Хората често са егоисти и голяма част от тях имат мания за величие, която ги кара да вършат странни неща, щом се сдобият с малко власт. Дали ще става дума за строителство на свои големи паметници, сгради на тяхно име, сечене на монети, марки или други неща, те много обичат да виждат своя лик, често разкрасен и направен по-героичен. Някои обаче избират по-странни начини да им бъде оказана чест.
Става дума за Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф и фон Хинденбург, известен като Паул Хинденбург (2 октомври 1847 – 2 август 1934 г.), който е германски генералфелдмаршал и държавник, командвал германската армия през втората половина на Първата световна война, преди да бъде избран за президент на Германския Райх през 1925 г.
През февруари 1925 г. първият президент на Ваймарската република Фридрих Еберт умира.
По това време Паул фон Хинденбург е пенсиониран и верен на кайзера в изгнание. Според Хинденбург в Германия трябва да се възстанови монархията по английски модел. Въпреки нежеланието си, подложен под силен натиск, той се кандидатира за президент на Германия при условията на Ваймарската конституция. Основна роля за промяната на позицията му има адмирал Алфред фон Тирпиц. Печели изборите с 14 655 766 гласа пред Вилхелм Маркс с 13 751 615 гласа и Ернст Телман с 1 931 151 гласа.
Той играе ключова роля в нацисткото „завладяване на властта“ през януари 1933 г., когато под натиск назначава Адолф Хитлер за канцлер на „правителство на националната концентрация„, въпреки че национал-социалистите имат малцинство в парламента.
По време на Първата световна война най-голямата чест, която му е оказана, е 12-метрова дървена статуя1, издигната в Берлин.
Поводът е бил първата годишнина от разгромната победа на германските войски над Русия в битката при Таненберг от първите месеци на войната.
Неговите почитатели са плащали, за да забиват пирони в нея, като в крайна сметка така се събират цели 30 тона от тях. Приходите от това начинание отиват за вдовиците от войната. По-малки версии на тази дървена статуя също така са издигнати из цяла Германия със същата цел.
Дървените изображения и фотографиите му, които неизменно показват солидния воин, създават измамно сурово подобие. Той обичал шегите, като неговите често били насочени към самия него. Например, когато веднъж бил приветстван от огромна тълпа граждани той заявил: „Аз съм най-големият слон в зоопарка в неделя„2.
Библиография
1. Watson, Alexander (2015). Ring of steel. Germany and Austria-Hungary at war, 1914–1918. London: Penguin. p. 222.
2.Bauer, Oberst (1922). Der Grosse Krieg im Feld und Heimat. Tübingen: Oftander’sche Buchhandlung. p. 108.
