Портрет на Мара Бунева, изрисуван от Драгомир Богданов
Когато говорим за смелост и всеотдайност, обикновено си представяме типично мъжки качества, изразени от типологизиран алфа мъжкар. И много преди феминистките да започнат да създават образи на силни жени, нашата история помни истински такива случаи, макар и още не увековечени във филм или сериал. Става дума за един човек, една жена, дала всичко, за да въздаде справедливост за народа си, попаднал под чужда окупация.
ВМРО издава смъртна присъда на прокурора на Скопската област, етническия сърбин Велимир Прелич, която е изпълнена от Мара Бунева.
По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското им самосъзнание.
На 13 януари 1928 г. Мария разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, тя отговаря:
„Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Героинята умира на следващия ден от раните си.
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише:
Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!
Австрийският „Тагеспост“ пише:
Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство…
Цялото семейство на Мара Бунева е било родолюбиво. Нейният брат, о.з. кап. Борис Бунев, ръководи една от четите, които само две години преди нейния върховен акт на саможертва, на практика спечелват българо-гръцката война от 1925 г. и се отличава с геройство.
Библиография
Михайлов, Иван, Подвигът на Мара Бунева, Льовен, 1967 г., достъпно благодарение на труда на родолюбците от онлайн библиотеката Струмски.com
Бунева, Мара, „Спомени от Македония“, публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 472, Indianapolis, USA, 5 март 1936 година
