Тъмното наследство на сексуалното освобождение в Германия

Време за четене: 4 минути

Оригинална публикация – The dark legacy of sexual liberation in Germany, Wolf Gebhardt, 06/17/2020, Deutsche Welle


Педофили под прикритието на приемни бащи, които се грижат за уязвими млади момчета: Проектът „Кентлер“ е само една от проявите на извратената представа за сексуално освобождение на Германия, която датира от 60-те години на миналия век.

„Животът ни е съсипан“, казва Марко. Той е една от жертвите на проекта „Кентлър“, който в продължение на десетилетия настанява бездомни деца при мъже педофили.

Марко вече е на 40 години, но не бихте предположили. Няма и никакви признаци за травматичните преживявания, през които е преминал, започвайки, когато е бил само на девет години. От тази възраст нататък той е във властта на приемен баща педофил, който го насилва сексуално в продължение на няколко години.

Историята на Марко, както и на много други хора, е още по-шокираща поради факта, че берлинските власти, които са отговаряли за благосъстоянието на младежа, очевидно са гледали встрани и са пренебрегвали доказателствата за злоупотребите, на които е бил подложен, или, което е още по-лошо, мълчаливо са приемали случващото се.

„Човек никога не може да го преодолее“, добавя Свен, който е изпратен да живее при същия приемен баща, Фриц Х, човек с криминално досие.

Насилието и малтретирането, през които са преминали, са оставили у Свен и Марко дълбоко чувство на болка. И двамата се борят с трудности в по-нататъшния си живот. И двамата са зависими от държавните социални помощи.

Под прикритието на академичния интерес

Но те не са се отказали от борбата си – борба за това отговорните за техните страдания най-накрая да бъдат изправени пред съда. Това обаче няма да включва Фриц Н.; бившият приемен баща почива през 2015 г.

Марко и Свен стоят на ярката светлина и топлото следобедно слънце пред ресторант в централния берлински квартал Мите и току-що са присъствали на пресконференция, на която са се надявали, че най-сетне ще хвърлят светлина върху структурите, които стоят зад мъченията, причинявани толкова дълго време на тях и на други млади момчета.

Екип от изследователи от университета в Хилдесхайм публикува доклад, поръчан от берлинския отдел за образование, младеж и семейство. Това е същият отдел, който е отговарял за защитата на Марко и Свен.

На изследователите е бил предоставен достъп до досиетата, свързани с така наречения приемен дом „Фриц Х.“ Именно тук в периода 1973-2003 г. са били настанени Марко, Свен и още осем момчета и младежи. Младежите са били настанени под грижите на Фриц Х. от берлинските служби за социално подпомагане на младежи.

"Обичате ли децата повече, отколкото бихте искали?" - берлинското НПО Charite стартира кампания, с която насърчава педофилите да потърсят помощ.
„Обичате ли децата повече, отколкото бихте искали?“ – берлинското НПО Charite стартира кампания, с която насърчава педофилите да потърсят помощ.
Злоупотреба, маскирана като сексуално освобождение

През 60-те години на ХХ век в Германия някои среди гледат на секса с деца не като на табу, а като на нещо прогресивно.

Една от ключовите фигури, стоящи зад това мислене, е берлинският професор по психология Хелмут Кентлер (Helmut Kentler). Днес е ясно, че той не е бил нищо друго освен сватовник на педофили. Дълго време обаче той е бил възприеман като визионер и един от най-изтъкнатите сексолози или експерти по секс в Германия.

Книгите му по въпросите на възпитанието се продавали добре, а той бил популярен експерт и коментатор по радиото и телевизията. Неговата теория за „еманципиращо сексуално образование“ се основава на предпоставката, че децата също са сексуални същества, които имат право да изразяват своята сексуалност.

Освобождаването на детската сексуалност от репресивните морални ограничения би спомогнало за разгръщане на енергията, която на свой ред би довела до политически протест и истинска демократизация на германското общество, която според Кентлер все още е необходима.

Въстание срещу остарелите морални ценности

В края на 60-те години на миналия век новото младо поколение германци започва да се пита какво точно са правили техните родители, баби и дядовци по време на нацисткия Трети райх.

Всички традиционни и авторитарни морални ценности са били подложени на критичен анализ. Утопията за свободно и необвързано общество се споделяла от мнозина. В това силно настроение на социално освобождение немислимото преди ставало допустимо: изглеждало, че за педофилите е приемливо да се отдават на сексуалността си с малки деца.

Сред онези, които се опитват да се справят с мрачното наследство на всичко, което 1968 г. символизира, е екологичната партия на Зелените в Германия. Същата партия, впрочем, днес е част от управляващата коалиция в Германия, заедно със социалистите от SPD и левите либерали от FDP.

В началото на дейността си преди четири десетилетия те дори обмисляли да се застъпят за отмяната на параграф 176 от германския Наказателен кодекс, който криминализира сексуалните действия с деца под 14-годишна възраст.

Пет години по-късно Зелените в западната провинция Северен Рейн-Вестфалия дори се съгласили да настояват за легализиране на секса между възрастни и деца, стига той да е „по взаимно съгласие“.

Злоупотребите са системни и в едно от най-„прогресивните“ училища в Западна Германия: интерната „Оденвалд“ в югозападната провинция Хесен. През трите десетилетия от 1966 г. до 1989 г. жертви на сексуални посегателства са станали 900 ученици.

Съществува връзка между училището в Оденвалд и проекта „Кентлер“: И в двата случая берлинските служби за подпомагане на младежта са изпратили считаните за „трудни момчета“ на място, където те са били подложени на системно насилие.

Изложени и изоставени

Настоящият доклад на университета в Хилдесхайм не успява да установи колко точно младежи са били изложени на риск от приемни бащи педофили в Берлин и Западна Германия. Вместо това той се е фокусирал върху приемното семейство на Фриц Х.

В официален доклад от 1988 г. Кентлер подробно описва как е протекъл неговият „експеримент“. От 1969 г. бездомните момчета са предадени на педосексуални „настойници“ с цел – както е според перфидната система – взаимна изгода. Кентлър с гордост коментира как е „успял да спечели подкрепата на отговорните служители на местните власти“.

Но уязвимите момчета не са били просто предадени на „настойници педофили“. Докладът от Хилдесхайм е категоричен: „Събраните до момента доказателства показват, че в домовете за деца, лишени от родителски грижи, всъщност са живеели самотни мъже, често влиятелни и влиятелни мъже (…) от академичния живот, изследователски организации и други образователни среди.“

В доклада се посочва така наречената „мрежа“, която включвала всичко – от академичните институции до държавните служби за социално подпомагане. Под влиянието на Хелмут Кентлер педофилските наклонности са били толерирани и защитавани. Той също никога няма да бъде изправен пред съда. Кентлер умира през 2008 г.

Сегашният берлински сенатор, отговарящ за случая Кентлер, е Сандра Шеерес. Тя открито изразява съчувствието си към жертвите и осъжда престъпленията, които нарича „просто невъобразими“. Въпреки че давността за тези престъпления е изтекла, Шеерес обещава финансова компенсация за страданията.

За Марко и Свен всичко това е твърде малко и твърде късно. В края на краищата те казват, че един човек, заподозрян, че е участвал в системата за злоупотреби – бившият ръководител на службата за социално подпомагане на младежи, е все още жив. Досега обаче не е проведено никакво разследване. Както казва Марко: „Те не искаха да се назовава името на никого. И са постигнали целта си. Те са защитили системата.“

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *