да е пример и за нас в Европа.
