Вилата на Стамболийски до София днес е спомен

Време за четене: 3 минути

Младият Цар Борис III и Стамболийски. Лятото на 1920 г., в стопанството на двореца Врана до София. (От архива на American National Red Cross, сега в Library of Congress, Вашингтон).


Александър Стамболийски е доста противоречива, но със сигурност значима личност в българската история.

Тук няма да говоря за това какво позитивно и какво негативно е направил за България. Действията му в угода на Югославия заслужено му поставят ролята на работил против българските интереси, но пък изграденото от правителството на БЗНС, включително Софийската опера, и до днес е символ на Царство България.

Но тук не става дума за конкретна историческа личност, а за огромен проблем с опазването на паметта ни. Става дума за бившата къща-музей на Александър Стамболийски, намирала се на улиците „Суходол“ и „Адам Мицкевич“, с вход от към улица „756-та“.

Локацията на бившата крайградска вила на Стамболийски днес е в квартал "Модерно предградие".
Локацията на бившата крайградска вила на Стамболийски днес е в квартал „Модерно предградие“.

Ползвам минало време, защото… вилата на Стамболийски вече я няма.

Като ученик бях редовно в квартала, защото гимназията ми НГДЕК е съвсем наблизо, но никога не бях ходил до вилата. Научих за нея като студент и на два пъти отидох да я видя. Още тогава, преди над десетилетие, тя беше в покъртително състояние.

Вторият път, през 2016 г., отидох специално, за да снимам и да имам архив на тази къща. За съжаление, техниката и операторското майсторство не са на ниво, така че покорно моля за разбиране.

Още през 2016 г. състоянието бе много по-лошо от предишния път, както и от описаното в статията на „Стара София“ от 2011 г. Днес, 2026 г. търсих къщата онлайн и в Google Maps се оказа, че някъде след 2016 и преди 2022 г. тя е била тотално разрушена и заличена, неизвестно от кого и защо.

Вилата на Стамболийски през 2022 г. вече е напълно разрушена.
Вилата на Стамболийски през 2022 г. вече е напълно разрушена.
Вилата на Стамболийски през 2012 г. е в лошо състояние.
Вилата на Стамболийски през 2012 г. е в лошо състояние.

Много може да се говори кой и защо е допуснал тази част от историята на София и България да бъде унищожена.

В продължение на над три десетилетия нито един кмет на Столична община, районен кмет, общински съветник, член на инспектората към СО, депутат, министър, президент не направи нещо смислено, за да бъде запазена.

Вина имам и аз – отне ми десетилетие да се сетя за тези стари снимки и да допиша този текст, който все не намирах време да довърша.

Всички ние имаме вина. Нека обаче поне онлайн запазим паметта.

На партера се е намирала архивната стая, в която се е съхранявала библиотеката на Стамболийски. На първия етаж е била приемната стая, където в извънредни случаи са заседавали Министерският съвет и ръководството на БЗНС. На втория етаж е бил разположен работният кабинет на министър-председателя. Експозицията е включвала мебели, лични вещи, ръкописи, снимки, документи, картини. Снимка: Стара София
На партера се е намирала архивната стая, в която се е съхранявала библиотеката на Стамболийски. На първия етаж е била приемната стая, където в извънредни случаи са заседавали Министерският съвет и ръководството на БЗНС. На втория етаж е бил разположен работният кабинет на министър-председателя. Експозицията е включвала мебели, лични вещи, ръкописи, снимки, документи, картини. Снимка: Стара София
Задната част на вилата на Стамболийски и авторът на текста през април 2016 г. Снимка: Цветозар Йотов
Изглед към вилата откъм улицата към 2016 г.
Изглед към вилата откъм улицата към 2016 г. Дограмата е открадната, както и керемидите.
Задната част на вилата на Стамболийски през април 2016 г. Снимка: Цветозар Йотов
Задната част на вилата на Стамболийски през април 2016 г. Снимки: Цветозар Йотов
Вътрешността на вилата към 2016 г.
Вътрешността на вилата към 2016 г.
Вилата е била с тухли и гредоред, който би могъл да бъде спасен, ако се бе действало навреме.
Вилата е била с тухли и гредоред, който би могъл да бъде спасен, ако се бе действало навреме.
Паметната плоча на къщата-музей на Стамболийски, която е открадната. Снимка: "Стара София".
Паметната плоча на къщата-музей на Стамболийски, която е открадната. Снимка: Рени Райчева, „Стара София“.

Къщата-музей „Александър Стамболийски“ в София бе възстановена като собственост на наследниците на Стамболийски с решение на СГС през 2000 г.

След промените през 1989 г. сградата и прилежащата експозиционна зала бяха използвани от БЗНС-Пинчев, като помещенията се отдаваха под наем на фирми, без приходи да се влагат в поддръжка. Въпреки това присъствието на наематели възпира до един момент набезите от съседното гето. През 2010 г. наследниците получават владението и възнамеряват заедно със Сдружение „Природа назаем“ да възстановят музейната функция, да ремонтират сградата и парка, да съхранят архива и да развиват образователни и екологични дейности.

За съжаление, въпреки усилията, къщата претърпя вандалски разрушения през 2010 г., като оригиналните мебели и архивите са унищожени, а сградата остава опасна за ползване.

Според наследниците на Стамболийски и по-конкретно г-н Иван Кожухаров – наследник на Александър Стамболийски, писал на екипа на „Стара София“ през септември 2018 г., къщата вече не представлява архитектурна или музейна стойност – архивът и интериорът са изгубени, а историческото й значение е обезценено от социалистическото й използване и последващото разрушаващо бездействие. Той смята, че имотът следва да бъде отписан от списъка на паметници на културата.

Като част от същата разходка, прилагам снимки от друга значима ценност наблизо – Захарна фабрика, която също се руши.

„Български захарни фабрики и рафинерии“ (на френски: Sucreries Raffineries Bulgares) е белгийска компания, която развива основната си дейност в България от 1897 до 1916 г.
„Български захарни фабрики и рафинерии“ (на френски: Sucreries Raffineries Bulgares) е белгийска компания, която развива основната си дейност в България от 1897 до 1916 г.
Част от складовата база на Захарна фабрика към 2016 г.
Част от складовата база на Захарна фабрика към 2016 г.
Сподели
Георги Драганов

Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.