Заводът Гранитоид някога осигуряваше първокачествен цимент за цяла България

Всеки ден вървя по тротоарите на София, но вървя и непрекъснато гледам в краката си. Има ли здрава плочка, здрав капак на кабелна шахта? Почти няма. Сутрешните блокове на телевизиите постоянно показват разрушени улици и магистрали. Цената на винетките, на местните данъци непрекъснато се увеличава. Мостове, тунели, естакади се рушат и загиват хора, а защо? Отговор няма.

Сещам за нещо друго – за историята на моя дядо Илия Николов Ивков. Той воюва в Балканската война и бива върнат от фронта, за да участва в строежа на циментовата фабрика „Гранитоид“ в Батановци – фабрика, която ще произвежда 80% от ползвания в цяла България материал, във времена на бурно строителство. За нуждите от енергия на завода се изграждат ВЕЦ „Пастра“ и ВЕЦ „Рила“. Тези централи работят безотказно от началото на миналия век.

През 1911 г. фабриката „Гранитоид“ започва да работи. Тя е собственост на акционерно сдружение със швейцарско, австрийско и българско участие. Това е едно от най-големите и богати сдружения в България след Освобождението. Започва бурно развитие на промишлеността, ж.п. транспорта, фабрики и всичко това се нуждае от именно от цимент.

Granitoid,_BulgariaПреди да бъде създадена самата фабрика, през 1908 г. е създадено  командандитно дружество  „Първо българско дружество за бетонна индустрия“, тъй като в страната са започнати редица масивни строежи на нови, европейски сгради, което е изисквало значителни количества строителни материали. Дружеството е основано от група индустриалци и търговци, а видни членове са германския предприемач Едуарт Наудашер, австриеца Райхад Томанек и българина Георги Атанасов, роден през 1874 г. в Сливен. Първоначалният капитал е бил 1.2 мил. златни лева. Циментът се е внасял от чужбина и са се произвеждали бетонови конструкции и изделия. 1912-1914 г. се построява циментовата фабрика „Гранитоид“ в Батановци. По време на Първата световна война доставя цимент за бетонни укрепления. През 1922 г. създава дъщерно   дружество „Орион“ за добив на електроенергия от ВЕЦ „Рила“ и „Пастра“, язовир Калин. През 1924 г. се създава минно-акционерно дружество „Пирин“. През 1926 г. се пуска фабриката за гипс в с. Калугерево.

Тримата въртят успешен бизнес, изграждат мостове, ВЕЦ-ове, Софийската минерална баня, метеорологичната станция „Мусала“. Фабриката строи жилища за своите работници, изгражда общежития за несемейни наречени „бекярски“, столова, медицински център. Имало е зеленчукова градина, ферма за животни, а освен това е имало и малка зоологична градина. До входа на фабриката се построява сграда със салон за прожекции на филми театър и други дейности .Има  и други помощни помещения. Днес всичко това не съществува.

Гранитоид.jpg

Дружеството помага да бъде изградено училището, здравната служба, кметството, пощата. Тези построени сгради още стоят непокътнати от времето и се ползват. Има и частни къщи, които ще познаете по сгуробетонните блокчета, произвеждани във фабриката.

Фабриката дава 80% от всичките 225 000 т. цимент, произвеждани годишно в България през 1930 г.  Същата година са обединени дружествата и заедно с швейцарски и други чуждестранни капитали, то става най-голямото акционерно дружество на Балканския полуостров.

Image_4624136_500_0

Едуарт Наудашер, австриеца Райхад Томанек и българина Георги Атанасов пред завода

Експлоататорът строи къщи за своите работници, за да бъдат осигурени и да живеят близо до завода. Ако пътувате за Батановци откъм Перник, при навлизане отдясно ще ги видите, построени са от сгуробетонни блокчета. Със същите блокчета са построени училището, общината, поликлиниката с родилно, лекар и зъболекар. Изградени са и други частни къщи, които могат да бъдат разпознати и до днес по характерните блокчета от сгуробетон. До входа на фабриката е построена „Кантината“ – нещо  като културен дом за работещите. В нея е имало голям салон със сцена и гримьорни, пиано и други помощни помещения. Салонът е работил и като кино в определени дни от седмицата. В края на двора  на фабриката е изградена малка зоологическа градина. Фабриката  строи така наречен „бекярски“ квартири за семейните работници. Ако днес се разходите из Батановци ще видите тези останки, но бетонът е непокътнат. За какво да говорим, когато тунелите и мостовете, построени с него, за всички тези години не са мръднали?

Водохващането от местността Карагьол в Рила с бетонна каскада е проектирано от  инж. Райнхар Йохан Томанек. Близо 90 години съоръженията работят безотказно, а бетонът не е помръднал. Говори ли ви нещо? Сравнете с днешното строителство на магистрали, улици, тротоари, мостове, виадукти, тунели – списъкът наистина е безкраен.

10349195_721630374590790_2213976581658988810_n.jpg

В краят на тридесетте години започва проучване на залежите от оловно-цинкова руда в Родопите. Съвместно  с немско участие, започва и самия добив на руда. Изградена е най-дългата в страната тогава въжена линия с дължина 21 км. Немският директор качва  цялото си семейство  във вагонетка и пропътуват цялото разстояние, за да демонстрират безопасността на съоръжението. Стълбовете са стоманени и никелирани където са  останали все едно вчера са монтирани.

При Жабокрекската акция през Втората световна война, комунистическите партизани на В. Демиревски пленяват кабриолета на „Гранитоид“ АД в който са директорът инж. Томанек и непълнолетната му  дъщеря. Директорът веднага е разстрелян, макар да не е германец и нацист, а австриец. Дъщеря му пък е изнасилена и ограбена. Плячкосана е и касата на дружеството, която е носела заплатите на работниците на стойност 2 млн. лв. Когато на власт идват същите тези комунисти след 9 септември 1944 г., те вече са хвърлили око на богатото дружество. През 1947 г. чрез изкупуване на акциите от държавата „Гранитоид“ АД е национализирано.

Библиография

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1614.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *