Когато аз самата научих за новата мода сред децата от Русия, дълго мислих и след като първоначалната паника премина, започнах да си задавам въпроси. Що за личност може да стои зад подобен тренд? Какво трябва да е преживяло едно дете, за да заслужи подобен развой на ситуацията?
Преди всичко искам да припомня на всеки, че няма по-важно и утвърждаващо нещо в живота ни от любовта. Тя ни прави по-добри и по-силни. За нея си заслужава да се борим, нея трябва да поставяме на първо място. И много внимателно трябва да помислим преди да я объркаме с с нещо друго.
Филип Будейкин – Лисицата е роден на 22 юни 1995 г. в град Ухта, република Коми. Отгледан е от майка си, офталмолог по професия, има двама по-големи братя – Евгени и Денис. Учил е психология, прекъсва в III курс, за да бъде звукорежисьор. Страда от психично разтройство на личността, вероятно причинено от насилието, което е преживял като дете.
Не чувства вина за това, което върши.
Докато превеждах интервюто, един единствен въпрос взе превес над всички останали:
„Трябва ли Лисицата да бъде осъден на смърт?“
Все още се двоумя. Ако го оставим да живее необезпокояван, означава ли, че като общество абдикираме от отговорността, която носим към децата си? Ако го осъдим на смърт, няма ли единственото нещо, което постигнем, да бъде пълно и 100-процентово потвърждение на неговата теория за ситуацията?
Кое е добро и кое зло?
Преценете.
Наистина ли подтикваше тийнейджъри към самоубийство?
– Твърдо да! Аз наистина го направих. Не се прави, че не разбираш, всички разбират. Те умираха щастливи. Дадох им това, което те не са имали в реалния живот: топлина, разбиране и комуникация.
Колко бяха? Наистина ли е както медиите го представят – 130 души?
– Не, разбира се. Разследването на „Нова“ си беше пълна мизерия. 17 бяха. Имаше и такива, с които съм общувал малко и те по-късно са се самоубили, но без прякото ми влияние.
Да се върнем в началото. Как започна всичко, как се организира и как сте стигнали до момента, в който да настоявате хората да се самоубиват?
– Началото? Където има хора, там има и биоразградими отпадъци. (хора, недостойни да живеят – бел.ред.). Тези, които го направиха, не носеха никаква стойност за обществото и представляваха вреда. Аз „почистих“ нашето общество от такива хора. Всичко започна през 2013 година. Тогава създадохме „F57“ (едно от названията на „групата на смъртта“ във ВКонтакте, бел.ред.). Просто го направих, за да видя какво ще стане. Шокиращото съдържание започна да привлича хора. През 2014 г. групата беше забранена. Дълго се смях, когато видях как всеки се опитва да разбера какво означава да „F57“. Толкова е просто. F – Филип, моето име. 57 – последните цифри от номера ми. Идеята я обмислях пет години. Можем да се каже, че съм се подготвял. Обмислях концепцията, конкретните нива и етапи. Беше нужно нормалните да бъдат отделени от „отпадъка“.
Това означава ли, че е сред групата самоубйци е имало хора, които определяш които определяш като „нормални“?
– Да, повече от 300. Не искам да кажа, че съм ги разубеждавал от самоубийство, но по същество така се случи. Изродите всъщност не са толкова много. Помниш ли историята на кожодерите от Хабаровск (През 2016 г. тийнейджърки от Хабаровск са обвинени в жестокост заради издевателство над хора и животни – бел.ред.)? Колко хора след като разбраха за тях не спряха да пишат как трябвало да бъдат изгорени живи? А случи ли се нещо – не. Аз, обаче, „изгорях“, образно казано.
Продължавай.
– В края на ноември 2015 г. направих група от фалшиви акаунти на тема „F57“. Така започна всичко.
Ти използва смъртта на Рина Паленкова, нали? (16-годишно момиче от Уссурийск , което се самоубива 23 ноември 2015 и се превръща в един от символите на суицидно движение – бел.ред.)?
– *Секунди мълчание и дълбоко поет дъх* Това беше първата ми самоубийца.
Рина виновна ли е за нещо? Направила ли е някога нещо ужасно?
– Възможно е.
Не знаеш?
– Знам. Просто аз няма да ви кажа. Мога да ви кажа, че беше сектантка. Още помня, че известното „Ня.пока“ й го казах аз („Няпока“ е хаштаг във ВКонтакте, популярен сред емоционално нестабилните подрастващи деца. Рина го е използвала под селфи на фона на железопътна линия, публикувано в страницата й, преди да се самоубие. – бел.ред.). След това аз публикувах хаштага „Акопян“, но никой не разбра смисъла (ако прочетете „Акопян“ наобратно, става „Няпока“ – бел.ред).
Какво се случи след смъртта на Рина?
– Всички в моята група “F57”, “F75”, “F58” и така нататък започнаха да работят. Привличахме хората, това беше първата стъпка. Как работи: групата е с депресивно съдържание и поставя човека в правилната атмосфера. В групата имаше всякакви връзки с такова съдържание. Минавайки на тези връзки, човек се натъква на една затворена общност, където всичко се случва. Играта започва. Необходимо е да се изпълняват задачи и да разказват за себе си, да общуват. В хода на този диалог става ясно кой кой е. В този момент аз се свързвам с човека по Скайп, карам го да изпадне с транс и по този начин научавам факти за живота му. След това се взима решение. В един момент трябва да убедите тийнейджъра, че не трябва да спи през нощта. Здравословният режим за децата включва лягане в 21:00 часа, ставане в 8:00. Ако режимът е счупен, съзнанието става по-податливо. Приписват ми смъртта на 130 деца, защото идеята в един момент стана много популярна. Имах много имитатори, което, впрочем, ме ядосваше адски. Заради целия този шум трябваше да престанем за известно време.
Значи много от тези, които са извършили самоубийство, не са общували с теб?
– Доколкото знам, те са много повече от тези, на които съм повлиял пряко.
Не се ли чувстваш отговорен за смъртта им? Те са извършили деянието под влияние на твоя „бранд“, ако мога така да се изразя.
– *В гласа се чува Филип съчувствие* Аз съм много съжалявам, че тези хора са постъпили така. Жалко е, че не съм имал възможността да общувам с тях, може би ако бях, нямаше да се самоубият.
Разкажи ми за жертвите.
– *Дълго мълчание* Все още не мога. Трудно ми е да говоря за това. Понякога ми се струва, че правя нещо грешно и лошо. Да, налични са всички тези банални аргументи, които казват „не си ти този, който ще решава кой да живее и кой да умре“. Но вътрешно имам чувството, че правя правилното нещо. Ще ви разкажа за един случай. 17 февруари 2016, се запознах с едно момиче. Тя страдаше, ние започнахме да говорим с нея по Скайп. Във втората сесия, изпадайки в транс, тя започна да ни разказва за това, което прави. Ще се ужасите от това, което чух. Тогава реших, че… че… трябва да се отървем от тези хора. Не харесвам хора, които изпитват удоволствие от това да нараняват други хора и да вредят на обществото. Тя беше сатанист. Когато започнете да се задълбочавате в общуването си с такива хора, се изненадвате колко много сектанти има. Мисля, че при мен имаше петима такива. Един студент в технически университет, например, в свободното си време убиваше бездомни кучета. От бедно семейство, майка му го биеше. Да се самоубие беше най-добре за всички и най-вече за него.
Когато започна да се шуми около „групата на смъртта“, ти отрече всичко. Защо?
– Не съм бил готов, предполагам. Страхувах се, че ще ме вкарат в затвора. Между другото, полицията въобще не се свърза с мен. Основно бяха журналисти, които не разбират от нищо. Някои се опитаха да се свърза с мен и наистина се опита да разбере какво наистина се случва, други просто търсеха сензация.
И сега изведнъж реши да признаеш всичко?
– Не знам, просто го реших. Тежи ми. Май ти извади късмет в този момент. Мисля, че успях да заобиколя статиите и не се страхувам, че ще бъда хвърлен в затвора. Погледнете на ситуацията и нещата, които съм направил, философски? Някои хора убедително обясняват, че е по-добре да умра, отколкото да живея. Това не е правилно. Аз никого не съм принуждавал, всички са взели решение съгласно своята воля.
Ще продължиш ли?
– Да. Кой е готов да напусне 28 души? Това е моят сравнително нов проект «D28». Вълнението около историите ми пречат. Чакам всичко да се успокои и тихо да продължа. Няма да ти разкажа за проекта, тайна е.
Какво ще стане ако аз реша да участвам?
– Хайде, няма проблем. Може да е по следния начин: ако победиш в играта, ще узнаеш всичко, ако загубиш – ще умреш. *Смее се*
Значи би ме склонил към самоубийство?
– Теоретично всичко е възможно. Разбира се, ако решиш да се самоубиваш – ще те спра. *Мълчание* Ако искаш, ще организираме сесия. Нуждаете се от диван или легло, и средство за общуване.
Като психолог как ще оцениш собствените си действия. (Филип е учил психология, но не е завършил – бел.ред.). Ти нкога не си разказвал за себе си.
– Аз имам биполярно разстройство на личността и това е свързано с проблеми в детството ми. Големият брат пребиваше мен и майка ми, често на улицата. Аз съм сигурен, че всичко това има голямо влияние. И как се чувствате за това, което правя? Какво бихте направили с мен?
Автор: Михаил Грачев, „Санкт-Петербург.Ру“, 15.11.2016
Превод и коментар: Деница Аврамова, „Война и мир“
Източници:
https://saint-petersburg.ru /m/society/grachev/353694/
http://wikireality.ru/ wiki/Филипп_Лис
https://antisoc.ru/articles/10-faktov-iz-intervyu-filippa-lisa/
http://wikireality.ru/wiki/ Рина_Паленкова
[…] заели със случая. Знам и че информация за делото срещу Филип Будейкин-Лисицата (създателят на „Синия кит“) имаше в […]