Апокалипто – доказателства за широко-разпространен канибализъм във фермерските общества на неолитна Европа и Балканите.
Археолозите продължават да обогатяват познанията ни за неолитните общества в Европа и Балканите. Какво се е разигравало по долмени, менхири и мегалити в Неолитна Европа? Според изследването, публикувано в Нейчър, неолитните фермери, включително тези по българските земи, може да са били земеделци, но в никакъв случай не са били вегетарианци – напротив, похапвали са си човешко месо при всяка възможност.
Изследването идентифицира 137 останки на одрани, обезкостени и сготвени хора около 4000 г. пр.Хр. в една от испанските пещери, служеща за касапница и нещо като заведение за публично хранене на местните неолитни фермери, след което го съпостави със стотици други доказателства за канибализъм в неолитна Европа. Изводите? Те са ясни отдавна, просто рядко се дискутират:
Изследването не е ограничено само до Ел Мирадор – „канибализмът се превръща в обичайна практика в неолитните европейски общности от 6000 г. пр.Хр.“ – дадени са десетки примери, най-ярките от централноевропейската култура Линейно-лентова керамика (ЛБК):
Доказателствата за неолитен канибализъм в пещерата Ел Мирадор, наред с по-широкото му разпространение в Европа около 6 000 години пр. Хр., сочат, че тази практика е ставала все по-разпространена през този период.
[…]
…адекватно хранене за агропасторалните общности в пещерата Ел Мирадор, както се вижда от ниската честота на метаболитни патологии, типично свързани с хранителен стрес.
Канибализмът не се дължи на глад, изследването демонстрира добра и разнообразна диета на фермерите по това време, но… неолитните земеделци имат вкус към човешко месо.
А кои са изяжданите? По изследването – също фермери, при това комшии, обикновено.
Няма и ритуали, костите са разхвърляни по всевъзможни места, т.е. канибализмът е с гастрономически цели, а не с ритуални. Изяжданите са драни професионално, както е екстрактиран и костният мозък, с опит, придобит от практика. Просто фермерите са виждали в жертвите (всъщност техни сънародници и роднини) малко по-особено изглеждаща, но все пак много вкусна свиня, която си струва да бъде уловена и изядена.
Подобна възрастова структура се наблюдава и в неолитни обекти в Централна Европа, където са документирани масови събития, свързани с насилие, засягащи цели общности или семейни групи.
Тоест откриваме масови убийства, съпроводени с изяждане, регистрирани на цели фамилии в Централна Европа, индискриминативно, без оглед на възрастта и пола. Заключението на изследването? Фермерските общности са общества на много голямо междугрупово насилие, което е „ендемично“ (цитирам) за тях и ги „тормози“ с хилядолетия (ще кажеш, че някой друг ги „тормози“, а не те сами едни-други..)
Взети заедно, тези характеристики подкрепят хипотезата за „канибализъм по време на война
Втори извод: Масови войни между родовете в неолитна Европа, съпроводени с канибализъм (възможно е изобщо причината за войната да е това, че едната фермерска група иска да изяде другата, съседна фермерска група).
Подобни интерпретации са предложени и за обекти като Херксхайм (Германия), където са били депозирани и обработени стотици човешки останки, вероятно по време на ритуални канибалски пиршества.
Подобно на картината в неолитния обект Херксхайм, където стотици човешки останки са „депозирани и обработени“ за консумация. На много места в неолитна Европа са идентифицирани буквално „фабрики за месо“, където убиваните са били одирани, разпарчетосвани, сготвяни и предавани за консумация.
- Трети извод? Няма „церемонии“, просто война и победителите изяждат победените с огромен апетит, като ги дерат и обезкостяват изключително професионално – дадени са примери с френския и ЛБК неолита в Германия.
- „Нарастващо тяло от археологически изследвания, които демонстрират, че евронеолитът е период на ендемично насилие и войни, които се явяват най-типичната, определяща характеристика за европейския неолит.“ – това е положението..
- „Целият неолитен период днес се разпознава като период на широко-разпространено междугрупово насилие и конфликти.“ Т.е. насилието е най-типичната, характеризираща черта на евронеолита.
