Частна компания е и може да си прави каквото си иска

Възможностите за репресии от страна на частния сектор вече трябва да ви плашат повече от какъвто и да е държавен авторитаризъм. Частният сектор се доказа като по-способен, а държавите не могат с нищо да го спрат да ограничава вас. Напротив, частният сектор в момента е по-силен от държавите и освен че сам пише регулациите си и ги спуска на платените си, уж демократично избрани представители, може и тях да регулира и ограничава. Туитър и Фейсбук се оказаха способни да запушат устата на действащ американски президент. Ще цензурират и вас.

Тук обикновено хора с традиционно леви убеждения се проявяват като най-върли опортюнистични либертарианци, и казват, че „това са частни компании, могат да си правят каквото си искат“. Така ли е действително? Самите твърдящи това вярват ли го? Частните компании не са ли задължени да оперират в рамките на закона на юрисдикциите, в които работят, или в които са базирани?

Защитниците на правото на частни компании да колят и бесят сигурно забрвят за расовата сегрегация. Могат ли частните компании да откажат обслужване на някого заради неговия цвят на кожата? По време на протестите против расовата сегрегация в САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век, един магазинер показва пред тълпа две банкноти от по един долар, и казва, че с едната му е платил бял, с другата чернокож клиент, и пита множеството дали може да познае коя от кой е. Трябва ли някой да може да откаже да ви вземе парите, ако не ви харесва по каквато и да е причина? Ами ако дискриминираме на база сексуална ориентация? Когато гей двойки търсят пекарни, които да им произведат сватбени торти, и собственикът се окаже убеден вярващ християнин, той има ли право да каже „Съжалявам, уви, но точно това не мога да направя за вас”?

Ако такъв пекар има правото и свободата да направи това, той просто ще изгуби възможност за бизнес, докато някой друг, който не споделя същите убеждения и няма същите резерви, би спечелил. Слънцето е зелено и ще огрее този, който е способен да направи компромис с други съображения, за да се изложи на неговото сияние. Сред случаите с торти за гей сватби има и такива, които провокаторите специално са търсили пекари, които да им откажат, за да могат да заведат дела. Има ли право дамско козметично студио да откаже на трансексуалния Джесика Янив (Jessica Yaniv) да ѝ обръсне тестисите? Може ли мобилният ви доставчик да ви прекъсне едностранно услугата, ако не му харесват темите, които обсъждате по телефона? А тока искате ли да ви спрат, ако посмеете да сготвите нещо не-веганско? В това няма нищо преувеличено, ако се състои Големият рестарт, може и това да могат да правят. И от кога бизнесът се политизира, и решения почнаха да се взимат на база политически убеждения на компаниите?

Ще откриете, че това кога един частен бизнес може едностранно да реши да откаже на някого достъп до услугите си силно зависи от това с кого разговаряте.

„Направете си свои…”

Винаги трябва да имате алтернативи за всички продукти и услуги, които използвате, за да гарантирате непрекъснатост. Можете ли в момента обаче да си смените доставчика на електроенергия? Или да имате алтернативен, когато единият изпитва технически затруднения? Вероятно е възможно, но за мнозина е трудно, и на тези, които имат тази възможност, ще кажа, че не всички са вундеркиндове като вас, проявете разбиране към плебеите.

Алтернативни платформи на сегашните основни социални медии има, и ще се разрастват, и ще се появяват и нови, и това ще продължава, докато господстващите с решенията си отчуждават потребителите си, и просто спират да са място, където потребителите се забавляват.

Масивна част от целия интернет трафик обаче преминава през шепа гигантски компании, всички те със сходни политически убеждения и базирани в тясна географска локация. Ако искате да ги конкурирате с нови услуги и платформи често се оказва, че и инфраструктурата, от която биха зависили тези платформи, също е в ръцете на същата тази шепа компании, действащи като картел.

Ако се опитате да ги конкурирате, може да се окажете с издърпан от изпод вас килим. Може да ви бъде отказан хостинг (какъвто бе случаят с конкурента на Facebook Parler), а когато и PayPal, Visa и Mastercard решат да ви откажат обслужване, няма да можете и да правите и получавате плащания (какъвто бе случаят с конкурента на Twitter Gab). Ако няколко компании, всичките споделящи сходни политически възгледи и близка географска локация решат, вие ще живеете в колиба в гората. Този политически пейзаж в САЩ, излязъл направо от писанията на Карл Шмид (Carl Schmitt) представлява сериозно предупреждение за нас в Европа – ние трябва да се дистанцираме от политическия хаос в Америка точно толкова наложително, колкото и от китайската индустриална и икономическа хватка.

Корпоративният ботуш е настъпил държавния за правото да тъпче вас. В повечето капиталистически западни демокрации действат антитръстови, антимонополни и антикартелни законодателства, но към днешна дата те се оказват абсолютно безсилни. Държавата би била лош съюзник срещу корпоративна тирания, държавният ботуш единствено би се възползвал от възможността да си възвърне титулярната позиция. Врагът на моя враг невинаги е мой съюзник.

Единствената надежда е в нас. Търсете алтернативи, противете се, опълчвайте се, говорете помежду си, търсете, градете и подкрепяйте алтернативни пространства. На този пазар вие сте най-ценната стока, борбата е за вашите очи и уши, търгувайте внимателно с тях, и ги отнемете от тези, които биха ги монополизирали. Пътят е към децентрализация и деглобализация. При отлив на потребители от платформите на базирани в Силиконовата долина корпорации, може да се развие и сектор социални медии в ЕС.

Към днешна дата вече се чуват такива гласове вътре в съюза, при това от най-високо ниво – върховният представител по външните работи на Европейския съюз в Комисията „Фон дер Лайен“ Жозеп Борел. Дебатът за европейската стратегическа автономия започна с фокусиране върху създаването на автономен военен капацитет спрямо САЩ, но истинските последствия са много по-дълбоки. Освен призивите за завръщане на стратегическия и медицински индустриален капацитет в Европа от Китай, Борел също така предупреждава да се избягва „изключителната зависимост на външни доставчици“ в „стратегическите сектори“ на „дигиталните мрежи и облачните системи“ – пряка препратка към зависимостта на Европа от политическите прищевки на олигарсите от Силиконовата долина.

Китай и Русия вече се опитват да създадат свои национални интернети, макар че те по-скоро могат да се нарекат цивилизационни вместо национални и може в някакъв момент да се разширят извън техните настоящи граници. Може ли Европа и ЕС да се включат в тази дигитална надпревара и кое ще ни гарантира най-много свободно слово, и изобщо независимост и по-голяма устойчивост на външни прищевки и приумици?