От 1989 г. България строи пазарна икономика след отказа от плановата от времето на комунистическата диктатура. Резултатите обаче са половинчати. Снимка: Jakub Żerdzicki, Unsplash
Реалната пазарна икономика е conditio sine qua non за една функционираща демокрация. В България няма реална пазарна икономика. Затова няма и функционираща демокрация.
Гледам #Капитал100 за най-големите компании в България през 2023 г. Близо 50% са от сектори енергетика и горива.
На първо и трето място са руските Лукойл Нефтохим Бургас и Лукойл България с общо почти 15 млрд. лв. приходи.
В топ 10 са още държавната НЕК с над 3.5 млрд. лв. приходи, държавната Булгаргаз с над 2.5 млрд. лв. приходи и държавната АЕЦ Козлодуй с над 2.5 млрд. лв. приходи. Надолу по класацията (топ 50) виждаме още държавната ТЕЦ Марица Изток 2 (над 1.4 млрд. лв. приходи), общинската Топлофикация София (близо 1.3 млрд. лв. приходи), държавната БЕХ (близо 1.2 млрд. лв. приходи) и държавната Булгартрансгаз с близо 1 млрд. лв. приходи.
По брой работници първенец е държавната железница (с над 17 хил. души общо в трите най-големи дружества от холдинга), на трето място е държавната Български пощи (над 7.5 хил. души), на пето място е държавната Мини Марица Изток (над 6.7 хил. души), а на седмо място е държавната ВМЗ Сопот (над 4.5 хил. души). Като цяло българската държава е най-големият търговски холдинг в българската икономика (както по приходи, така и по брой работници).
През 2023 г. заетите лица в България са малко под 3 млн. души. На 10 души, работещи в частния сектор, се падат поне 2 души, работещи в публичния сектор, плюс поне 8 пенсионери.
Тоест всеки, който работи в частния сектор, издържа поне един човек, чийто доход се изплаща пряко или косвено от държавата.
Горното е видно и от структурата на публичните задължения в България. Чрез различни начини държавата (и общините) изземва над 50% от доходите на заетите лица (над 30% осигуровки + 10% личен данък + 20% ДДС + акцизи върху често потребявани стоки като енергия, алкохол и цигари + местни данъци за имоти и МПС + различни такси и така нататък). Тоест всеки, който работи в частния сектор, ако работи един ден за себе си, то на другия ден работи за държавата.
Българската държава (и общините) разполага с несравнима икономическа власт. Тази концентрация на икономическа власт е основната пречка пред образуването на независима средна класа в България, която да формира гражданско общество и функционираща демокрация.
Няма как да е политически независим държавният служител, който получава 1 000 лв. заплата на месец. Няма как да е политически независим и мениджърът в държавната компания, ако ще да получи и 10 000 лв. заплата на месец. Вторият дори е по-зависим от първия, защото има доста да загуби.
При тези условия на колкото и избори да се явим, според мен няма как да има реална промяна в държавата ни.
Дали тази концентрирана икономическа власт ще се упражнява от ГЕРБ/ДПС или от ПП/ДБ, в средносрочен план според мен няма толкова голямо значение. По-вероятно е в средносрочен план ПП/ДБ да приличат на ГЕРБ/ДПС, отколкото да се радваме на реална демокрация.
България се нуждае от драстични промени (като, например, съкращаване на 40-50% от държавните/общинските служители, които да бъдат наети от частния сектор, и приватизиране на 80-90% от публичните предприятия). Структурата на икономиката и заетостта трябва да се промени драстично. Само така може да се формира реална пазарна икономика, която да даде условия за създаване на независима средна класа. Само тогава може да се формира и истинско гражданско общество с функционираща демокрация.
