Младият Цар Борис III и Стамболийски. Лятото на 1920 г., в стопанството на двореца Врана до София. (От архива на American National Red Cross, сега в Library of Congress, Вашингтон).
Александър Стамболийски е доста противоречива, но със сигурност значима личност в българската история.
Тук няма да говоря за това какво позитивно и какво негативно е направил за България. Действията му в угода на Югославия заслужено му поставят ролята на работил против българските интереси, но пък изграденото от правителството на БЗНС, включително Софийската опера, и до днес е символ на Царство България.
Но тук не става дума за конкретна историческа личност, а за огромен проблем с опазването на паметта ни. Става дума за бившата къща-музей на Александър Стамболийски, намирала се на улиците „Суходол“ и „Адам Мицкевич“, с вход от към улица „756-та“.
Ползвам минало време, защото… вилата на Стамболийски вече я няма.
Като ученик бях редовно в квартала, защото гимназията ми НГДЕК е съвсем наблизо, но никога не бях ходил до вилата. Научих за нея като студент и на два пъти отидох да я видя. Още тогава, преди над десетилетие, тя беше в покъртително състояние.
Вторият път, през 2016 г., отидох специално, за да снимам и да имам архив на тази къща. За съжаление, техниката и операторското майсторство не са на ниво, така че покорно моля за разбиране.
Още през 2016 г. състоянието бе много по-лошо от предишния път, както и от описаното в статията на „Стара София“ от 2011 г. Днес, 2026 г. търсих къщата онлайн и в Google Maps се оказа, че някъде след 2016 и преди 2022 г. тя е била тотално разрушена и заличена, неизвестно от кого и защо.
Много може да се говори кой и защо е допуснал тази част от историята на София и България да бъде унищожена.
В продължение на над три десетилетия нито един кмет на Столична община, районен кмет, общински съветник, член на инспектората към СО, депутат, министър, президент не направи нещо смислено, за да бъде запазена.
Вина имам и аз – отне ми десетилетие да се сетя за тези стари снимки и да допиша този текст, който все не намирах време да довърша.
Всички ние имаме вина. Нека обаче поне онлайн запазим паметта.
Къщата-музей „Александър Стамболийски“ в София бе възстановена като собственост на наследниците на Стамболийски с решение на СГС през 2000 г.
След промените през 1989 г. сградата и прилежащата експозиционна зала бяха използвани от БЗНС-Пинчев, като помещенията се отдаваха под наем на фирми, без приходи да се влагат в поддръжка. Въпреки това присъствието на наематели възпира до един момент набезите от съседното гето. През 2010 г. наследниците получават владението и възнамеряват заедно със Сдружение „Природа назаем“ да възстановят музейната функция, да ремонтират сградата и парка, да съхранят архива и да развиват образователни и екологични дейности.
За съжаление, въпреки усилията, къщата претърпя вандалски разрушения през 2010 г., като оригиналните мебели и архивите са унищожени, а сградата остава опасна за ползване.
Според наследниците на Стамболийски и по-конкретно г-н Иван Кожухаров – наследник на Александър Стамболийски, писал на екипа на „Стара София“ през септември 2018 г., къщата вече не представлява архитектурна или музейна стойност – архивът и интериорът са изгубени, а историческото й значение е обезценено от социалистическото й използване и последващото разрушаващо бездействие. Той смята, че имотът следва да бъде отписан от списъка на паметници на културата.
Като част от същата разходка, прилагам снимки от друга значима ценност наблизо – Захарна фабрика, която също се руши.
