Колонизацията на Тексас – от безконтролна миграция с добри намерения до загуба на държавен суверинитет

Време за четене: 3 минути

Картината изобразява идеята за „Явното предопределение“ (Manifest Destiny) – убеждението, че Съединените щати са предопределени да се разширят на запад, като Колумбия символично води заселниците, железниците и цивилизацията към новите територии, докато индианците и бизоните се оттеглят. Тя е свързана с колонизацията на Тексас, където масовото заселване на американци, насърчено първоначално от мексиканските закони за колонизацията, впоследствие води до Тексаската революция и присъединяването на Тексас към Съединените щати.

---

След като Мексико получава независимост от Испания през 1821 г., новата държава наследява огромни северни територии с много малко население, включително и Тексас.

Провинция Тексас е една от най-слабо заселените области на страната. Мексиканското правителство на император Агустин I стига до извода, че най-ефективният начин да укрепи контрола си над Тексас е чрез заселването му с ново население. В тази връзка на 18.02.1823 г. е приет първият закон за колонизация (Imperial Colonization Law), който позволявал на т.нар. емпресариос (empresarios) да довеждат семейства заселници срещу предоставяне на огромни поземлени концесии.

Най-известният емпресарио става Стивън Ф. Остин, който наследява договора на баща си Моузес Остин и започва организираното преселване на първите около 300 американски семейства. Те остават известни в историята като „Old Three Hundred“.

Император Агустин I обаче абдикира на 19.03.1823 г. и малко след абдикацията му законът е анулиран.

На 18 август 1824 г. мексиканският Конгрес приема Общия закон за колонизацията (General Colonization Law), който създава правната рамка за заселването на почти всички слабо населени райони на страната.

Законът предоставя широки правомощия на отделните щати сами да уреждат условията за колонизация.

Основните цели на закона са:

1. увеличаване на населението;
2. развитие на земеделието и животновъдството;
3. укрепване на северната граница;
4. ограничаване на индианските нападения;
5. засилване на мексиканския контрол върху Тексас.

На 24 март 1825 г. щатът Коауила и Техас приема собствен Закон за колонизацията, който прави заселването още по-привлекателно.

Законът предлага изключително изгодни условия:

1. огромни земеделски парцели на символични цени;
2. многогодишни данъчни облекчения;
3. възможност емпресариос да получават големи поземлени възнаграждения за всяко доведено семейство;
4. свободно стопанисване на земята;
5. насърчаване на цели семейства, а не само на отделни мъже.

В резултат преселването на бели колонисти от Съединените щати значително се ускорява.

В замяна на предоставените земи мексиканските власти поставят няколко задължителни условия.

Заселниците трябвало:

1. да станат мексикански граждани;
2. да положат клетва за вярност към Мексико;
3. официално да приемат католическата религия;
4. да спазват мексиканските закони;
5. да не участват в политически действия срещу държавата.

На практика обаче много от тези изисквания се изпълняват само формално. Значителна част от американските заселници продължават да говорят английски език, да изповядват протестантството и да поддържат тесни икономически и културни връзки със Съединените щати.

Само след няколко години мексиканското правителство осъзнава, че колонизацията е излязла извън контрол. Затова на 6 април 1830 г. президентът Анастасио Бустаманте подписва Закона от 6 април 1830 г. (Law of April 6, 1830).

Основните му разпоредби са:

1. Забранява се по-нататъшната имиграция от Съединените щати в Тексас. Това е най-важната мярка. Мексиканското правителство осъзнава, че американските заселници вече значително превъзхождат по брой теханосите и че това застрашава мексиканския суверенитет.
2. Прекратяват се неизпълнените договори на емпресариос. Много предприемачи вече не могат да довеждат нови колонисти.
3. Насърчава се преселването на мексиканци и европейци. Правителството се опитва да промени демографския баланс чрез заселници от вътрешността на Мексико и от европейски държави, вместо от САЩ.
4. Изграждат се нови военни гарнизони и митнически пунктове. Те трябва да контролират границата и да ограничат незаконното преселване.
5. Увеличава се военното присъствие в Тексас. Целта е по-строг контрол над провинцията.
6. Започва по-строго прилагане на мексиканските закони, включително митническите правила и забраната за внос на роби (макар че робството продължава да съществува под различни форми).

Законът се оказва трудно приложим. Хиляди американци продължават да преминават границата нелегално. Ограниченията предизвикват силно недоволство сред англо-американските заселници и изострят отношенията с мексиканските власти.

Вследствие на законите от 1824–1825 г. и въпреки предприетите мерки от 1830 г. през 1834 г. американците в Тексас вече били около 30 000, докато мексиканското население било приблизително 7800 души.

Тази демографска промяна постепенно изменя политическия баланс в провинцията. Заселниците започват все по-често да влизат в конфликт с мексиканските власти по въпросите за местното самоуправление, робството, митата и централизацията на властта. Напрежението прераства в Тексаската революция от 1835–1836 г., която завършва със създаването на независимата Република Тексас.

Поуката е, че когато една държава отвори вратите си за мигранти, без да контролира процеса, демографските промени могат да доведат до етнически конфликти и дори до загуба на държавност.