Отговор до Григов Лилов относно очернянето на Християн Пендиков

Време за четене: 5 минути

Към журналиста и общественик г-н Григор Лилов, който каза изключително неверни неща в публичното пространство относно Християн Пендиков, нападнат в Охрид.

Колко българи от Македония познавате и познавате ли лично момчето и неговите приятели, за да повтаряте скопските медийни измами, че е наркопласьор, или че е пребит при “кръчмарско сбиване”?

Пребит е след закани и обиди на етническа основа, и това го знаем от първо лице всички ние, които го познаваме, както и неговите приятели, които в момента също се страхуват за живота си, защото са българи. Същото бе потвърдено дори и от македонската прокуратура.

Християн е добро българско момче, работещо за “Червения кръст”! Не помагате на българските позиции и искания за равноправие и прекратяване на омразата като хвърляте “мръсни бомби” по адрес на и без това изтерзаните наши братя българи в Македония. Напротив. Уронвате достойнството им и служите единствено на скопските отродени и посърбени мъчители.

Ето и конкретни отговори на някои от срамните клевети, които г-н Григор Лилов изписа за Християн.

1. Християн е „върл македонист – националист, активист на македонската партия ВМРО-ДПМНЕ…“

Тук времената са объркани. Християн е бил такъв и не го крие, нито пък ние. От ежедневната ми работа и контакти с македонски българи от близо две години се запознах с много млади от тях, които от върли македонисти са се превърнали в българи, когато са се докоснали до истинските исторически извори и научна литература.

Това е естеството и на всички наши действия в Македония. Нима аз съм глупец, който ще си губи времето да показва и доказва историческата истина на македонските ни братя, ако не вярваше, че това би им повлияло на нагласите за произхода им? На нелепото и невежо твърдение на г-н Григор Лилов ще отговоря с възмущението именно на един друг такъв млад македонски българин, който ми каза следното във връзка със същия позорен коментар: „Е, ние всички сме били в миналото македонисти, не по наша вина… немаме ли право да се осъзнаем, че сме българи?“

2. „Пребит е след кръчмарско сбиване…“

Дори прокуратурата на Северна Македония потвърди, че нападението срещу Пендиков е на етническа основа. В обвинението е записано, че на 19 януари в кафене в Охрид заподозреният се приближил до маса, на която седял човек, ударил го по главата, обърнал се към него с думите – „не те е срам да се пишеш българин“ и си тръгнал. Няколко часа по-късно, когато пострадалият излязъл от заведението и тръгнал към автомобила си, заподозреният, заедно с още двама неизвестни лица, го пресрещнали и го нападнали, като му нанесли тежки удари по главата и тялото, вследствие на което пострадалият е с опасност за живота. Със сведенията, които имам аз от първо лице от приятели на Хрис, няма да ви губя времето, но и те са категорични, че побоят е причинен от българомразие.

3. „Обръщането от „националистичната вяра” на Християн Пендиков в „антинационалстичната” е стремително.

Това „прекръстване” съвпада с поредна нова нарколаборатория в Охридско, а побоят съвпада по време с разследването срещу организирана престъпна група в Охридско, произвеждаща и търгуваща с прескури, амфетамини и наркотици. Месец и половина преди побоя, на 17 декември местната полиция в Охрид в официалния си бюлетин съобщава, че при претърсване в с. Лесковец е открито съответното „бело” – производство на прекурсори и наркотици за нелегална търговия, като в добавка е открит и кокаин и „заподозреният е Х.П., на 22 години”. Лично аз отдавам тези разкрития на изострената конкуренция в тамошния подземен свят, а не на доблестта на тамошните органи на законността.

Тук Лилов най-безсрамно и директно повтаря скопските антибългарски скалъпени обвинения към Християн, че е наркопласьор и престъпник. Дали това е така? Скопско електронно издание публикува информация от бюлетина на МВР от 17 декември 2022 г., от който става ясно, че против Х.П.(22) от Охрид е повдигнато обвинение и е заподозрян за „неразрешено производство и продажба на наркотични вещества“. При обиск в предградие на охридското село Лескоец, полицейските служители намерили и иззели кокаин. В бюлетина са посочени обаче само инициали и години, показа наша проверка, и въобще не става ясно дали това наистина е Християн. На 17 декември 2022 г. той е имал навършени 21 г., а чак на 2 декември тази година ще навърши 22, така че възрастта на посочения в полицейския бюлетин не съвпада с тази на Християн.

