Да си затворим очите

В шеги и закачки градската легенда, дето не съществува (по мотиви от bTV), е стигнала до Португалия. Аха, сладури, за „синия кит“ говоря. Същият, който беше определен като „борба за онлайн посещения“ (неясно на какво), а говорещите за него – обвинени в „довеждане до психоза на българския родител“. И понеже вчера се навършиха 31 години от трагедията в Чернобил, ми се ще да си изясним някои неща.

1. Що не сте се сетили през 86-та да обвините радио „Свободна Европа“ в причиняване на душевен дискомфорт, понеже са си позволили да съобщят за тежка авария в атомната електроцентрала. Ми, да, помислете, през призмата популярните медии би звучало така: „Ако говорим за Чернобил и предупредим хората да не ядат плодове и зеленчуци, децата като чуят това, ще почнат масово и безконтролно да ядат плодове и зеленчуци. Затова никакъв Чернобил в новините!„.

2. Какво означава „довеждане до психоза“? Българските родители лабилни хамстери ли са, та да не искат да знаят за потенциална опасност, която може да засегне децата им? Спомнете си 90-те и нахлуването на хероина в България. Толкова млади хора са си отишли най-вече защото не са имали грам информация в какво се забъркват. Години по-късно в училище постоянно ни изнасяха лекции на всякакви „дискомфортни“ теми: от болести, предавани по полов път, до наркотици. И имаше смисъл.

18197598_10155252405444166_412909208_n.png

„Играта“ е достигнала до Португалия.

18155312_10155252404089166_1414878359_n.png

Също и до Словакия.

В началото на този месец 15-годишно момиче в румънския град Сибиу скача от 9-ия етаж, а елементи от играта „Син кит“ са открити в профилите й във Фейсбук и Инстаграм. Не знам как са реагирали румънските медии през февруари, когато за първи път започна да се говори за това, но знам, че сега лично вътрешният министър на Румъния Кармен Дан и столичният кмет Габриела Фиря са се заели със случая. Знам и че информация за делото срещу Филип Будейкин-Лисицата (създателят на „Синия кит“) имаше в информационна агенция ТАСС преди месеци. Напълно достъпна за всеки.

А ми се струва, че 1000 притеснени родители е по-добрата опция пред дори един погубен живот на дете. Да ме поправи някой експерт, ако греша.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *