Генетичните разлики между славяни и прабългари

Време за четене: 5 минути

Кадър от „Ханът и империята“ – игрален филм от 1981 г., реж. Людмил Стайков, показващ пристигането на прабългари на Дунава. Филмът е дигитализиран през 2021 г.


През 681 г., някакъв човек, подозрително приличащ на Чингиз хан, пресича Дунава начело на група монголци, бърборейки на на развален китайски и биейки се по гърдите – „огур“, „огур“! На отсрещния бряг го чакат група отегчени русокоси славянски хубавици, докато мъжете им се търкалят пияни в землянките. Случката внимателно наблюдават група траки, скрити в храстите, с вид на обеднели и леко деградирали римски патриции, втора употреба.

Да? Не.

Отделянето на прабългари от славяни в Първото българско царство ще бъде трудно.

Който си представя прабългарите като група монголци, току-що пристигнали от Алтай, а славяните като банда русоляви алкохолизирани типове, току-що излезли от някое блато в припят, е леко слънчасал, независимо как се казва и с какви точно титли се кипри. Без да се налага да обяснявам кой компонент какво е, визуално е видимо, че между прабългари и славяни отсъства контраст.

Небесно-синьото във фигури 1-4 е далекоизточен компонент, и в двете групи (ранни славяни и популация от територията на кубратовата Велика България) е между 0 и 5%.

В ранносредновековните български образци е между 1 и 2%. При нас, наследниците им, е нула. Оранжевото е кавказки компонент, розовото е компонент от балтийската бронзова епоха. Кафявото – компонент от евро-неолит (основно от някогашната полско-украинска култура Globular Amphora). Останалото е предимно разни варианти на европейските наследници на културата Ямна, т.е. шнурова керамика и бел бийкър.

Както и да е, фенотипните разлики, както и геномните разлики, между ранни славяни и навлизащата откъм Украйна степна популация са много малки.

Има ги, но са малки. Графиките са от най-новото изследване на университета в Копенхаген, водено от Кристиянсен, посветено на промените в Европа през Великото преселение на народите, с фокус на германските миграции, но са засегнати и повечето от сотаналите. 700 нови секвенирани генома от античността, основно, германски, славянски и скито-алански. Изключително амбициозно изследване от много силен екип, воден от най-добрите (за мен) европейски археолози, който рисува една малко по-различна картина за епохата на Великото преселение. А „огурите“? „Алтайците“? Гур-гур-бар-бар? Чингиз, чингачкук, Винету?

Огурите се очертават една от най-болните измишльотини в историята на историческите науки. Никога не ги е имало. Има хунска миграция и тя е добре очертана и описана, която е засегнала демографски варварските народи от източна и централна Европа. Има и аварска миграция, с подобен, още по-бързо затихнал ефект. Но гур-гур-бар-бар, няма такива.

Снимка 1 – Латвийска бронзова епоха. Бледосиньото е културата бел бийкър, розовото е Балтика, най-вероятно особена форма на културата бойна брадва с изключително присъствие на балтийските ловци събирачи. Най-вероятно нещо като пре-прото-пара-балто-славяни.

Снимка 2 – ранни славяни от Велико преселение на народите (какво е това?), това, което очакваме да е пристигнало в България и да е „посрещнало“ Аспарух на другия бряг на Дунава.

Снимка 3 – образци от Първо българско царство, ранносредновековни българи, вкл. един, който е от същия тип, но е от византийска територия.

Снимка 4 – новосеквенирани образци на степна популация, крим, сев. черноморие, прикавказка степ Кабардино-Балкария, 4-7 век. сл.Хр. Далекоизточният компонент е в яркосиньото, и е по размер колкото е у ранните славяни. Затова казвам, че генетичен контраст между прабългари и ранни славяни вероятно отсъства, както и фенотипен.

На последната снимка – хипотетично-спекулативно, прабългарите, в непримесената им със славяни и други степняци форма. Хиперлинк към изследването, в което от археологическа страна блестят имената на Торбен Кристиянсен (Torben Trier Christiansen) и Гус Кроонен (Guus Kroonen), от генетична Сикора и Скоглунд, останалите не ги познавам, но ако съдя по какво са направили, са изключителни.

Изводи на изследването: Ранните славяни са се оформили на базата на балтийски ловци събирачи в източния прибалтик, които са попаднали под контрола на някаква версия на индоевропейската шнурова керамика.

Непосредствено в съседство с тях,в по-западния прибалтик, от същите две култури, са се оформили готите, да ги наречем условно така, по прецизно, прото-германците; В скандинавието по това време са живели други хора, друга верския на бойна брадва; през 1500-1700 г.пр.н.е. протогерманците са мигрирали от балтика в източното скандинавие и са се смесили с местните, което е дало вероятно началото на прото-германския език (с подсказката, че балтийските мигранти са негови носители, а скандинавците са преживели езикова смяна).

