Време за четене: 4 минути

Минал е над един век, но българите помним Ньой и диктата, който откъсна жива плът от България. За поредна година млади хора излизат в различни градове и показват, че паметта е жива. Даваме думата на организатора на едно от събитията, изкарали стотици младежи по софийските улици – Владимир Чешмеджиев, председател на студентски клуб „Родолюбие и отечествознание“


Когато ме попитат поради какви причини отбелязваме годинишнините от налагането Ньойския диктат, често се сещам за речта на българския революционер и патриот Иван Гьошев пред радио София. Накратко описва съвсем малка част от ужасите, които сънародниците ни зад границите на страната преживяват. И в този момент е нужно да се запитаме защо не сме достатъчно запознати с тогавашните събития, както и с историята и въобще съществуването на българската революционна организация в Югославия – Вътрешната западнокрайска революционна организация. А и също така защо не сме осведомени за положението на българските малцинства и нарушаването на правата им днес. И още повече – защо никой не се вълнува от правата им.

Краткият отговор е, че масово националната ни памет е унищожена, а вследствие на това и имаме толкова поколения, които нехаят не само за бъдещето на страната си, но и за своето лично. Това е и обяснението на ниската избирателна активност и цялостното състояние, в което се намираме днес.

Видео от възпоминателното шествие в София на 26 ноември 2021 г.

Прилагам само част от речта на революционера Иван Гьошев от 26 юли 1941 г., който има минута време, да прочете. Слово на председателя на ВЗРО „Въртоп“ Иван Гьошев по Радио София:


Драги радиослушатели,

Няма по-свята борба от борбата за род и чест, нито по-свидна жертва от жертвата за благото на Отечеството. Ето защо има нещо високопатриотично в тая инициатива на Радио София да отреди няколко минути за тия, които през годините на черното робство са били за своя поробен народ закрила и опора, надежда и вяра, бродейки с пушка в ръка из своя поробен край.В това кратко време, с което разполагам, не съм в състояние да дам цялостна картина на страшното и нечувано 20-годишно робство, което сърбите още в първия ден на окупацията затвърдиха в Западните покрайнини, нито пък мога в тия няколко минути да дам изчерпателна характеристика на тия, които са били истински ангели хранители, живо въплъщение на народните герои, на безстрашни гонители на насилниците, на смели бойци срещу сръбската тирания. Та ако реча да изброя имената само на избитите българи в Западните покрайнини и тия на ратниците за свободата на поробените, ще ми трябват няколко часа. Толкова много са жертвите на сръбския терор и толкова много са борците, големи и малки, които цели 20 години по знайни и незнайни пътища се бориха срещу тиранията.Окупацията на Западните покрайнини, както е известно, се извърши от страна на сърбите на 6 ноември 1920 г. Първата грижа на поробителите бе да унищожат там всичко българско и да преследват безпощадно всяка българска проява. Веднага бяха закрити българските училища. Занятията с учениците обаче не се прекратиха. Учителите българи водиха тайно учебни занятия по частни квартири. Учебният материал се мина благополучно и в края на 1920-1921 г. всички ученици получиха свидетелства за завършен клас. По-късно сръбската власт извърши арести на учители, някои от които бяха съдени и лежаха по затворите.

Над Западните покрайнини се надвесиха черни буреносни облаци. Терорът от ден на ден се увеличаваше. Настъпи 1926 г., когато всеки шумадиец се разполагаше безнаказано с имота и живота на роба. Страшни издевателства над всичко българско.В Босилеградско, Царибродско и Трънско хората се изваждаха групово нощем от къщи и биваха убивани без присъди…“

Шествието приключи в градинката на НДК, пред лъва от паметника на Първи и Шести пехотен полк в София. Снимка: Деница Драганова
Шествието приключи в градинката на НДК, пред лъва от паметника на Първи и Шести пехотен полк в София. Снимка: Деница Драганова

„…През месец юни 1926 г. в Царибродско се извършиха масови арести на населението от селата на Висока – в подножието на Стара планина. Обвинението бе, че в тия села действа нелегална организация „Въртоп” и че арестуваните са членове на тази организация. Бяха пребити от бой стотици невинни хора. Създаде се така нареченият процес на въртопците, който се гледа в Пиротския съд и завърши с осъждането на 5 души по на 15, 20 и 10 години затвор. Сръбският вестник „Политика“ по това време между другото писа за тоя процес следното: „Присъдата направи тежко впечатление. Мнозина, почти всички, които слушаха процеса, не се надяваха на такъв край, навярно затуй, защото не се съди за доказателствата, а по предубеждение. Затова толкова по-тежко се вижда това наказание. Всеки се пита, наистина ли сме били в такава опасност от тая тайна организация и как може да бъде това, никой досега да не я открие, когато имаме в Цариброд две полиции, па и осведомителна служба”.

Терорът не преставаше. През септември 1928 г. – масови убийства в Босилеградско, през януари 1929 г. – убийства в Трънско, през април същата година бе избито цялото семейство от 5 души в село Каменица, Царибродско. На 23 май 1930 г. бе убит в Цариброд инж. Марко Атанасов, през месец юли паднаха убити видните българи от село Долна Невля, Царибродско, Симо Ганов и Иван Томев. На 5 август 1930 г. посред бял ден бе убит в Цариброд свещеник Апостол п.Иванов, един от най-големите и най-смели българи от целия край. Убийството бе извършено лично от поручик Терзич.

Поп Апостол бе подсъдим в процеса на въртопци през 1926 г., който не се поколеба да изрече тези смели думи пред съда: „Какво искате от мен? Българин съм. Затова ли ме съдите?… Тогава трябва да поставите на подсъдимата скамейка не само мене и моите другари, а и всички, които имаха нещастието да останат в окупираната област…“

През тоя период от 2 години паднаха убити над 200 души видни българи от Западните покрайнини.“

Цялата реч можете да прочетете тук.

Сподели
Default image
Владимир Чешмеджиев

Владимир Чешмеджиев започва гимназиалното си образование в Европейското училище в Брюксел, като по време на престоя си задълбочава интересите си в областта на българската история и осъзнава значението на националната общност. Завършва Първа английска езикова гимназия в София, като заема длъжността на председател на Ученическия съвет. Основава и ръководи Клуб „Родолюбие и отечествознание“. В момента е студент по право Софийски университет „Свети Климент Охридски“ и член на Студентски съвет при СУ.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *