Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

„Сурва“ в Перник като културен обединител на българската нация

Наскоро се проведе Международния фестивал Сурва в Перник. Тази традиция, започнала през 1966 г. като събиране само на местните шопи днес вече е едно установено международно събитие, като на фестивала идват групи от всякакви държави. През 2017 г. гостите са били от Аруба, Македония, Италия, Хърватия, Сърбия, Словения и Гърция.

Идеята на празника е да се представят древните езически ергенски обредности на сурвакари и кукери, които са част от българската фолклорна традиция и са били успешно християнизирани. Идеята, както на редица други празници е да бъдат изгонени злите духове, като бъдат уплашени хората със страшни облекла.

В последните години обаче се забелязва и нещо друго - освен за етнически българи, ритуалът привлича и редица други посетители, които явно се забавляват и са започнали да споделят тази част от българското културно наследство.

Кадър на едно от корнишончетата на път за София.

28 трамваи-корнишончета идват в София

От няколко години Столична община и Центъра за градска мобилност полагат сериозни усилия за подновяване на подвижните състави на градски транспорт в София. И именно понеже релсовият транспорт е най-евтиният и най-екологичен от наземните видове, тези техни усилия са похвални. Придобивка този път ще са 28 трамвая тип Be 4/6 S (659-686), подарък от Швейцария. Местните на галено ги наричат "корнишончета" заради зеления им цвят и специфична форма.

Първите 4 състава от договорените общо 28 ще потеглят от Базел за София по линия на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Очаква се да пристигнат до края на януари при нас. Благодарности на Швейцария за подаръка!

За транспорта в София и за опита на Копенхаген

София е прекрасен град, който се развива все по-бързо и животът тук догонва средноевропейското ниво. Все повече чужденци избират да живеят и работят тук или просто да ни посетят. Отделно, София създава около половината БВП на България. А едновременно с това е един от градовете с най-мръсен въздух в света и транспортът повечето дни е ад. Накратко, ние бихме могли да го превърнем в по-добър такъв, ако имаме мрежа от 300 км. велоалеи и масово ги ползваме, ако градският ни транспорт стане редовен, и ако прилагаме съвременни проекти за оптимизация на пространството. И за част от решенията на тези проблеми можем да погледнем към Копенхаген - град, в който въздухът е значително по-чист от софийския, няма задръствания с коли и пътуването е удоволствие.

Паметникът на Червената армия в София оцветен с българското знаме в знам на протест.

Факти за паметника на Червената армия-окупаторка в София и за горяните

Паметникът на Червената армия, окупирала България след 9 септември 1944 г. е най-големият паметник в столицата на република България и един от най-големите в страната. Освен това той е и символ на една историческа лъжа - че България е била "освободена" от комунистическите войски. А реалността е, че независимостта на България е премахната и 45 години нашата страна е сателит на СССР.
Паметникът също така неформално се превърна в нещо като дъска за обяви - всяко негово изрисуване, украсяване или надраскване с политически привкус повдига сериозна обществена дискусия. Към момента на писането на тази публикация, все още не е взето решение този анти-български, анти-исторически паметник да бъде премахнат. Но рано или късно това ще стане и нима тогава ще има по-добро място за паметник на горяните?

Илия Минев говори на един от първите протести на СДС през 90-те години. Снимка: Георги Георгиев-Джони / prehoda.bg

Да си спомним за Илия Минев

Един човек показа нечувана политическа и гражданска воля срещу комунистическата диктатура, като цял живот не се пречупи, не се предаде и не се отказа от идеите си. За съжаление, след промените той не влиза в политиката поради политически интриги вдясно. Става дума, естествено, за Илия Минев, който трябва да е познат на съвременниците ни като пример за кураж.

Марк Тулий Цицерон – най-прочутият оратор на Рим

В творчеството на Цицерон от гледна точка на политологичната проблематика се открояват три теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51 г.пр.Хр: „За оратора“ („De oratore“), „За държавата“ („De republica“) и „За законите“ („De legibus“). И трите трактата са написани по маниера на диалозите на философите Платон и Аристотел.

Древните статуи всъщност са били изключително цветни, а не бели. Изображения: Vinzenz Brinkmann и Ulrike Koch-Brinkmann

17 гръцки и римски статуи в цвят – както създателите им са ги изваяли

Когато си помислим за която и да е класическа статуя от гръцкия или римския свят, винаги си я представяме изчистена, само мрамор. А всъщност древните са обожавали цветовете.

В продължение на векове ние сме смятали, че изчистените, бели повърхности на древните гръцки статуи са стандартът за красота. По време на Ренесанса, скулптурите са се опитвали да пресъздадат тази семпла естетика в своето изкуство. Дори днес мнозина от нас очакват наистина красивите класически и древни образци на изкуството да бъдат изчистени и неукрасени. Само че Винсенз Бринкман и Улрике Кох-Бринкман са прекарали над две десетилетия, за да ни убедят в противното.

Престъплението, наречено Възродителен процес

През декември отбелязваме годишнината на едно от най-големите престъпления на диктатурата на Българската комунистическа партия у нас - насилственото преименуване на 840 000 български турци и помаци, извършено в условията на военен режим и пропагандирано като доброволен акт.

„На кол вода пиехме“ – книга за трудния живот на българите в Егейска Македония

Изключителният, провокиращ и драматичен труд, озаглавен „На кол вода пиехме” (ИК „Изток-Запад”) на проф. Благой Шклифов е горчив и болезнен архив за един от по-малко известните и обсъждани, но несъмнено изключително важни моменти от българската история - гонението и дебългаризацията от страна на гръцките власти в Македония.

Голяма част от културата в новата Народна република е внос от СССР.

Културата в България през 1964 г. в 13 илюстрации от американец

През 1964 г. американецът Робърт Кръмб посещава България и се опитва да разгледа окупираната от комунистите страна. От 1947 г. на власт е БКП, наложена е насилствена колективизация на земеделските земи, хората имат парво да имат само по една къща на семейство, всички предприятия и бизнеси са национализирани, в страната върви процес на тежка и често безмислена индустриализация, заради която се строят цели квартали от грозни панелни жилища.

Годишнина от откриването на комунистическите концлагери в България

На 20 декември 1944 г. се приемат „На­редба-закон за трудововъзпитателните общежития“ и „Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опас­ни лица“. С това се слага началото на комунистическите концла­гери в България, общо 86 на брой. Защото какво е тоталитарна, репресивна система, без лагери за мъчения и убийства?