Тиквешкото въстание – бунт на българите срещу сръбските окупатори

Когато средностатистическият българин чуе Тиквеш, вероятно се сеща за прочутата им и наистина качествена тиквешка ракия и вино. Малцина обаче знаят, че този български град е бил един от първите, котио се вдигат срещу чужда окупация от страна на сърбите. Става дума за едно почти забравено събитие от нашата история, което ще припомним днес.

На 15 юни 1913 г. българите в района на Тиквеш първи се вдигат с оръжие в ръка срещу сръбския окупационен режим във Вардарска Македония, след заграбването й през Балканската война. Те са недоволни от включването на областта в границите на Сърбия, вместо към България и от унизителното отношение на новата власт към тях.

Срещу въстаниците е изпратена 30-хилядна редовна сръбска войска, която заедно с въоръжени местни турци (доскоро част от османския башибозук), сломяват съпротивата с рядко срещана жестокост. Град Неготино потъва в пепелища, десетки жени са изнасилени, а стотици мъже намират смъртта си от уж братската православна сръбска ръка.

Организирани са публични екзекуции, в които са разстреляни 363 души от Кавадарци, 230 от Неготино, а борческото село Ваташа дава 40 души убити.

Причина за въстанието са насилията, извършвани от сръбските административни и военни власти в тиквешкия край. Още в началото на декември 1912 година сръбският комендант на Кавадарци събира видните българи и ги уведомява, че българското общинско управление се разпуска и той лично ще управлява града, като им заявява:

„Вие сте стари сърби. Българите ви асимилираха. Сега, когато ние сме тук, ще си бъдете отново сърби. Ако не се съобразявате с това, което ви казвам, ще ви избия всички.“ [1]

Изгонени са всички български свещеници и учители от Тиквешко и на тяхно място са доведени сръбски свещеници. Изгонени са и всички учители и са заменени със сръбски. Тези, които искали да останат, трябвало да отидат на курс в Белград да изучат сръбски език. Архиерейският наместник Григорий Лазаров е пребит, защото се е опитал да причака своя митрополит на железопътната гара в Криволак, а къщата му е съборена. Извършени са и много насилия – убит е един младеж – Александър Видов, който на въпрос сърбин ли е, той отговоря отрицателно. Убита е и майката на войводата участник във въстанието Димитър Пинджуров – Наца Пинджурова. Изнасилена е Мария Тодорова на втория ден след нейната сватба от един сръбски поручик. Зарко Илиев от Ваташа бива пребит, също и много други жители на Тиквешко.

Tikveški_ustanak_-_spomen_ploča.JPG
Мемориална плоча за Тиквешкото въстание в Кавадарци на старата кула в Кавадарци

Друг сръбски офицер се обръща към местното население със следното откровение:

Море майку ви бугарску, ми знамо да йе Тиквеш мала Бугарска, Кавадар мала София. А тиквешани сте сви булгари…“[2]

След края на въстанието повече от 2700 души са арестувани, инквизирани и съдени[3], а няколко хиляди предпочитат да емигрират в България, вместо да бъдат третирани като роби[4].

Поклон пред мъчениците!

Бележки

[1] Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 30.

[2] ЦДНА, ф. 1932 г., оп. 4, а.е. 12, л. 35

[3] Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., , стр. 35

[4] „Тиквешкото въстание в юли 1913 година“, Благой Видов от Кавадарци, Спомени

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.