На 28 септември 1987 година, Русе, Площад „Свобода” се провежда едно събитие, което ще повлече след себе си редица политически и екологични каузи. Работнички от общинската фирма “Паркстрой” организират първия открит уличен протест срещу едно от престъпленията на комунистическия режим – обгазяването на дунавския град.
Днес ние сме извоювали правото си свободно да протестираме и да сме несъгласни с тази или онази политика. Но за да стане това реалност е трябвало мнозина хора да се осмелят и да застанат срещу статуквото. Тази свобода не е паднала от небето. Тя има своя история.

Протестът в Русе е срещу бездействието на властта, след като години наред град Русе бе обгазяван от румънския химически завод в Гюргево. Медиите позорно мълчаха. И тогава шест жени: Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова организират протест и повеждат след себе си 500 протестиращи.
Нещо повече – ако в днешно време или по времето на Царство България протестите и стачките са били допустими от властта, то комунистическата диктатура не е допускала такива. Последното събитие преди протеста в Русе, в което някой си позволява публично и масово да се противопостави на БКП и нейните политики е стачката в Пловдив пред 1953 г. на тютюневите работници. Тя е буквално удавена в кръв, за да не би да си помислят работниците, че работническата власт наистина е тяхна и на тяхна страна.
Интересното е, че 30 години по-късно русенци отново излизат на протест за чист въздух.
[…] горе-долу същото, което искаха тези, които скачаха по площадите през 1989 г. в България. Паралелите в исканията са удивителни, което пък ме […]