Три години от създаването на Ислямска държава

На 29 юни 2014 г. видяхме раждането на една нова държава. Терористичната групировка първоначално действаше под името Ислямска държава в Ирак и Леванта, по-късно Ислямска държава в Ирак и Сирия. Какви хора стоят зад нея? Идеологията им е салафистка, уахабистка доктрина, част от сунитския ислям. Две неща ги мотивират – завръщане към „чистотата“ на Исляма от 7-8 век, която е нарушена от съвременни влияния, и обединение на арабо-мюсюлманите в единно политическо тяло. Последното е мечта на мнозина араби още след обещанията на Лорънс Арабски след Първата световна война и намира своето проявления в редица опити за обединение на разпокъсаните арабски държави.

Преди три години една от многото терористични групи в района на размирния Ирак успя да събере достатъчно млади, надъхани мъже, успя да превземе няколко града и да получи легитимност в своите очи, за да се нарече „държава“. В разпространеният аудиозапис на говорителя на „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ Абу Мухаммад Аднани, озаглавен „Това е Божието обещание“, се обявява създаване на държава на Ислямския халифат, наречена „Ислямска държава“ без добавяне на Ирак и Сирия – за да бъде държава на всички мюсюлмани по целия свят, като се посочва, че халифството е поето от Абу Бакр Багдади. Впрочем, фалифатът бе обявен във Великата джамия Ал-Нури в иракския град Мосул, която джамия бе взривена от ИСИС на 22 юни 2017 г. при отстъплението от града.

В текста от записа, преведен на български от Мая Ценова, се казва:

„Ето знамето на Ислямската държава, знамето на единобожието, то се развява високо, за да удари със сянката си от Халеб до Дияла, а под него останаха сринати зидовете на идолите, свалени знамената им, разрушени границите им, а войниците им – или избити, или пленени, или разпръснати, а мюсюлманите – могъщи и неверниците унижени; и хората на сунната – господари удостоени, а хората на нововъведенията/бид’а – на провала, в отстъпление… С острието на меча веригите се строшиха и хората са навсякъде в държавата – живеят и пътуват сигурни за себе си и имуществото си, след като тя назначи управители и упълномощи съдии, създадоха се съдилища за разрешаване на враждите и премахване на несправедливостите, премахнати бяха лошите постъпки, в джамиите се учредиха уроци и курсове, и благодарение на Бог цялата религия стана в името на Бог, и не остана никакво друго задължение, което ще бъде грях за уммата, ако го изостави – освен едно забравено задължение, което откакто бе погубено, уммата не е вкусвала величие – а именно халифатът, задължението от погубената епоха.

Съветът на ислямската шора се събра и разгледа този въпрос, след като Ислямската държава придоби всички предпоставки за халифата и няма пречка, нито извинение по шариата той да не бъде създаден… Ислямската държава, представлявана от хората на решението и договора – благородници, водачи, емири и Съвета на шората – реши да обяви създаване на ислямския халифат, определяне на халиф на мюсюлманите и полагане на клетва за вярност пред шейха муджахид, учен, работещ, извършващ служение, имам, достоен, обновител, от потеклото на Дома на пророчеството, Абдуллах Ибрахим бен Ауад бен Ибрахим бен Али бен Мухаммад Бадри, от Курайш, Хашими, по име Хусейни, по рождение и израстване Самараи, по местообучение и местожителство Багдади, и той прие клетвата и така стана имам и халиф на мюсюлманите навсякъде. И оттук заличава името „Ирак и Сирия“ от наименованието на държавата в официалните взаимоотношения и връзки, и се ограничава до името Ислямска държава, начиная от издаването на настоящото обявление.

Обръщаме внимание на мюсюлманите, че с обявяването на халифата за всички мюсюлмани възниква задължението да се закълнат във вярност и да подкрепят халифа, Бог да го пази, и се прекратява законността на всички вилаети, емирати и организации, до които се простира неговата власт и докъдето достигат неговите войници. Халиф Ибрахим, Аллах да го пази, отговаря на всички условия за халифство, споменати от хората на науката, и прие клетвата за вярност в Ирак от хората на решението и договора като приемник на Абу Омар Багдади, Аллах да се смили над него, чиято власт се разпростря нашироко в Ирак и Леванта… Уповавайте се на Аллах, раби Божии, слушайте и се подчинявайте на вашия халиф и вашата държава, която става все по-могъща благодарение на Аллах с всеки изминал ден с Божията помощ.

Послание към отрядите и групите по цялото земно кълбо – всички муджахидини и работещи в подкрепа на религията Божия и издигащи лозунгите на исляма, и на водачите и емирите казваме: Уповавайте се на Аллах в себе си, уповавайте се на Аллах във вашия джихад, не намираме за вас законно извинение да не подкрепите тази държава; правото се прояви – тя е държавата на исляма и дойде време да сложите край на това омразно разединение, а ако сте в разногласие с нея, няма да успеете да й навредите.“

И ако днес тези слова на нас може да звучат странно, за мнозина млади мъже те продължават да са актуални. Ислямска държава намери съюзници по цял свят – в Либия, Нигерия, Афганистан, Йемен, дори Филипините. Симпатизанти на държавата извършват непрекъснато атентати в Европа и САЩ.

Причините за популярността на тези идеи има много обяснения – от бедност, необразованост и дори климатични промени, други виждат причините в масовата пропаганда на салафитски и уахабистки идеи, които по своята същност са крайно ретроградни, анти-хуманистки, анти-индивидуалистични и тоталитарни. Все повече млади мъже по света биват запленени от тях и дори и сегашното проявление на тези идеи – Ислямската държава в Сирия и Ирак – да бъде победена, проблемът ще си остане. Идеите не могат да победени със сила, а само от други идеи и ние трябва да насочим нашите усилия към това да спасим цивилизацията от може би най-страшния враг на свободата днес.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *