Изображение: English Heritage
Ако попитате повечето хора откъде идват хамбургерите, те ще кажат САЩ или по-малко вероятно Германия. Но идеята да смелиш месо, да го гарнираш и сложиш в хлебче е много по-древна и най-ранните запазени рецепти сочат за откриватели на това ядене римляните. Така към дългия списък с цивилизационни нововъведения като пътища и тротоари до отопляеми бани и вътрешни водопроводи можем да добавим и тази храна.
Рецепта от древноримската готварска книга „Апиций“ (Apicius, или още De re culinaria / De re coquinaria (За готвенето), написана от неизвестен автор в края на IV или V в. сл. Хр., описва ястие, наречено „Isicia Omentata“. Римският деликатес, който има повече от бегла прилика със съвременния бургер, се приготвя от мляно месо, черен пипер, вино, кедрови ядки и богат сос на рибена основа (Garum), оформени в кюфте.
Римляните са тези, които за пръв път въвеждат „заведенията за бързо хранене“ – или както те ги наричат – термополиите. В големите градове хората искали да получат бърза храна по време на обедната почивка и продавачите на пилешки бутчета, агнешки котлети и миди били често срещана гледка в големите градове на империята.
В древногръцко-римския свят термополиум (thermopolium), от старогръцкото θερμοπώλιον, е готварски магазин, буквално „място, където се продава (нещо) топло“. В тези търговски заведения е можело да се закупи готова за консумация храна на улицата. В латинската литература те са наричани още popinae, cauponae, hospitia или stabula, но археолозите днес назовават всички тях с термина thermopolia.
Тъй като термополиите са предшественици на днешните ресторанти, предлаганите в тях продукти понякога се сравняват със съвременното бързо хранене. Тези места са били използвани предимно от онези, които просто не са могли да си позволят лична кухня, често жители на insulae – високите сгради, с множество малки апартаменти, често без собствена кухня, в които е живеел плебса. Тъй като богатите и средната класа не просто са имали собствени кухни в собствените си домове, ами са имали и кой да готви за тях, те често са гледали презрително на уличните търговци на бърза храна.
Според хранителния историк д-р Грей (Annie Gray) римският бургер е бил „определено по-луксозен“ от много от днешните версии, с „по-богата и по-сложна“ рецепта от най-разпространения днес говежди вариант.
Ето и рецептата за Isicia Omentata, ако решите да я опитате сами вкъщи:
Ситно нарязаното свинско* месо се смила със сърцевината (фино пшенично брашно, бел. прев.) на зимна пшеница и се разрежда с вино.
Овкусява се леко с черен пипер и бульон и ако желаете, се добавя умерено количество плодове от мирта (Myrtus communis – някога разпространена подправка за месо в средиземноморието, но днес рядко ползвана, бел. прев.), също счукани.
След това се добавят счукани ядки (лешници или орехи, бел. прев.) и черен пипер, месото се оформя на малки рулца, които се увиват в кайма, изпържват се и се поднасят с винен сос.
*Оригиналът ни оставя под съмнение относно вида на месото, което трябва да се използва.
Източници
De Re Coquinaria of Apicius, published by Walter M. Hill, 1936, последно достъпно на 16.11.2021 г.