Останалото може да се прочете в самото изследване и в хиперлинковете, които дава.
Мога да добавя много неща. В изследването споменават нещо, което твърди и Кристиян Кристиянсен (Kristian Kristiansen), най-големият експерт по праисторическа Европа. От средния неолит нататък се появяват симптоми на дестабилизация и деградация на неолитните общества, както и на нарастващо с вековете насилие до степен неолитът да приключва, според Кристиянсен, в нещо като перманентни войни, прекомерни, които подсказват, че нещо не е съвсем наред в самите общества от хилядолетия.
Да цитирам Кристиянсен – няма прогрес, същите камъни, с които са си строели мегалитните гробници 6000 г. пр. Хр.., същият груб, неодялан строеж е ползван и 4000 години по-късно. 4000 г. никакъв прогрес, но пък нарастващо вътрешногрупово и междугрупово насилие.
Това не е толкова странно, ако погледнем ацтеките, които също са неолитни фермери.
Но по Кристиянсен, в цялата ситуация има нещо тревожно, неестествено, болно, от средата на неолита нататък.
Той го отдава на перманентната демографска криза (излишък на хора, недостатъчно земя) от момента, в който цяла Европа е колонизирана от фермерите – няма накъде да се разширяват като земевладение и ако искаш да имаш повече оцеляващи деца, трябва да вземеш земята на комшията, такива работи, което генерално довежда до стрес и деградация на обществата, които при появата на индоевропейците са полумъртви социално и дълбоко пристрастени към насилието, имат и други грижи – болести, физическа деградация и т.н. Т.е. цялата картина, описвана от Мария Гимбутас (Marija Gimbutas) за мирни, женствени земеделни общности с прекъснато от войнствените индоевропейци развитие, е пълна илюзия и това е ясно отдавна.
Не знам Кристиянсен колко е прав, но да добавя и от себе си – имаме неща като погребения само на глави на ловци-събирачи във фермерски контекст, със стотици, още в ранния неолит, т.е. главите са събирани като трофеи и са хвърляни в общи ями, все едно става въпрос за избиване на вреден дивеч, а не за хора. Това същите „кротки“ фермери и в късния неолит вече виждаме да проявяват същото отношение и едни към други. Има и масови гробове на ямненски индивиди, които, колкото и да е странно, са третирани от неолитните фермери по същия начин – отрязани глави и хвърлени в „общо“ хранилище на неолитното селище.
Тези неща са публикувани от много години, което наложи и идеята за „вечна война“, в която живеят фермерите с хилядолетия и реално слага край на цивилизацията им и я води до пълна деградация.
За България мога да кажа, че работя с два халколитни (но нашият халколит е колкото средният им неолит по години) обекта в Югоизточна България и там е същото като в Испания и описаното от изследването.
Това е свят на смъртта – повечето битови „уреди“ и украшения са от човешки кости, чиниите им са от теменни кости на хора, неразбираеми украшения от черепи с десетки инкрустации, майсторлък в обработката на човешки останки за развлечение, много висок процент насилствена смърт и травми и т.н., но човек, който не познава тематиката и не си дава сметка, че това, което вижда, е типично за периода, би се потресъл, както аз се потресох първоначално. Предполагам, че и на тия от цитираното изследване им е било грозно.
Още нещо – още като стана ясно, че първите 1000-2000 г. от съжителството няма никакъв обмен на гени между фермери-мигранти и местните ловци, на мен поне ми стана ясно, че тия „фермери“ са били ксенофоби до нива, неразбираеми за днешен човек, и чертата просто се е развила – дехуманизация на другия до степен да гледаш и на комшията си като на ходещо на два крака прасе, т.е. това е същата дехуманизация, която първоначално са прилагали спрямо външните групи. После помежду си.
Или, с други думи, „първо дойдоха за ловците-събирачи, но не протестирах, защото не бях ловец-събирач, освен това и аз ги ядох. Накрая, като свършиха ловците, дойдоха за мен, но нямаше кой да протестира, защото всички други вече бяха изядени“ – е, не всички, знаем, че 4% от съвременните българи са носители на хаплогрупа G2a, типична за евронеолитните фермери – както изяждащите, така и изядените са основно от нея.
