Снимка: Ehimetalor Akhere Unuabona, Unsplash
Вие сте възпитан и добър човек, който е брилянтен професионалист, но сте жертва на определени обстоятелства и в същото време противно на логиката будите основно неприязън у хората, а на работа/в университета/в семейството/в уъркшопа по папие маше не ви оценяват достатъчно и все на вас се случват лошите неща в живота? Честито, вие най-вероятно сте задръстен хленчещ лигльо.
Вие сте политическа партия, която изобилства от ерудити, комбинира в себе си професионални познания в абсолютно всички възможни сфери и непоклатима етика, но сте жертва на определени обстоятелства и в същото време противно на логиката нито с професионализъм, нито с етика ви свързва масовият избирател? Честито, вие най-вероятно сте партията на задръстените хленчещи лигльовци.
Всички познаваме този човек. Слушаме за всяко лошо нещо, което му се случва. Изглежда самовглъбен, но по странен негативен начин. Целият свят е срещу него. Това не е параноя, но може да изглежда като заблуда с начина, по който постоянно тълкува нещата като умишлени, за да му се навреди. Никога нищо не е по негова вина. Не е отговорен за лошите неща, които причинява, защото е преживял толкова много и сега просто си го връща.
Да разгледаме какво науката ни казва за чувството за жертва. Според клиничния психолог д-р Дейвид Дж. Лей (David J. Ley), възприемането на себе си като жертва всъщност може да е отделен и стабилен аспект на личността. Израелските изследователи Габай, Хамейрио, Рубел-Лифшиц и Надлер провеждат набор от осем отделни проучвания, за да идентифицират, тестват и измерят личностен конструкт, който наричат „склонност към междуличностно виктимизиране“.
Те определят тази склонност като „трайно усещане, че аз съм жертва в различни видове междуличностни отношения“. Изследователите идентифицират няколко основни компонента на чувството за жертва, включително:
- Потребност от признание – при която индивидите имат висока степен на потребност тяхната виктимизация да бъде видяна и призната от другите
- Морален елитаризъм – възприемане на себе си като морално чист или „непорочен“ и възприемане на тези, които се противопоставят и критикуват като напълно и изцяло неморални и несправедливи
- Липса на емпатия – липса на съпричастност или загриженост за страданието на другите, защото собствената ви жертва е много по-голяма от страданието на другите. Включва и правото да се действа егоистично или вредно спрямо другите, без да се признава тяхната болка или преживяване
- Разсъждаване – силна склонност към размисъл и изключително фиксиране върху моменти, начини и взаимоотношения, в които са били жертви и са се възползвали от тях.
„Жертвите“ съществуват под всякаква форма – от индивид, през общост, до цяла държава. Модерно е да си жертва, модерно е отговорността на собствения ти житейски провал да я носи някой друг. Ако си жена – тъпчат те мъжете, ако си хомосексуален – тъпчат те всички останали, ако си беден – тъпчат те богатите. Това е малка част от мантрите, които формират съвременното светоусещане, кенсъл културата и резултатът е следният – група хора решава, че е жертва, страдала до безумие, и единственото решение е причинителят на това безмерно страдание е да си го получи тъпкано.
До какво води това? Разгледайте историческите събития в България между 9 септември 1944 и 10 ноември 1989 и ще си отговорите на въпроса.
