Навремето Гърция претендира за 39-те острова на Марица, но нашите войници смело и достойно успяват да запазят териториалната неприкосновеност на България!
На 4 април 1946 г. една гръцка рота в състав от 35-40 души завзема Горния остров и избива българския граничен наряд, който се състои от трима души: старшият – младши сержант Иван Иванов, и редниците Кирил Христов и Иван Панев, а телата на убитите хвърлят в реката. Обаче идва един български взвод от 11 души и ги прогонва от острова.
На 11 април островът отново е нападнат от гърците, тежко ранен е граничарят Михаил Михайлов, който по-късно умира. Българите засилват охраната и гърците временно преустановяват набезите.
През 1952 г. Гърция е приета в НАТО, а армията й получава модерно оръжие. Двата факта засилват самочувствието на гърците и те подновяват нападенията. На 26 август, след продължителен артилерийски обстрел, 50 гръцки жандармеристи предприемат нахлуване на Източния остров.
Спрени са само от охранителния наряд, който е в състав от трима граничари.
Гърците се опитват да ги изненадат през нощта на същия ден, като вече изпращат 70 души. Нашият наряд им устройва засада и ги засипва с куршумен дъжд (нарядът е въоръжен с картечни пистолети „Шпагин“, които могат да изстрелват по 360 куршума в минута). Убиват командващия офицер и картечаря. Взимат картечницата му и с нея стрелят срещу нападателите.
Гърците искат подкрепление и над 30 лодки с тежко въоръжени войници се отправят към острова. Тогава в помощ на защитниците идва бойният резерв на заставата под командването на лейтенант Йордан Райчев. Противникът е отблъснат, като оставя убити, ранени, оръжие и боеприпаси. Една част от лодките са потопени и много гръцки войници и офицери се удавят в Марица…
Въпреки неуспеха, до средата на септември гърците продължават нападенията с голяма интензивност, сражения се водят през 2-3 дни. След това те започват постепенно да намаляват. В тях загиват 50 български войници и офицери. Гърците не съобщават за техните загуби, но по косвени сведения те възлизат на около 200 души.
Едва през декември 1954 г. под егидата на ООН се сформира смесена българо-гръцка комисия, която трябва да установи границата.
Приема се тя да бъде по талвега на река Марица и всичките 39 острова остават българско владение. Така завършва „малката гръцко-българска война“, продължила близо 8 години.
По действителни случаи от нея е създаден филмът „Наша земя“, в който главни роли изпълняват Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева и други още много популярни артисти по това време. Филмът се радва на значителен зрителски интерес, но скоро е спрян, вероятно, за да не се усложняват българо-гръцките отношения.
В центъра на село Генералово е издигнат паметник на загиналите български граничари.
През 2016 г. Интернет Форум „ГРАНИЧАРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ“, възстанови паметника и положи пилон с българското знаме в знак на признателност към граничарите дали живота си в охрана и отбрана на българската граница, като поддържането и почитането продължава и днес.
Още по темата
Петър Жеков – „Героят от неизвестната война“, в-к „Отбрана“, 14 декември 2010 г.
Необявената гръцко-българска война, доц. Йордан Василев, Сливен медия
Вижте още интересни карти тук.
