Прайдът или войната, която семействата губят

Време за четене: 8 минути

София Прайд се провежда всяка година пред Монумента на окупаторската Червена армия.

---

В събота, 8 юни, в центъра на София се проведоха три шествия на три немалки групи по интереси в обществото ни. И трите групи са представители на масово разпространени мнения, но и трите сякаш нямат чуваемост на идеите си. Помежду им често могат да бъдат чути големи преувеличения, както и доста обидни епитети.

Така се стига и до огромното присъствие на полиция, надминаващо и най-големите футболни дербита или политически протести. Говоря, естествено, за София Прайд, Поход за семейството и Анти-Прайд шествието на Национална съпротива.

Тъй като исках да получа възможно най-пълната картина, реших да посетя и трите събития и да говоря с хора от всички тях, за да разбера какво искат.

Това бе 12-и пореден София Прайд и общо десети, на който ще присъствам, си мислех, че ще мога да направя и някакво сравнение, да видя какво се е променило за последните години и доколко българското общество е запазило своя традиционно консервативен светоглед по отношение на хомосексуалните ни съграждани.

Първото събитие, на които отидох, беше Поход за семейството, обявен от 17:30 пред Министерски съвет.

Негови организатори са Национална асоциация „Поход за семейството“ и повечето участници в него са от протестантски църкви. Самото събитие се провежда за втора поредна година, като ясно е заявено като семейно такова, във възхвала на семейството в християнския му патриархален смисъл и съответно привлича именно такъв тип хора – женени, моногамни мъже и жени. Кадрите са от събитието в София, като по същото време такива са се провели и във Варна, Бургас, Пловдив и Русе.

Цялостното настроение на събитието, привлякло около 500 души, беше изключително приповдигнато, спокойно, усмихнато.

Абсолютно всеки един от хората, които познавах там, бе работещ, женен, с деца и със стабилна работа и силно вярващ християнин. Както е видно от снимките, основните им лозунги са срещу донякъде неправилно наречената у нас „Джендър идеология“. Всъщност, това е идеологията на културния марксизъм, родена от Франкфуртската школа през 60-те години на миналия век.

Нейни инструменти са неща като политическата коректност, феминизмът от третото поколение, както и всички каузи, целящи създаването на нови и нови „опресирани“ групи и малцинства, които в един момент да бъдат обединени и да съборят капитализма, създавайки новото справедливо общество, базирано на идеите на Маркс.

Въпреки че протестантите са много малък процент както от вярващите изобщо у нас, така и от цялото население, те са доста активни. Българската православна църква и католиците биха могли да вземат пример как се общува с хората – защото иначе отровните двойници могат да поведат хората.

А семействата имат нужда от защита, но не толкова от малкия процент хомосексуалисти, колкото от големия процент хетеросексуални, които се държат като непораснали деца, не поемат отговорност за действията си и често достигат 30-35 години, без да са създали стабилна връзка и семейство, понеже „още ми е рано“.

Покрай Похода за семейството премина и следващото събитие, на което исках да присъствам – анти-прайда, обявен от Национална съпротива.

За който не знае, те са малка, неформална организация, напуснала през 2008 г. социал-националистите (да, наистина, така се самоназовават) от Българския национален съюз като по-радикално крило. Тяхната структура е анти-йерархична и следва модела на автономния национализъм – неформална организация без посочени лидери или структура. През годините те редовно организират съвпадащи по ден и час, но не и по място, законни шествия против София Прайд.

Във всяка страна, в която има истинска свобода, всеки трябва да може да каже всичко, както и публично да се събира с други свои единомишленици.

В този ред на мисли, намирам искането на организаторите за забрана провеждането за София прайд за точно толкова неправилни, колкото и исканията на други хора публичните събирания на Национална съпротива да бъдат забранени.

Попитах един от неформалните водачи Благовест Асенов дали са водени разговори да бъдат обединени тяхното шествие и Походът за семейството и той заяви, че не е имало. Различни позиции, явно, а и в крайна сметка тяхното събитие привлече около 200 души.

След още малко разходка, стигнах и до самия София Прайд, за поредна година започващ от най-гнусното анти-българско капище – Монументът на Червената армия, окупирала България и наложила ни 45 години болшевишка власт.

Абсолютно всеки път съм питал безрезултатно някои от самозаявилите се като десни хора, участващи в организацията на Прайда защо точно там трябва да се провежда това събитие, при положение, че то е натоварено с изключително лоша символика. Адекватен и изчерпателен отговор за толкова години все още не съм получил.

При все, че последният инцидент с физическо насилие около Прайда бе преди много години, столичната полиция и организаторите и тази година бяха създали изключително широк периметър около събитието, с мерки за сигурност сравними с тези на летище веднага след атентат. Щом обаче човек навлезе в Княжеската градина го посрещат такава гледка – хиляди хора, преобладаващата част от които жени, и то млади жени, скрили се на сянка под дърветата.

Гвоздеят на концерта обаче беше излизането на чалга певицата Галена.

34-годишната майка на едно дете и, доколкото разбирам, без брак, излезе на сцената под бурни овации и пред нея настана буквална блъсканица от бързащи да стигнат напред младежи. Безспорно нейното включване в програмата тази година е нещото, което е накарало множество преди незаинтересовани да посетят събитието.

Нещо повече – от години някои крайнолеви говорят и теоретизират, че чалга музиката е перфектна за техните цели – пропагандира феминизъм (клипа #The Bo$$ на същата Галена), свързва се с етническите малцинства – цигани и турци, както и нетрадиционна сексуалност – изпълнители като Азис и Ерик Екзотик.

Явно усилията им да бъде включена чалгата в идеологическия инструментариум на родна почва са дали резултат и вече официално чалгата може да бъде наречена гей музика.

Преди да започне да изпълнява своята интелектуална, творчески значима и с оригинално звучене музика, чалга певицата произнесе кратка реч, достойна за конкурс по красота.

В нея тя наблегна на това как хората трябва да се обичат, като, цитирам „няма значение полът, расата или възрастта„. След което се обърна към едно видимо 15-16 годишно момиче с цветна коса от публиката и заяви „Страхотни очила – искам ги на моите очи. Ама хайде да не казвам същото и за роклята!“

Друг нейн коментар към друг член на публиката бе – „Ще ти дам водката, ако я изпиеш цялата на екс!“, очевидно провокирана от някакъв коментар. Е, имаше и оплаквания от силното слънце – „Не съм свикнала да пея на открито, ха ха.“

Изобщо, все прекрасни и морални послания за пред деца, с каквито публиката изобилстваше за пръв път тази година – миналите години присъстващите бяха основни възрастни хора.

Като цяло, усещането ми от съботния ден беше, че София Прайд се разраства и успешно достига до младите хора.

И това става благодарение на дългогодишна кампания, включваща подкрепата на част от НПО-сектора, чужди посланици, дейци на културата, някои големи български и чужди компании и други формални и неформални организации. Картата с популярната чалга певица, както и създадения образ на бунтарство срещу лошите и остарели нрави на родителите естествено привлича бунтовно настроените тинейджъри на място, където децата лесно могат да бъдат сексуализирани. Потенциална забрана за непълнолетни да присъстват на такива събития пък би ги направила още по-притегателни и интересни.

Огромна част от присъстващите бяха очевидно от средната класа и нагоре, пиещи скъпи крафт бирички, дошли на супер як купон, без особени мисли за бъдещето на страната ни – видно както от житейските им избори, така и от избраната и липсваща символика. А междувременно България продължава да се топи, защото младите хора бягат от брака, децата, сериозната работа и като цяло от отговорността на зрелите хора.

Преди години аз самият ходех на Прайда, защото имам близки и приятели, които са съвестни, работещи и отговорни хора и които аз лично харесвам, при все, че съм хомофоб. Но тогава Прайдът беше събитие от възрастни, за възрастни. Сега прераства в купон с пиене с основни присъстващи непълнолетни. Да се бориш за дадени права и в същото време да ползваш деца като отправна точка на комуникирането на идеите си, говори ясно за агресивна пропаганда.

Аз подкрепям това възрастните да правят каквото сметнат за добре с живота си и не смятам, че имам моралното право да ги съдя.

Но смятам, че всеки родител, подкрепил малолетното или непълнолетното си дете да присъства на подобно събитие, абдикира от родителската си отговорност и върши мечешка услуга на бъдещето на наследниците си.

Колкото и да се твърди в публичното пространство, че хомосексуализмът е вроден, повечето изследвания показват, че е плод на избор. Биологичните теории се фокусират върху анатомични (Allen & Gorski, 1992; LeVay, 1991; Swaab & Hofman, 1990), хормонални (Blanchard, 2001; Brown, Fin, Cooke, & Breedlove, 2002; Mustanski, Chivers, & Bailey, 2002) и/или генетични фактори (Bailey & Pillard, 1991; Hamer, Hu, Magnuson, Hu, & Pattatucci, 1993).

Откритията от генетичните изследвания на хомосексуалността при хората са объркващи – взаимно противоречащи си в най-лошия случай и объркващи в най-добрия, като няма ясен, силен и безспорен аргумент за очевидна генетична база за хомосексуализма (Byne, 1994; McGuire, 1995; Nuffield Council on Bioethics, 2001). Дебатът в научните среди по темата продължава, ако и за момента да е значително по-вероятно този тип поведение да е основно плод на избор. А в страна като нашата, в която миграцията, смъртността и раждаемостта означават демографска катастрофа в рамките на моя живот, аз смятам абсолютно всеки човек за важен за спасяването на нашия народ.