Подбрани цитати:
Макар че първоначално това е било тълкувано като церемониален акт, по-късни проучвания сочат възможността за насилие, за което свидетелстват черепните травми, нанесени непосредствено преди смъртта, както и връзките с масовите убийства от периода ЛБК. Фонтбрегуа (Франция) също предоставя доказателства за канибализъм, тълкуван в контекста на конфликт, като липсата на ръце и крака сочи към събирането на военни трофеи.
(Все по-голям брой археологически доказателства сочи към широко разпространено насилие между групите през неолита. Този период все повече се признава като период, белязан от конфликти и нестабилност, предизвикани от дълбоки социални и демографски промени, свързани с прехода от събирачество към земеделие. Високият демографски натиск, конкуренцията за ресурси и взаимодействията между местните мезолитни групи и пристигащите неолитни земеделски общности често са водили до насилствени сблъсъци с различен мащаб]. Тази тенденция на конфликти е продължила и през халколита и се е засилила през бронзовата епоха.
На Иберийския полуостров археологическите данни разкриват широк спектър от насилие, вариращ от сблъсъци в малък и среден мащаб до масови убийства на цели общности.
Тези конфликти вероятно са произтичали от териториални спорове или напрежение между съседни групи и новопристигнали населени групи. Въпреки това, травмите по скелетите, които често са зле запазени или недостатъчно документирани, дават само минимална представа за действителната степен на насилие. Въпреки тези ограничения, ендемичните конфликти днес се признават за определяща характеристика на ранните европейски земеделски общества.
В този по-широк контекст находките от пещерата „Ел Мирадор“ сочат, че канибализмът може да попада в същия спектър от насилствени практики, като вероятно отразява по-дълбоките социални напрежения и динамиката на конфликтите, характерни за неолитни и халколитни общности.
- „широко разпространено насилие между групите през неолита. Този период все по-често се признава като период, белязан от конфликти и нестабилност“ – целият неолитен период днес се разпознава като период на широко-разпространено междугрупово насилие и конфликти. Т.е. насилието е най-типичната, характеризираща черта на евронеолита.
Макар че първоначално това е било тълкувано като церемониално, по-късни проучвания сочат възможността за насилие, за което свидетелстват черепните наранявания, нанесени непосредствено преди смъртта, както и връзките с масовите убийства от периода на ЛБК. Фонтбрегуа (Франция) също предоставя доказателства за канибализъм, тълкуван в контекста на конфликт, като липсата на ръце и крака сочи към събирането на военни трофеи.
„Демографски състави, сравними с наблюдаваните в Ел Мирадор, са регистрирани и в места на масови убийства от ранния неолит, като Аспарн/Шлетц (Австрия), както и Талхайм и Шьонек-Килианщеттен (Германия), където археологическите и остеологичните данни сочат систематичното избиване както на възрастни, така и на деца. Масово убийство е идентифицирано и в пиренейския обект Елс Трокс (Испания); сред откритите останки има както деца, така и възрастни, което подкрепя тълкуването, че жертвите са принадлежали към социално сплотена група, вероятно разширено домакинство.“ – „систематични убийства“ и „кланета“ като в Аспарн/Шлетц (Австрия), както и в Талхайм и Шьонек-Килианщеттен (Германия).
Изследвания
Saladié, Alejandro, et al. “Neolithic Cannibalism in Europe: Intensive Human Consumption at El Mirador Cave and Its Archaeological Context.” Scientific Reports. 2025. https://doi.org/10.1038/s41598-025-10266-w
Gómez-Sánchez, Daniel, Iñigo Olalde, Federica Pierini, Laura Matas-Lalueza, Elena Gigli, Martina Lari, Sergi Civit, Marina Lozano, Josep Maria Vergès, David Caramelli, Oscar Ramírez, and Carles Lalueza-Fox. “Mitochondrial DNA from El Mirador Cave (Atapuerca, Spain) Reveals the Heterogeneity of Chalcolithic Populations.” PLoS ONE 9, no. 8 (2014): e105105. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0105105
