Надпреварата за най-дълбоката дупка в света

Снимка от въздуха на Колския свръхдълбок сондаж – най-дълбоката дупка в човешката история.

Всеки от нас е чувал за космическата надпревара между САЩ и СССР по времето на Студената война, която е целяла да покаже икономическото и технологично превъзходство на двата лагера. Не много хора обаче са чували за една друга надпревара, а именно състезанието за издълбаване на най-дълбоката дупка в света.

Американците и руснаците започнали да планират свои самостоятелни опити да дълбаят колкото се може по-надълбоко в земната кора.

Не е имало някаква особена причина или цел за тези проекти, те просто са искали да знаят докъде биха могли да стигнат. Дълбаенето е останало като цяло незабелязано от медиите, фокусирани върху Космическата надпревара.

Американците започват проекта Мохоул (Project Mohole) през пролетта на 1961 г., който се е провел близо до остров Гуаделупе, до брега на Мексико на Тихия океан. В крайна сметка проектът е прекратен, поради липса на финансиране, но опитът от него се оказва изключително важен при бъдещи офшорни дълбоководни сондажи.

Научавайки за опита на американците, руснаците започват свой собствен проект на полуостров Кола. Те копаят в продължение на 24 години, между 1970 и 1994 г., и изкопават най-дълбоката дупка, създавана някога от хората – Колския свръхдълбок сондаж.

Проектът започва просто като опит да се покаже на американците, че са по-добри, но в крайна сметка проектът води до значителен набор от ценни научни данни.

Едно от най-важните находки е откриването на микроскопични фосили на планктон в скали на възраст на 2 млрд. години, открити на 6,4 километра под повърхността. Тези микрофосили представляват около 24 древни видове и са обвити в органични съединения, които някак са оцелели екстремното налягане и температури, които съществуват толкова надълбоко под Земята.

Други интересни находки включват липсата на транзит между гранит и базалт на дълбочина между 3 и 6 километра под повърхността, както учените са предполагали, и откритието на неочаквани, огромни залежи на водород под формата на газ.

През юни 1979 г. сондажът „Кола“ е задълбочен до дълбочина 9583 метра. По този начин той изпреварва американския свръхдълбок петролен кладенец Бърт Роджърс (Оклахома, САЩ), който междувременно е консервиран и изоставен.

По това време на полуостров Кола работят шестнадесет изследователски лаборатории, които проучват и анализират материалите и резултатите, получени при сондирането. Съветският съюз възлага големи надежди на проекта, който се ръководи лично от министъра на геологията Е.А. Козловски.

През първите години от началото на сондажа сондажите се извършват със сондажната платформа „Уралмаш-4Е“. Той се е доказал много добре при търсенето и проучването на газови и нефтени находища.

От дълбочина 7000 m сондирането продължава с помощта на Уралмаш-15000.

В началото на 1983 г. геолозите успяват да достигнат дълбочина от 12066 метра. Една година по-късно в Москва се провежда Международният геоложки конгрес, чиято основна цел е да насърчи глобалното развитие на фундаменталните и приложните изследвания в областта на науките за Земята.

Много чуждестранни учени пристигнаха в нашата страна за това събитие. Всички се интересуваха от резултатите, получени от съветските геолози. Конгресът е председателстван от министъра на геологията на СССР Е.А. Козловски. През 1984 г. сондирането продължава, но отново се появяват непредвидени проблеми – сондажната колона се откъсва.

Те решават да подновят сондирането на дълбочина 7000 метра. През 1990 г. сондажът достига дълбочина от 12 262 метра. След това сондажната струна отново се скъса. Беше решено да се спре сондирането, тъй като сондажът започна да се отклонява встрани. Кривината е 25 градуса.

След много години дълбаене, сондата достигнала 12 288,93 метра дълбочина и се наложило да прекратят операцията. Решението за изоставяне на дупката било взето, тъй като на дъното на дупката температурите рязко се повишили до 180 градуса по Целзий, което било значително по-високо от прогнозираните 100 градуса. При тези температури дрелката се оказала безполезна и не можела да продължи.

Проектът официално е прекратен през 2005 г., като на негово място днес има единствено ръждясал купол като спомен за съществуването му.