Опаковането и марксистката естестика

Време за четене: 3 минути

Триумфалната арка в Париж, покрита по проект на Кристо и Жан-Клод. Инсталацията ще остане там в периода 18 септември до 3 октомври 2021 г. Снимка: __ Pratov, Unsplash

Ще ме извините, но аз пак ще се върна към опаковането като висша форма на естетика, защото българските лилипути не се спират и ме дразнят много. Дразни ме най-вече, че пробутват с апломб аргументи от т.нар. марксистката естетика. И най-неприятното е, че дори не съзнават, че го правят.

Според Георгий Плеханов (дали е случайност, че Исак Паси , знаете кой е вероятно, има докторска дисертация на тема „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“) и компания, въпросната „естетика“ включва две неща „критиката на буржоазната идеология“ и „марксистката теория на историята и класовото съзнание“. Та, тези истински троцкисти налагат „концепция за същността на художествения труд“. Няма там красота, изящество, възхвала, не, там има „концепция. И какво по-революционно от това да омотаеш с парцали героизма и националното достойнство на една нация и да го представиш като драперия на ковчег.

Триумфалната арка, незакрита. Построена е в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789 – 1815 г.). Имената на всички френски победи и генерали са изписани върху вътрешните и външни стени на арката, а под свода ѝ лежи гробът на незнайния воин от Първата световна война. Снимка: Bastien Nvs, Unsplash

И ето определението:

Изкуството на играта ще бъде „свободното“ изкуство на революцията, на човечеството, върнато към социалната хармония , но само защото играта и трудът след това ще бъдат обединени и надхвърлени . На мястото на тяхното противопоставяне ще има хармонично цяло, в което изкуството е непрекъснато с труд.

Ще опаковаме, ще разопаковаме, пак ще опаковаме и те така. Талант, мъка, терзание, възторг – няма. Няма и занаятчийско усилие да овладееш занаята т.е. да се научиш да рисуваш. Има игра и труд. Еманация на инфантилизма. Красота, също няма. Смисъл, няма. И стигаме до идеята за изкуство в “неразривна връзка със социалния живот“ и това е класическия синтез на марксистката мисъл, щото изключва Бог и неговото творение и тяхната възхвала чрез изкуството.

Плеханов въвежда термина „изкуство заради изкуството“ и това се случвало тогава, когато и и художникът и получателят са в „безнадеждно несъгласие със социалната среда, в която живеят“.

Михаил Бахтин, друг луд, който се върти на шиш в опитите си да превъзмогне собствения си ужас от смъртта понеже е атеист-марксист, после другите чудовища – конструктивисти, които отричат занаятчийството (детайл или престъпление) и затова след Ар Нуво няма нищо красиво, следващите, деконструктивисти (традиционното изобразително изкуство е мъртво) и те извратени. Много са, много. Всичките са се пръкнали около Великата октомврийска социалистическа революция или там някъде и както се вижда, извратените им концепции вече се възприемат като норма.

Както в целия ни живот, махнем ли Бог от уравнението, изкуството се превръща в елементарно удовлетворение (нещо като самозадоволяване) и също така било само въпрос на вкус затова се папагалства във възторга. Нашите комунисти и това ти отказват.

Написах всичко това, което не само не е изчерпателно, но и няма никаква претенция за анализ, споделих факти, които съм чела някъде по пътя и идеи, които страстно ненавиждам, за да покажа на останалите нормални, на леко увредените сноби или папагалстващите инфантили, че спорът за „художествения кич“ на Кристо Явашев съвсем не е естетически, а е политически и идеологически.

„Комунизмът реагира чрез политизиране на изкуството“ – т.е. чрез превръщането на изкуството в инструмента, чрез който фалшивото съзнание на масите трябва да бъде унищожено“ и чрез „критиката на отчужденото“ и „преоформено“ съзнание на човешките същества при капитализма“ А фалшивото ви „преоформено“ съзнание е онова, което търси в изкуството красотата, хармонията, любовта, т.е. Бог.

П.П. Адолф Лоос, родителят на безумството „орнамент или престъпление“ е неудачник със сифилис. Въобще, трябва някой да напише исторически труд „Сифилисът и марксизма“. Апропо, той е и педофил.

Сподели
Елеонора Калчева
Елеонора Калчева

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *