„Лъконосците от Ажинкур“ и свети Йоан Рилски

Понеже на 4 ноември (4-5 ноември 1912 г. по стар стил) е поредната годишнина от първата битка при Чаталджа, нека ви разкажа една необичайна история.

Есента на 1914 г. Германската армия, следвайки плана „Шлифен“, осъществява пълномащабно нашествие на запад, стоварвайки мощта си върху отбраняващите се французи и върху английските им съюзници в Белгия.

След поражението в битката при Монс от 22-23 август 1914 г. зашеметените англичани позорно отстъпват под немските удари. Месец по-късно, на 29 септември, вестник „Ивнинг нюз“ публикува необичаен разказ със заглавие „Лъконосците“ („The Bowmen“).

Той бил написан от някой си Артър Макън (Arthur Machen), не особено успешен автор на окултни романи и повести, който поради безпаричие се бил захванал с журналистика. В тези унизителни дни Англия имала нужда от героично и ободряващо четиво и разказът на Макън попада в десятката. Макън разказвал как в разгара на битката при Монс в бляскава броня се появил покровителят на Англия свети Георги.

Той предвождал своето войнство от сияйни ангели, приели облика на английските лъконосци, нанесли съкрушително поражение на французите в битката при Ажинкур през 1415 г. Тези ангели се влели в английските редици, сражаващи се с германците петстотин години по-късно.

Разбира се, разказът бил измислица.

Но в редакцията на „Ивнинг нюз“ заваляват писма на фронтови войници: „О, мистър Макън нищо не е измислил. Те могат да се закълнат, че били видели със собствените си очи как в битката при Монс ангелите на свети Георги се влели в редовете им, за да се сражават против германците…“

За една нощ неизвестният Макън става сензация в жадуващата за победа и надежда Англия. Над двадесет пъти Макън повтаря във вестника, че разказа му е чиста измислица. Никой не му вярва нито тогава, нито през следващите 33 години, когато Макън умира.

Приблизително по същото време, когато Артър Макън пише своите „Лъконосци“, неколцина български офицери, ветерани от битките при Чаталджа, отиват на поклонение в Рилския манастир. Там те разказват на йеромонах Онуфрий необикновена история.

На 4-5 ноември 1912 г. по време на българските атаки срещу укрепената турска линия при Чаталджа, турците прехвърлят арабски части, за да подсилят фронта.

Арабите се сражавали толкова диво и ожесточено, че по думите на йеромонах Онуфрий, те „хапели и късали със зъби”. Сред атакуващите български части настъпва смут и те започват да тъпчат на място. В тези критични мигове пред българското войнство се появява нисък на ръст старец с дълга бяла брада. В едната си ръка той стискал кръст, а с другата се подпирал на патерица.

Без да изрече и дума, старецът тръгнал сам против арабските позиции. Тогава някои от българските войници се сетили, че това бил обичайният вид, в който свети Йоан Рилски се появявал пред вярващите и поклонниците в Рилския манастир. Офицерите заповядали българското войнство да падне на колене. След това бил даден сигнал за атака. Арабските линии били пробити с яростен щурм.