Време за четене: 3 минути

Разпадът на обществото личи най-ясно там, където насилието над деца остава без навременна реакция. Снимка: Victória Kubiaki, Unsplash


Пиша това в момент, в който едно жестоко убийство е факт, а обществото ни не е сигурно какво точно е педофилия.

Случаят в Пловдив ни показва не един, а няколко провала едновременно.

Първо и нека е пределно ясно: Бруталното насилие не е справедливост. Когато група напада, унижава и довежда човек до смърт, това е садизъм.

И той трябва да бъде назован такъв.

Тук няма място за романтизиране.

Но ако спрем дотук, ще изпуснем по-голямата картина, защото този случай не се появява във вакуум. Той идва на фона на години, в които обществото чува за престъпления срещу деца, вижда разследвания, чете за задържани и после почти нищо не следва. Или поне така изглежда.

Закони има. Институции има. Резултатите обаче рядко стигат до хората по начин, който да създава усещане за реална защита.

Педофилията не е различие, не е право, което обществото трябва да обсъжда с деликатност към насилника, а хищничество, насочено към най-беззащитните, към деца, чието доверие възрастният превръща в капан.

Детството не е територия за лов.

Когато 37-годишен възрастен се опитва да уговори среща с 15-годишно момиче, това не е сива зона или личен избор, а педофилия. Публичното говорене по темата трябва да бъде категорично и безкомпромисно: Нулева толерантност към всякакви опити за омаловажаване, оправдаване или нормализиране на подобно поведение. Тези действия нанасят дълбоки, често необратими травми върху детската психика и подкопават самите основи на общественото доверие и сигурност.

Когато група деца убият човек, това е зверство.

И, да, рано е да се говори за психопрофила на задържаните деца, но от публичните източници личи опасна групова динамика: Обезличаване на жертвата, подражание, размиване на личната отговорност и превръщане на насилието в зрелище или ритуал за самоутвърждаване. Експерти, цитирани по случая, говорят за възможни дисоциални черти, групово влияние и дехуманизация, но това не е диагноза и не оправдава нищо. Ако обвиненията бъдат доказани, извършеното трябва да бъде назовано без евфемизми. Не гражданска позиция, а абсолютен разпад. И най-мрачният въпрос не е дали са били деца в биологичния смисъл, а какво трябва да се е разпаднало в тях, за да превърнат груповата си ярост в садистично насилие.

Това е най-трудното за приемане. Че можем едновременно да осъдим извършителите и да признаем, че има дълбок проблем, който стои зад такива изблици на жестокост.

Защото истинското разпадане започва, когато някой възрастен погледне към дете и види обект на сексуално желание.

Когато някой види нещо свирепо и реши, че „децата така си играят“.

Когато сигналът бъде подминат, когато границата бъде преместена с още един сантиметър, когато поредното престъпление стане просто поредната новина.

Разпадът започва тогава, когато престанем да различаваме предупреждението от неизбежното.

Защото между едно дете, което е сексуализирано от възрастен, и едно дете, което участва в садистично насилие, няма нищо общо като морална отговорност, но има нещо общо като обществена задача. И в двата случая възрастните са длъжни да видят опасността навреме.

Не да я обяснят след това. Не да я анализират след смъртта. Не да се възмущават, когато вече е късно.

Да я спрат.

Децата не трябва да бъдат нито плячка за възрастни, нито публика на насилието, нито негови извършители. Те трябва да бъдат защитени. Включително от собствената си способност да бъдат повлечени от тълпата, жестокостта и липсата на граници.

И ако след тази история остане само едно чувство, нека то не бъде жажда за мъст.

Нека бъде ужасът от това колко много неща е трябвало да се случат преди последната минута.

Защото човек не се озовава изведнъж на ръба на пропастта.

Преди това някой е махнал оградата.

Някой е видял.

Някой е знаел.

Някой е замълчал.

И когато накрая пропастта вземе своята жертва, вече е твърде късно да питаме кой е виновен.

Сподели
Деница Аврамова-Драганова

Деница Аврамова-Драганова

Деница Аврамова-Драганова работи като бизнес анализатор. Завършила "Връзки с обществеността" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Има опит като репортер и пиар експерт.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.