Макар и малцинство, това протогерманско племе е дало езика си на скандинавците и се е смесило с тях. Много по-късно, от източното Скандинавие започва готската миграция, която носи със себе си същия някогашен балтийски компонент, подобен (почти неразличим) на този, който имат и ранните балтийски славяни. По това време останалите германски племена са по-скоро германизирани скандинавци от културата бойна брадва.

Готите от културата Уелбарк, Полша (Wielbark culture) са все още източно-германци от Скандинавието като предшествениците си. Готите в Украйна вече са понтийци, типични хора от югоизточна Европа. В тях няма почти нищо от оригиналните скандинавски мигранти, тежко смесени са с понтийската популация и със славяните, по-късно, и със средиземноморците. Междувременно на Скандинавието се заселват сакси, германци от западна Германия и Холандия и там кръгът се затваря.

Някогашните готи приличат не на съвременните скандинавци, а на смесица от славяни и понтийски групи (скити, сармати, траки и кавказци, да кажем). На Балканите този балтийски компонент присъства много отдавна, още от трако-илирийски времена, но само в отделни индивиди и е много по-малък от размера му в готи, ранни източно-скандинавски германци и в ранните славяни. Сигналът го има и в унгарското ла тене, както и в отделни скитски и сарматски индивиди, къде от Унгария, къде от другаде, и е изобилен във викингите от викингска Рус. В западно-европейските викинги, западните германци и въобще в западно-европейците този сигнал отсъства.

Генетична близост от изследването между славяни и прабългари:

Генетична близост от изследването между славяни и прабългари:
Фигура 1.
Генетична близост от изследването между славяни и прабългари:
Фигура 2.
Генетична близост от изследването между славяни и прабългари:
Фигура 3.
Генетична близост от изследването между славяни и прабългари:
Фигура 4.

Тук си позволявам да демонстрирам групи, между които има действителен генетичен контраст.

Гени на датски викинги.
Гени на датски викинги.
Гени на германски член на културата Bell Beaker.
Гени на германски член на културата Бел Бийкър (Bell Beaker).
Гени на авари.
Гени на авари.
И гени на траки, евентуално.
И гени на траки, евентуално.

Изследването рисува амбициозна картина на произхода на по-късните европейци от индо-европейските формации от бронза, бел бийкър и шнурова керамика.

Прото-славяни и прото-германци произлизат от шнурова керамика (както и прото-индо-иранци), но картината, която очертават, е конкуренция между отделните формации на шнурова керамика като славяни и германци са само две измежду 10-ната поне групи от шнурова керамика, като останалите са изчезнали или претопени.

Тоест, вероятно индоевропейските езикови семейства в Европа са били много повече, като само в шнурова керамика са се говорили повече от 10 езика, а до ден днешен са оцелели само два от тях – славянски и германски. Другите са изчезнали, а носителите им, също, или са претопени.

Същото е и с културата Бел Бийкър – от 10-на и повече култури е оцеляла само една – прото итало-келтската, която е дала началото на италийските и келтските езици. останалите са дали фира.

На Балканите през бронзовата епоха, по изследването, някои групи са директно от ямна, други са шнурова керамика, която изглежда е със старо, макар и неголямо присъствие на Балканите. Бел бийкър са минималистични тук.

Впечатление прави балтийската бронзова епоха, която оригинално може би изобщо не е индоевропейска, а е станала основа на славянски и германски езикови групи.

Тя се е състояла оригинално от балтийски ловци събирачи, преживели, може би, езикова смяна и проговорили някаква индо-европейска версия, под влияние на шнурова керамика, под чието влияние изглежда са попаднали, но на коя точно шнурова керамика, изглежда неясно.

Тоест на Балканите траки, илири, пеони и т.н. сигурно има и други, някои от тях са директни наследници на ямненскиплемена, дошли тук (повечето), други обаче са дошли от шнурова керамика и, по някаква причина, тук има ранна поява на малцинство от същите балтийски ловци събирачи (може би под шапката на шнурова керамика, може и по друга причина и начин). Но този сигнал от Балтика „пронизва“ Източна Европа открай време, така изглежда. или с други думи, графиката от изследването.


Още за четене

Steppe Ancestry in western Eurasia and the spread of the Germanic Languages, pre-print, Hugh McColl, Guus Kroonen, J. Víctor Moreno-Mayar, Frederik Valeur Seersholm, et al. doi: https://doi.org/10.1101/2024.03.13.584607, Posted March 14, 2024. bioRxiv


Вижте още интересни карти тук.

Сподели
Светослав Стамов
Светослав Стамов

Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията, могат да бъдат прочетени тук.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.