Без електричество повечето от нас разчитат на свещи. Снимка: Ricardo IV Tamayo, Unsplash
Скорошната криза с водоснабдяването в многострадалния напоследък Перник показа колко е крехка цивилизацията и как дори намаляване, а не спиране на водата води със себе си редица проблеми на удобството, хигиената и дори икономиката.
Без вода всичко би рухнало в рамките на седмици, но при съществуваща друга инфраструктура има как да се оцелее в града.
Без електричество обаче много по-бързо ще видим как рухва светът около нас – от забавление и отопление, през храна и работа, без болници, транспорт, осветление, сигурност и всички дребни неща, правещи живота лесен и удобен.
Поколението на моите родители израсна с режим на тока през 80-те и 90-те години и има известен опит с оцеляването по няколко часа без електричестно. Когато съм се родил, решението в апартамент в центъра на София е било строг режим за гладене, готвене, пране, както и слагане на печка на дърва и въглища за топлене и готвене.
За щастие, този режим отмина и ние в България засега нямаме големи проблеми с достатъчно количество електроенергия за бита… засега, стига някоя безумна лява политика да не се намеси.
Другаде обаче нямат този късмет – например, другарите в братска Венецуела с нейната командна икономика вече месеци наред се борят с прекъсвания в захранването, продължаващо дни и седмици наред понякога въпреки изобилните природни енергийни ресурси.
Най-засегнати са болниците, които трябва да извършват спешни операции на тъмно и без работеща апаратура.
Естествено, болниците имат генератори за спешни случаи, но те могат да работят само определено време и то ако са заредени с достатъчно гориво – нещо, което струва пари. За съжаление, не съм убеден доколко болниците в България са готови за дългосрочно спиране на електричеството над няколко часа или дни, тъй като голяма част от тях и сега имат немалки финансови проблеми и без планиране за бедствени ситуации.
Проблемите с прекъсването на захранване не се ограничават само с болниците. В силно застаряваща страна като нашата, с 2 139 129 пенсионери от 7 милиона население към септември 2019 г. по данни на НСИ, и огромна част от населението, живеещо във високо строителство, би довело до невъзможност за ползване на асансьорите и съответно би затворило мнозина в домовете им.

Готвенето на храни в множеството апартаменти на практика става невъзможно, дори притоплянето на вече сготвени ястия.
Не коментираме, че през зимата липсата на ток означава лягане със скриване на слънцето или стоене на свещи, за което съм забелязал, че мнозина не са подготвени с достатъчно или никакви запаси за дълги периоди.
Нещо повече, с липсата на ток помпите за подаване на вода, отоплението на газ, парното, интернета, дори светофарните уредби стават абсолютно безполезни и можете да си представите какъв хаос ще настане, когато батериите на смартфоните ни започнат да падат след ден, два най-много.
Подобни мащабни и продължителни липси на ток са известни с термина събития „черно небе“ заради тоталното премахване на светлинното замърсяване и в никакъв случай не се ограничават само до социалистически, неразвити или воюващи държави. Всяка година милиони хора в богати страни като САЩ и Канада също са на тъмно заради бури, които нанасят щети на електропреносната мрежа.
През юни 2019 г. над 40 милиона души в Аржентина, Парагвай и Уругвай останаха без електричество, като това съвпадна с местните избори в Аржентина.
И до днес не е ясно каква точно е причината за този безпрецедентен проблем на латиноамериканската електропреносна мрежа. През август същата година пък близо милион души останаха без електричество във Великобритания. Причината тук бе, че мълнии принудиха газова и офшорна електроцентрала да спрат работа едновременно.
Тези събития обаче са относително дребни на фона на възможните в бъдеще много по-големи прекъсвания на електрозахранването, от които мнозина експерти се притесняват.
Непрекъснато нарастващото потребление на електричество заради увеличаващото се население и новите технологии и устройства ще доведе до все по-голяма нестабилност, особено в страните, извършващи преход към възобновяеми и съответно непостоянни източници като вятърни и слънчеви електроцентрали.
Терминът „черно небе“ илюстрира най-видимата част от липсата на ток, но не успява да предаде напълно последствията от подобно събитие.
В съвременния свят целият ни живот – от финансовите и комуникационни системи, през производството и се стигне до съхранението на храна, са изцяло зависими от непрекъснато подаване на електричество.
