Солженицин в Испания

Александър Солженицин е една изключително интересна фигура, чието творчество не е модно да бъде четено и споделяно в днешно време. Отличен през 1970 г. с Нобелова награда за литература, той е един от най-известните дисиденти в СССР и един от най-сериозните критици на комунистическата доктрина на миналия век.

Критикуван от световната левица за книгите си, като „Архипелаг ГУЛАГ„, разкритията си за Гладомора и цялостното си творчество, той вероятно е бил свикнал с недобросъвестното отношение на борещите се за „истински комунизъм“. И все пак това е нищожно на фона на фурора, предизвикан от посещението му в Испания.

След неговото изгнание от родината му, той пътува из Европа, разказвайки какво всъщност е истинското лице на „най-човеколюбивия строй“. Предупрежденията му биват чути от мнозина, но към днешна дата мнозинството сякаш ги подминава.

Ще си позволя да припомня едно негово изказване при посещение в Испания, малко след смъртта на Франсиско Франко и опитите на левите там да продължат с други средства загубената Гражданска война.

На 20 март 1976 г. той дава интервю по испанската телевизия, а по-късно същия ден дава и пресконференция. Испания тогава излиза от авторитарния режим на генерал Франко, починал предишната година… и естествено много от въпросите на пресата се отнасят към първите плахи стъпки на страната към демократизацията и свободните избори.

Солженицин изразява мълчалива подкрепа за онези, които се стремят към по-голяма демократична свобода в Испания след смъртта на Франко, но предупреждава и да не се действа прекалено бързо. Западните демокрации са слаби и упадъчни и не са добър модел за подражание за Испания, смята той.

Предизвика сериозна полемика, като заявява, че „християнският мироглед“ е победил в Испанската гражданска война и предизвикват възмущение в либерално-социалистическите среди с наблюдението, че в сравнение със Съветския съюз Испания е едно свободно общество.

Чувал е критици да описват съвременна Испания като диктатура и тоталитаризъм, но след като е пътувал из страната, той е заявил, че тези критици явно не са разбирали значението на думите, които използват.

Никой испанец не е бил обвързан от местоживеенето си. Испанците тогава са можели да пътуват свободно в чужбина, а в павилионите се продават вестници и списания от цял свят. Имало е свободен и лесен достъп до фотокопирни машини, стачките са били разрешени, а неотдавна е била обявена ограничена амнистия за политическите затворници.

„Ако днес имахме такива условия в Съветския съюз, щяхме да бъдем поразени от гръм, щяхме да кажем, че това е безпрецедентна свобода, каквато не сме виждали от шестдесет години.“

Думите му са били добронамерени и наистина добре обосновани и в общи линии точни, но предвидимата реакция от световната преса не закъснява.

Най-скандалното от всички изопачавания е репортажът в Le Monde, който носи заглавието „Солженицин смята, че испанците живеят в „абсолютна свобода“. Други издания следват същата линия, като атакуват Солженицин за това, което възприемат като възвеличаване на режима на Франко. Много малко от тях дори споменават, че Солженицин всъщност е одобрявал демократичните реформи в Испания, като само е призовавал страната да бъде предпазлива в подхода си.

Докато Солженицин наблюдава как световните заглавия превръщат полуистината в лъжа, той със сигурност си спомни за отношението към него от страна на съветската преса. Наистина, един говорител на левицата в Испания, връщайки се към груба форма на личностна атака, напомняща статиите във вестник „Правда“, твърди, че той трябва да „страда от психично заболяване“, за да твърди подобни неща.

Източници

SOLZHENITSYN BIDS SPAIN USE CAUTION, March 22, 1976, The New York Times

Solzhenitsyn as he saw himself, December 7, 2018, Stephen Kotkin, TLS.com