Що е то Батальонна Бойна Група и има ли тя почва в Българската Армия?

Време за четене: 7 минути

Или как да слушаме с разбиране изявленията на премиера Петков и на военния министър Янев и да ни е ясно, че те, от военна гледна точка, значат една голяма кръгла нула. Nada. Nothing. Да започнем с извода „Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път.“

Тази неостаряваща култова реплика от стар български филм се прероди отново, този път в думите на новия ни премиер и на военния ни министър: спешно – още днес – ни трябва модерна, окомплектована и боеготова батальонна бойна група и можем да я получим веднага назаем от съюзниците си, обаче премиерът каза, че ще скалъпи/купи наша „родна“ батальонна (евентуално бойна) група, ама друг път (след минимум четири-пет години).

Похвално е изявеното желание, както от премиера, така и от министъра на отбраната , България да започне да допринася в НАТО с нещо повече от гвардейския си духов оркестър и поддържащо участие в мисии, като охрана на вътрешен периметър, на вътрешния периметър на някое летище. Само можем да приветстваме подобно желание и готовност за инвестиции в отбраната, които са закъснели с поне 10 – 15 години, но по-добре късно, отколкото никога.

Но имаме и друга поговорка – „(по-добре) малко акъл, но навреме да ти дойде“. Затова нека се възползваме от акъла си и да помислим, преди да ръкопляскаме на ентусиазма на тези наши министри.
Нека разделим въпроса на три части:

Може ли подобно заявление да даде смислен военен отговор на кризата от покачваното от Русия напрежение по границите на Украйна и в целия наш регион?

Краткият отговор е не. Защото този отговор нито ще бъде достатъчен от военна гледна точка, нито е възможна реализацията му сега, когато е необходим.

Първо: Защо не е достатъчен от военна гледна точка?

Една бойна батальонна група представлява де факто усилен механизиран батальон, който в този си вид представлява интегрирано тактическо военно формирование за провеждане на операции с повишена автономност, главно заради придадените му допълнителни сили и средства: за разузнаване, огнева поддръжка, инженерна поддръжка, защита от ЯХБЗ, ПВО, специални операции, гражданско-военно сътрудничество, медицинско осигуряване, формирование от военна полиция и т.н. С други думи, това е „механизиран батальон на стероиди“. Ни повече, ни по малко. Численият състав от 1000 човека звучи впечатляващо, но от тях „щик и кашик“ ще са не повече от 70%, всичко останало ще е осигуряващи подразделения. Като разхвърляме този „механизиран батальон на стероиди върху“ застрашената ни територия, разбираме, че ще сме доста тънки откъм отбранителна способност.Но коя е застрашената ни територия? Условно може да определим две заплахи- източна и западна. Да ги разгледаме набързо:

2.1. Източната заплаха

Към настоящия момент в Черноморския флот на Руската федерация (ЧФ на РФ) 197-ма бригада десантни кораби има общо 5 БДК (Голям Десантен Кораб) всеки от които превозва около 330 човека плюс 10 бронирани машини десант (усреднено за илюстрация). Дали нашият флот ще е в състояние да противодейства и колко бързо ще успее да се противопостави някак на ЧФ на РФ, няма смисъл да говорим. Тези 5 БДК означават, че общото количество едновременно стоварени сили и средства е около 1500 човека с около 50 бронирани машини (включително танкове). Знаем, че подобен десант служи само и единствено за осигуряване на плацдарм за широкомащабна операция. Т.е. достатъчно е превземането на всяко дълбоководно пристанище, за да е практически приключила операцията. Това се случва при тотално доминиране на противника във въздуха, в РЕБ, в информационно-пропагандната дейност и прочие.

2.2. Западната заплаха

За нея можете да си направите справка за силите и средствата на Република Сърбия (наш традиционен спаринг партньор и традиционен руски съюзник в нашия тил) и сами да си отговорите.

Второ: Защо няма как да стане в реално време – а именно сега?

Очевидно премиер и министър предвиждат да работим с каквото е останало от социалистическата БНА (Българската Народна Армия). Това, по огромен брой причини, не може да бъде съвместима с НАТО Батальонна Бойна Група, от който и ъгъл да го гледаме; а на хартия, и в момента имаме 5 такива ББГ на съветска техника от 60-те години. Следователно трябва да разбираме, че премиерът и министърът предполагат някакво магическо „придобиване“ (цялата дълга и бавна процедура на поръчване, плащане (ако парламентът даде пари), чакане на опашка за производство, получаване и усвояване за използване) на техника и въоръжение за тези 1000 човека както следва:

  • Бойни бронирани машини – не по- малко от 35 броя (ако приемем условно че ще сместим отделение на една ББМ – то това са 10 ББМ в рота).
  • Самоходни колесни артилерийски установки калибър 155 мм.- не по- малко от една батарея.
  • Самоходни миномети – не по- малко от една батарея.
  • Инженерни машини за заграждения, инженерни машини за разграждане, машини за ЯХБЗ, командно – щабни машини, машини за ПВО , логистични машини и прочие и прочие.

Ако бяхме във вълшебния свят на „летящите слонове и розовите еднорози“, там със сигурност щяхме да имаме единна политическа воля за защита на българския национален интерес, не на руския, щяхме да имаме и осигурено финансиране, и най-важното – тези машини някой сигурно щеше да ги държи на склад, търпеливо чакайки нашето телефонно обаждане и плащане, за да ни ги докара – ей сега – другата седмица.

Ние обаче, сме в горчивата реалност на производствени цикли и мениджмънт на нулевите складови наличности („Just in Time“, Тойота) – това изобщо не е така. Дори да приемем, че някъде по света има незает производител, който може в реално време, тоест днес, (а не да ни постави в графика за в края на 2026-та година) да изпълни тази заявка, чисто технически ще са необходими поне 18 месеца, за да имаме пълния брой машини. И това е без да отчитаме спецификата на т.нар. специализирани машини, които в един от сценариите тепърва ще трябва да се интегрират с нужните ни съвременни типове въоръжение. Реалистичният сценарий клони към 28 до 32 месеца срок за получаване на машините.

Но дори и да имаме тези машини утре – строени на плаца, времето необходимо за „сглобяване“ на една бойна батальонна група (индивидуална подготовка, включително на операторите, механик водачите и мерачите), преминаването на пълният цикъл на обучение и сглобяване: отделение – взвод – рота – батальон, хеле пък с усвояване използването и насочването на артилерия от ниско ниво, насочването на огнева поддръжка от авиацията на ниско ниво и прочие и прочие – то съвсем спокойно можем да заложим един учебен цикъл от 18, 24 а дори и 36 месеца.

Въпросът, че няма абсолютно никакъв смисъл да развръщаш подобна група, използвайки тактика от 70-те години на миналия век и базираща се на мощни танкови колони заедно с механизирана пехота и тактически ядрени удари, дори няма да го повдигам, защото Българската армия, за почти 20 години в НАТО, така и не роди нов Боен Устав. Темата съм я дъвкал много пъти и не мисля, че е нова.

Тоест, като решение за отбраната ни в днешната тежка военно-политическа криза, беше предложен недостатъчен като сили и средства отговор, който можем да дадем след най-рано 24 месеца. Лично аз бих го закръглил на 4 години. Което е крайно недостатъчно дори с оглед на програма 2032, а какво остава за извънредни спешни мерки по отбраната на Р. България днес.

И така, след като господин Премиерът на Р. България е казал „А“, то очакваме господин министъра на отбраната да каже останалата азбука: а именно с каква техника, с какъв личен състав и след колко месеца ще е готов да изпълни тази функция.

Какво ни каза всъщност министъра на отбраната в допълнение на изказването на премиера?

Обясни ни, че за ново колело изобщо не е ставало дума. НО!Можем да се повозим на тротинетката, останала от дядо и дори да поканим приятелчета да се повозят и те с нас, да видят що е то „ретро“. С други думи, една от общо шестте ни Бойни батальонни групи ще бъде (ах, обичаме го това бъдеще време) заплюта за НАТО-вска и приписана към НАТО (странно, аз все си мислех, че цялата Българска Армия е в НАТО, пък ти да видиш!). Да прочетем какво точно каза Министърът на отбраната:

Ние можем да обърнем словореда и да кажем, че сме съгласни да направим такава бойна група, но България да е домакин. Един български батальон да бъде направен и всичко ще става през национални комуникационни канали. Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще увеличи темпа на обучение, подготовка и учения за различни сценарии…

Нека направим един бърз разбор на тези думи, фраза по фраза:

a) „Един български батальон“ – т.е. вземаме един батальон от едната от двете ни механизирани бригади, които са попълнени с техника, в по-голямата си част – връстник на бащите на настоящите войници (а вече приемаме за войници и 40 годишни). Тази техника в голямата си част е без съвременна криптирана радиовръзка, без така наречените блу форс тракери (blue force trackers), позволяващи на съюзническите ни сили да ни разпознават отдалече като свои, а не да мислят, че това е руска батальонна група и да ни засипят погрешка с огън и жупел (защото, уважаеми, това се случва редовно в хаоса на боя). Тя също така е несъвместима по калибри на боеприпасите с нито една друга бойна група на НАТО (значи ще си правим индивидуално снабдяване и ползата от НАТО я пращаме по дяволите, за кой ли път).

b) „Всичко ще става през национални комуникационни канали“ – тези на пръв поглед много компетентни думи всъщност крият следното нелицеприятно значение: командната верига се запазва и решението дали нашата батальонна бойна група да бие противника, или да пече питки и чука сол на ситно, за да го посреща, ще бъде вземано отново на национално ниво (а времето на вземане на решение на национално ниво, ако не ви е известно, се мери в месеци – че един консултативен съвет за национална сигурност при президента, че втори такъв при премиера, че парламент, че коалиционен съвет… че щаба на отбраната дали няма да реши да „не чуе“ какво му заповядва правителството и удобно да забави някоя заповед, ако разбира се това не е вече свършено от самия министър, ако и той вече не е решил да не чуе съвсем добре какво му казва премиера, а вместо това да слуша президента ни, например…

Изобщо, имаме предостатъчно механизми как да не вземем навреме решение за пращане на едни зелени човечета там, където им е мястото. Украйна ни дава доста добри примери на такъв сценарии. Като цяло, батальонната ни бойна група си остава основно българска и само някак вторично – натовска. Или както се казваше в култовото радиопредаване „Нивото на река Дунав в сантиметри“ – „Сон шонжмо“ – демек „Преоблякъл се Илия – погледнал се – пак в тия“.

c) „Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще увеличи темпа на обучение, подготовка и учения за различни сценарии…“ Тук вече това обяснение преминава в административно-жаргонен фалцет, явно очаквайки, че слушателите ще изпаднат в екстаз от задоволство, вече напълно убедени, че българската армия е наистина способен страж пред лицето на надвисналата опасност. Какво не е наред – ще попитате? Ами, неизменно правило е, че при непосредствена военна заплаха се увеличава темпа на обучение и подготовка за цялата армия, провеждат се дори сборове на резерва (бурен смях и трима припаднали в залата)… Но не така мисли господин министърът (както се казваше в армейските заповеди за наказание). Оказва се, че според него най-доброто, което можем да предложим е…един батальон да потренира повечко.

Тук бих запитал – при условие че сме почти осемнадесет години в НАТО, каква точно друга работа имат българските военнослужещи, освен да тренират? За пилотите неотдавна ни се изясни, че летят по десетина часа на година, колкото да не забравят откъде се влиза в самолета. Нима и с пехотата е така? А аз горе-долу познавам дейността на армията и не се сещам за българско военно формирование, което да не е минало поне три пъти през полигоните край Ново Село, Хохенфелс и къде ли не още.

d) А съюзниците ни? Те ще могат само да се „повозят“ на нашата дядова тротинетка – демек, да допълнят способностите ни там където те са малки или никакви. Т.е. в около 90% от нещата. Как точно това може да стане при описаните по-горе несъвместимости и различия, остава да гадаем.

Ако бях избирател на „N-зраждане“ щях да заподозра министъра на отбраната в пъклен план: да облече 1000 американеца в български униформи, да им боядиса бойната техника в роден зелен цвят и да ги кара да сричат на български, а за още по-дълбоко прикритие – да „плющят“ люта гроздова със салата, всяка вечер.Но понеже не съм, очаквам да видя що за хибридно чудо ще е тази Батальонна Бойна Група. Т.е. на въпроса какво ще направи България за НАТО и срещу заплахата от Русия отговорът е пак: Нула. Nada. Nothing.

Сподели
Default image
Калин Димитров

Калин Димитров е магистър по история, занимава се професионално с оръжия, екипировка и подготовка вече 20 години. Съосновател на легион „Ген. Иван Колев“.

Leave a Reply