На повечето места по света, включително и у нас, доставките на прясна вода и изпомпването на отпадъчни води също е възможно благодарение на електрически помпи. Без електричество помпите на бензиностанциите, светофарите и системите за контрол на влаковете също изгасват, което гарантирано ще доведе до транспортен хаос.
Сложните ни вериги за доставки на храна във все по-глобализиращия се свят се разпадат при липсата на компютри, които да управляват процесите, както и при недостиг на гориво за транспорт или на охлаждане, за да бъде запазена храната.
Климатиците, газовите инсталации и топлофикациите също разчитат на електричество, за да работят, което през зимата може да бъде смъртоносто за големи групи от населението.
Само преди век голяма част от ежедневните дейности, дори в градовете, са разчитали на човешки и животински мускули, за да бъдат извършвани. Макар и трудоемки, това е правело хората много по-автономни, за разлика от днешната социална инфраструктура, в която всички сме обвързани, но почти всеки един процес и система са взаимосвързани разчитат на една сила – електричеството.
Причините за събитие тип черно небе са множество, като условно могат да се разделят на два вида – природни и човешки. Природни бедствия като урагани, земетресения или геомагнитни бури, предизвикани от слънцето или коронални изхвърляния на маса, които могат да претоварят електрическите мрежи. Едно особено силно геомагнетично събитие предизвикало деветчасово прекъсване на тока в големи части на Канада през 1989 г.
За разлика от природните събития, които са по-скоро въпрос на шанс и са по-непредвидими, съществуват и човешки злонамерени действия, можещи да доведат до черно небе.
Това включва както кибертероризъм, така и класическата физическа атака над енергийна инфраструктура, както и употребата на електромагнетични пулс (EMP), което може да изключи мрежите. А в епоха на все по-масови тероризъм, неконвенционални и асиметрични войни, можем да очакваме да виждаме повече, а не по-малко подобни действия.
Прилагането на мерки за защита от всички тези потенциални заплахи обаче е трудно и изключително скъпо. С достатъчно пари може да се осигури приемлива защита на критично важните системи от човешки атаки и от EMP. Могат и да се разработят нови системи, които да предпазят трансформаторите от коронални изхвърляния на маса.
Има обаче събития, което не могат да бъдат планирани, а сложните и нзаимосвързани електрически системи са изненадващо уязвими.
За разлика от САЩ, в която има пет електрически мрежи, в по-голямата част от Европа има само една, с 400 милиона клиенти в 24 страни. Нека да погледнем примера от септември 2003 г., когато паднало дърво прекъсва електропровода в прохода Люкмание, водещ от швейцарските Алпи към Италия. 24 минути по-късно друго дърво пада върху електропровода в съседния проход Сан Бернард. Неочакваното и едновременно прекъсване на тези две ключови електропровода кара други връзки в Европа да откажат, което води до прекъсване на работата на централи в Италия.
Доклад от учени от University College London разглежда как липсата на електричество води до каскадни ефекти в общностите, от влошаване на здравните и санитарни услуги до транспортни проблеми. Естествено, има и социални последствия. Битовата престъпност се увеличава по време на такива събития, като дава прекрасна възможност на крадците и обирджиите да практикуват занаята си безпрепятствено. Бизнесите, които не могат да оперират заради масовата механизация и дигитализация също не могат да функционират, което носи със себе си огромни финансови негативи.

На лично ниво всеки от нас може да вземе мерки за своята безопасност и тази на своето семейство. От прости неща като поддържане на запас от фенери и достатъчно батерии, до достатъчно бутилирана вода за дълги периоди, всичко помага.
Съветът за сигурност на електрическата инфраструктура (Electric Infrastructure Security Council) препоръчва всяко семейство да поддържа резерв за две седмици. Препоръчва се количествата да са по два литра за човек и по литър за домашни любимци. Съхраняването на водата е най-добре да се прави в плътно затворени бутилки, които да стоят на тъмно, за да се предотврати зеленясването.
Другото важно нещо е поддържането на достатъчно храна, която трудно се разваля – ориз, макарони и консерви със зеленчуци и месо.
Друго полезно нещо е бебешката формула, която е прекрасен източник на хранителни вещества, дори и да нямате малки деца в домакинството. Наличието на достатъчно найлонови торбички (съжалявам, Грета!) е много важно. При спиране на водата, те могат да се сложат в тоалетната и така хигиенично да се отървете от човешките отпадъци навън. И, естествено, наличието на достатъчно пари кеш, както и муниции могат да бъдат безценни в кризисна ситуация.