Триумфалната арка в Париж, покрита по проект на Кристо и Жан-Клод. Инсталацията ще остане там в периода 18 септември до 3 октомври 2021 г. Снимка: __ Pratov, Unsplash
Ще ме извините, но аз пак ще се върна към опаковането като висша форма на естетика, защото българските лилипути не се спират и ме дразнят много. Дразни ме най-вече, че пробутват с апломб аргументи от т.нар. марксистката естетика. И най-неприятното е, че дори не съзнават, че го правят.
Според Георгий Плеханов (дали е случайност, че Исак Паси , знаете кой е вероятно, има докторска дисертация на тема „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“) и компания, въпросната „естетика“ включва две неща „критиката на буржоазната идеология“ и „марксистката теория на историята и класовото съзнание“. Та, тези истински троцкисти налагат „концепция за същността на художествения труд“. Няма там красота, изящество, възхвала, не, там има „концепция. И какво по-революционно от това да омотаеш с парцали героизма и националното достойнство на една нация и да го представиш като драперия на ковчег.

И ето определението:
Изкуството на играта ще бъде „свободното“ изкуство на революцията, на човечеството, върнато към социалната хармония , но само защото играта и трудът след това ще бъдат обединени и надхвърлени . На мястото на тяхното противопоставяне ще има хармонично цяло, в което изкуството е непрекъснато с труд.
Ще опаковаме, ще разопаковаме, пак ще опаковаме и те така. Талант, мъка, терзание, възторг – няма. Няма и занаятчийско усилие да овладееш занаята т.е. да се научиш да рисуваш. Има игра и труд. Еманация на инфантилизма. Красота, също няма. Смисъл, няма. И стигаме до идеята за изкуство в “неразривна връзка със социалния живот“ и това е класическия синтез на марксистката мисъл, щото изключва Бог и неговото творение и тяхната възхвала чрез изкуството.
Плеханов въвежда термина „изкуство заради изкуството“ и това се случвало тогава, когато и и художникът и получателят са в „безнадеждно несъгласие със социалната среда, в която живеят“.
Михаил Бахтин, друг луд, който се върти на шиш в опитите си да превъзмогне собствения си ужас от смъртта понеже е атеист-марксист, после другите чудовища – конструктивисти, които отричат занаятчийството (детайл или престъпление) и затова след Ар Нуво няма нищо красиво, следващите, деконструктивисти (традиционното изобразително изкуство е мъртво) и те извратени. Много са, много. Всичките са се пръкнали около Великата октомврийска социалистическа революция или там някъде и както се вижда, извратените им концепции вече се възприемат като норма.
Както в целия ни живот, махнем ли Бог от уравнението, изкуството се превръща в елементарно удовлетворение (нещо като самозадоволяване) и също така било само въпрос на вкус затова се папагалства във възторга. Нашите комунисти и това ти отказват.
Написах всичко това, което не само не е изчерпателно, но и няма никаква претенция за анализ, споделих факти, които съм чела някъде по пътя и идеи, които страстно ненавиждам, за да покажа на останалите нормални, на леко увредените сноби или папагалстващите инфантили, че спорът за „художествения кич“ на Кристо Явашев съвсем не е естетически, а е политически и идеологически.
„Комунизмът реагира чрез политизиране на изкуството“ – т.е. чрез превръщането на изкуството в инструмента, чрез който фалшивото съзнание на масите трябва да бъде унищожено“ и чрез „критиката на отчужденото“ и „преоформено“ съзнание на човешките същества при капитализма“ А фалшивото ви „преоформено“ съзнание е онова, което търси в изкуството красотата, хармонията, любовта, т.е. Бог.
П.П. Адолф Лоос, родителят на безумството „орнамент или престъпление“ е неудачник със сифилис. Въобще, трябва някой да напише исторически труд „Сифилисът и марксизма“. Апропо, той е и педофил.