Автори: Светлин Иванов и Явор Цветанов
Саулският род е добре известен на тетевенци. За най-богатия местен род обаче извън града се знае малко или почти нищо. Историята му е започва през 1877 г., когато руският кавалерист Михаил Саулски пристига в България, за да вземе участие в Руско-турската война. За живота му не се знае много и единствените сведения са от областни вестници от Тетевен и семейни предания. Идвайки тук на 20-годишна възраст, младият мъж се жени за българка от град Тетевен и се установява там.
Създава малко за времето си семейство – син и дъщеря. Сина кръщават Михал. С годините на работа в един бързо развиващ се за времето си български град, семейството трупало състояние и младият Михал, който бил настоятел в Окръжното дърводелско училище „Лазар Влаевски“, създал 6-членно семейство.
Единият от четиримата синове, Петър Саулски, бил не просто отличен ученик, но и умел майстор. Отличавал се от останалите с това, че работил сам и бил много предприемчив. Скоро тримата му братя започнали да му помагат в работата.
През 1925 г. Петър сключил голяма сделка с еврейски търговец, от която спечелил значителна сума, което го накарало да се замисли за разрастване на малкия бизнес. Така през 1926 г. в Тетевен е основана фамилната фирма „Братя Саулски“, което име носила и фабриката. Братята, възпитаници на тетевенското дърводелско училище вземат заем от 1500 лева, за да превърнат дома си в първата по рода си фабрика в България по това време – купуват водно колело и дърводелски машини.
Бизнесът им става известен в цяла България, а през 1933 г. са поканени на първата Национална стопанска изложба в Пловдив. Следват отличия на други панаири и покани за още участия. В бурните време около 1939 г. без да имат нужда от повече заеми закупуват 5 декара земя в тетевенския квартал „Мрамор“, където и до днес е модерната за 30-те години фабрика „Братя Саулски“.
Фирмата започва да изнася за съседките Гърция, Сърбия и Македония. „Работата върви, работниците са всеотдайни, всяка година те получават от фабриката по 5 конски каруци дърва за огрев, а за големите християнски празници – парична премия и празничен обяд“, четем в местната преса. Всяко поколение продължава занаята на родителите си.
Новата власт не щади дори тези наследници на славен руски род. Предприятието е национализирано от комунистическия режим през 1950 г. и затворена за няколко години. По-късно братята са наети като работници в собствената си фабрика, където работят до пенсионирането си – двама като бригадири, а другите двама в ръчното производство.
През 2017 г. се навършват 92 години от създаването й. Каква би била съдбата на този и стотици хиляди други семейни предприятия, ако не беше насилственото изземване на частната собственост, остава и ще остане въпрос без отговор. Наследниците на стария руски род Саулски обаче сега вече са откъснати безвъзвратно от семейния занаят, а едно от малкото свидетелства за славните времена е плочата на входа на изоставената фабрика.
Днес един от наследниците на фамилията е журналистът и тенис коментатор Явор Цветанов.
Вижте и останалите части от поредицата „Българи от старо време“.
Библиография
в. Ловеч прес, бр 53, година XII, юли 2005, стр. 3
в. Седмица Троян, бр 11, година I, 10 ноември 2015, стр. 1
Епидемия от мечтатели