От „независим“ към „национализиран“

Ако се чудите какво би събрало на едно място Рут Колева, Тони Стораро, Мила Робърт и Фики, то това не е някакъв цирк на разнообразието, а нещо далеч по-прозаично – просенето.

На 05.03.2021 стана ясно, че около 100 души, определящи се за музиканти, са изпратили отворено писмо до премиера Бойко Борисов и министъра на културата Боил Банов, в което настояват преди края на мандата на правителството да им се осигурят социални помощи, понеже корона-кризата им била отнела препитанието.

В резултат на писмото 4 267 000 лв. от парите на данъкоплатците ще бъдат похарчени, за да можем да подпомогнем музика, която не всички харесваме, създадена от хора, които повечето нас не са чували. Да, 1000 музиканти, селектирани по неясни критерии, ще получат по 4350 лева (3250 лева, шест минимални работни заплати плюс 1100 лева осигуровки), защото са си ги поискали.

Впечатляващ за мен акцент в това писмо е твърдението е, че въпросните артисти не можели да покрият своя екзистенц минимум. В тази връзка аз като личност, която знае значението на „екзистенц минимум“ реших да разгледам публичните инстаграм профили на някои от подписалите се, за да видя как им се е отразила пандемията.

Ето на какво се натъкнах. Мизерията и немотията са снабдили Рут Колева с хиалуронова киселина в устните и са я отвели в Ню Йорк.

Михаела Филева в момента е в Танзания:

Орлин Павлов е страдал миналата есен в Рим:

Но нека се абстрахираме от това, че явно всеки има собствена трактовка за немотия. Дефиницията на социално подпомагане гласи, че тя е предназначена за граждани, които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности. Имам една новина – да имаш фенове не е жизнена потребност. Тоест като не те харесват достатъчно хора и не си в състояние да създадеш достатъчно популярна песен, това не означава, че си социално слаб, а че трябва да се погрижиш за прехраната си по друг начин. Това, че ти се пее, мен не ме засяга. Това, че си инвестирал години в музикално образование и практика, не трябва да е проблем на данъкоплатците. За това, че си предпочел солфежа, си носиш отговорност само и единствено ти и не знам що за наглост трябва да това, че да вменяваш тази отговорност на мен.

Ето това превръща един независим артист в национализиран такъв – съзнанието, което му казва, че само с просене под всякакви форми ще му се получат нещата. А не знам за какво достойнство говорим, щом ти сам доброволно ставаш маша на актуалната предизборна кампания.