4. „Няма да питам защо тези културни средища не носят имена на културни дейци – символи на тесните връзки между двете общности,

а са назовани провокативно като този в Охрид на мразеният в Македония „Цар Борис ІІІ”, по чието време български войски заедно с Вермахта и SS избиват тамошните многолюдни партизани.“

Няма нищо провокаторско в имената на българските клубове в Македония. Провокациите идват от македонска страна, тъй като чрез антибългарския югокомунистически наратив образователната система, медиите и политическият елит умишлено и целенасочено продължават да възпитават населението на държавата в българомразие, тъй като върху това се крепят измислената македонска нация и идентичност.

Цар Борис Трети е обединител на българския народ и като такъв е посрещнат от него в Македония по време на ВСВ, като това е достатъчно добре аргументирано и доказано във времето, поради което няма нужда да давам допълнителни източници.

5. „…български войски заедно с Вермахта и SS избиват тамошните многолюдни партизани.“

Според проф. Ангел Димитров за малобройността на партизаните в Македония свидетелства писмо до Тито от 8 август 1943 г. от Темпо, който информира за създадени „доста ударни групи“ от по 70-80 партизани и няколко по-малки партизански отряда. Но когато конкретизира данните, се разбира, че партизаните са максимум 300-400 души.

В писмото потвърждава тезата за мизерно партизанско движение: „Во текот на 1942 година имаше 6 одреди со по 10 до 15 борци и тие сите се разбиени“. Проф. Ангел Димитров резюмира: „Въпреки че през 1943 г. в унисон с военните събития, които разкриват упадъка на германската мощ, комунистическата съпротива показва признаци на съживяване, дори до лятото на 1944 г. тя остава лишена от масова подкрепа и се проявява само като смутител на обществения ред, но не и като фактор за осъществяване на радикална политическа промяна.

6. Лилов нарича външния министър на България лъжец в следното си твърдение:

“Но нашият министър лъже: подпалвачът от години е сред най-популярните и обичани македонски естрадни изпълнители, известен е и в Европа заради песните му за Евровизия и заради палежа е наказан – осъден е условно. (Давам снимка от палежа – засегнати са само табелката на клуба и входната врата)“.

Тук Лилов едвам се сдържа да не защити подпалвача от Битоля Ламбе Алабаковски, който за престъплението си получи условна присъда и действително се превърна в герой и знаме на протестите срещу „Френското предложение“, където от голямата трибуна дни след своето „осъждане“ скандираше антибългарски лозунги и палеше договора за „Добросъседство и приятелство“ от 2017 г.

Лилов прави опит да омаловажи това престъпление като дава снимка на увредените „само табелката на клуба и входната врата“. Няма да коментирам, че имаше ли хора в клуба по това време, и имаше ли поне малко акъл подпалвачът да не се самозапали, а да извърши палежа “качествено”, жертви почти сигурно щеше да има.

7. Григор Лилов си позволява дори да влезе в открит конфикт с наши македонски българи в коментарите, които изказват своето възмущение от написаното.

Всичко това внася допълнителен смут и прави положението на българите в Македония още по-тежко и безнадеждно.

След като всички тези твърдения на г-н Лилов вече са оборени, няма да се впускам в теориите на конспирацията, които той развива на база на тях, защото от неадекватни, в това положение и толкова безпочвени, те просто стават налудни.

Призовавам г-н Григор Лилов да се извини на цялата общност от македонски българи, сред които внесе смут чрез лъжите си и безпочвените си клевети, на Християн лично и на всички българи. Подобно поведение е абсолютно недопустимо, антибългарско и предателско. Не трябва да се толерира под никаква форма. Съветвам Хрис да потърси правата си в съда, тъй като това е опит за удар по името му, както и опит за внушаване на брутални лъжи и клевети по негов адрес от един „уж разследващ журналист“.

Сподели
Димитър Панчев
Димитър Панчев

Димитър Панчев е студент по История и геополитика на Балканите в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на страницата “Куберовъ воинъ”.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *