Нито една повече

Приветствам каузата и протестите „Нито една повече“ срещу убиването на жени. Това е кауза, която християните в България водим от много години, но насреща ни се подиграват, смеят и нападат. Правят го именно хората, които сега са се юрнали с плакатите. Защо?

Защото от години казваме, че у нас годишно биват убити хиляди жени и това трябва да спре. Правилно прочетохте – хиляди. Между 12,000 и 13,000 по-точно. Умъртвяват се посредством евтаназия или разчленяване. Убийците са техните най-близки роднини – майка и баща, тоест спада в графата „домашно насилие“. И което е най-страшно: напълно легално е.

От години водим кампания срещу това потапяне на обществото ни в невинна кръв. Срещу този напълно буквален геноцид. От години ни се подиграват или хулят. Защото жертвите са деца. Защото убийството се случва под нормализирания термин „аборт“. Тогава на същите хора с плакатите им е смешно.

Аз, обаче, няма да им се смея сега, защото не желая да бъда лицемер. Привествам каузата им „Нито една повече“. Нека се борим с геноцида над българските жени. В него на годишна база умират около ~22 родени и 12,000-13,000 неродени жени. И двете трябва да бъдат сведени до 0.

Ако ви пука само за първата бройка убити, за 22-те, но ви е все тая за втората, за хилядите, може би не сте толкова искрени в желанието си да видите „Нито една жена повече“ убита. Може би сте лицемери.

Така че – нека настояваме за реални, ефективни, законови и държавни наредби и промени, които да ограничат убийството на жени в България. Тоест да ограничат прибягването към аборт, който е отговорен за 99,8% от всички убити годишно у нас жени (и мъже).

Нито една повече! Нито един повече. Нито едно дете повече. Всичко друго е лицемерие.