Интериор на Камарата на общините, дискусия за протекционизма и митата срещу Германия, Лондон, 1843 г.. Илюстровани лондонски новини. Илюстрацията е сканирана от Philip V. Allingham, 2006
Има редица поучителни истории във връзка с либерализацията на пазарите и протекционизма.
Преди доста години попаднах на една от тях – не просто преразказана, а съпроводена и доказана с факсимилета от британски вестници и извадки от протоколите на дебатите в английския парламент.
Знаете ли кой е първият случай в индустриалната епоха за обвинения към друга страна, че прави дъмпинг с некачествени копия на продукцията на по-развита страна? И постоянно краде технологии от по-развитата?
Китай – биха казали по-интелигентните от младите поколения.
Япония, а след нея Южна Корея – биха казали хората от моето поколение и малко преди и след него (нали по-младите ни причисляват към бумърите – нас, родените през 1962-ра година).
Да, ама не!
Първата обвинена е… Германия!
И с пълно право. През 50-те и 60-те години на XIX век Великобритания е фабриката на света.
Около 50% от световното промишлено производство и най-модерните технологии са съсредоточени там!
Но благодарение на протекционизъм и яко крадене на технологии, Прусия започва да развива индустрията си с бесни темпове. Особено голям е индустриалният бум в Рейнската област и Рур, както и в Силезия (след Наполеоновите войни и някои последващи събития те са част от кралство Прусия ). Победата на Прусия във френско-пруската война през 1870-1871 години води до обединение на Германия и създаване на Втория германски Райх. Новата Велика сила продължава политиката си на протекционизъм и безогледно копиране на технологии, предимно от британците.
По-запознатите с историята на България наши сънародници помнят имената на големите британски политици и премиери в различно време: Дизраели, Гладстон (неслучайно имаме улици с неговото име в България), Солзбъри…
Докато ние устремно се опитваме да се модернизираме и да направим Съединението през 80-те години на същия 19 век, в Британската империя осъзнават, че Голямата игра с и срещу Руската империя скоро няма да бъде най-голямата им грижа. Че се е появил нов играч в Европа, който заплашва позициите им на най-голямата индустриална сила, започва да завзема пазарите им в Европа и дори в двете Америки и Азия. И продължава безогледно да краде британски технологии, като продава имитации на по-ниска цена.
Факсимилетата и откъсите от статиите и протоколите от дебатите в английския парламент бяха много интересно четиво за мен. Но по същество:
Британия е стар привърженик на свободната търговия и оказва масиран натиск по всякакви линии върху Германия, за да отмени тя митата и протекционистките си политики и да спре да пробутва своята продукция като едва ли не английска.
И успява!
Някъде в началото на 90-те години на XIX век Германия се съгласява на всеки продукт, произведен от нея, да се слага надпис Made in Germany.
И да се отменят всякакви мита, такси, контра-мита и контра-такси между двете империи.
Ура!
Британия побеждава!
Дали?
Оказва се, че за последните 30 години Германия не само е копирала английските технологии, но и ги е доразвивала и след това е разработвала свои още по-добри. И Made in Germany се превръща в символ на не само по-евтина, но и по-качествена продукция. Символ на по-добро съотношение качество-цена!
В резултат на което налагането на този надпис повишава продажбите на германска продукция…
Впрочем, докато в Англия има строги закони за авторските права, в разпокъсаната и по-късно обединена Германия такива няма. Така една и съща книга на един и същи автор и понякога преводач бива издавана едновременно от много различни издателства. Книгите стават изключително евтини, масови и разпространени заради тази конкуренция и грамотността на германците става по-висока от тази на англичаните. Раждат се и поредицата световнозначими интелектуалци, писатели, философи, които като деца са имали достъп до много и различни книги, повече от връстниците си в Англия.
Такива ми ти работи.
Но го има и примера със Закона за митата Смут-Холи (Smoot–Hawley Tariff Act) (САЩ, 1930 г. – в разгара на Великата депресия), който вдига митата за повече от 20 000 стоки, внасяни в САЩ. И който според повечето по-късни икономически анализатори е задълбочил депресията, вместо да защити американското производство, като една от причините са „контра-митата“, въведени от засегнатите страни.
Историята понякога е доста гадна кучка!
