Британският кораб „Сафо“ превзема датския „Адмирал Джоул“, 2 март 1808 г. Художник: Francis Sartorius
След поражението от Англия в морската битка при Копенхаген през 1807 г., датчаните отговарят като засаждат 90 000 дъба с цел прераждането на флота си. Датската природна агенция, наследник на Кралския лесовъд, информирала Министерството на отбраната през 2007 г., че техните дървета са готови.
В епохата на платноходите, дъбовите дървета са били обичайното дърво за строеж на големи кораби и най-вече за мачтите. Те обаче са били изключително редки и ценни и са били ресурс, който е предизвиквал и войни.
Дъбовите дървета обаче се отсичат едва след около 120 години растеж и поддръжка през цялото време, за да бъдат достатъчно прави и без разклонения. А датчаните не са разполагали с такова количество гори или дървета, за да възстановят флота си веднага. Ето защо те засаждат дърветата, които сега са известни като flåde eg или „дъбовете на флота“.
Историята в наши дни започва, когато горският Ларс Токсвиг (Lars Toksvig) пише в официално писмо до военния министър, за да привлече вниманието на правителството, че дъбовете, които са били засадени преди 200 години, за да подсигурят датския флот, са готови за доставка.
По време на Наполеоновите войни, Дания е била неутрална страна със сравнително малък флот. Въпреки това Лондон се е опасявал от това Франция да не го привлече като съюзен и така континенталните сили да са сериозно предизвикателство за морската мощ на островната империя. Затова и обявават война, с цел тези кораби да не попаднат в ръцете на Наполеон. След английската бомбардировка на Копенхаген през 1807 г., при която англичаните плашещо лесно и бързо завладяват датския флот, в кралство Дания липсва достатъчно дъбов материал. Част от флота е потопена, а целият останал е превзет и отплава с англичаните
Фактът, че страната остава без флот, е такъв шок за датчаните, че само 3 дни след излизането на англичаните е издадена забрана за износ на дъб от обединеното кралство Дания и Норвегия. На 30 октомври същата година правителството изземва целия дъб, който можеше да се използва за корабостроене – независимо дали е бил отсечен или все още е живо дърво.
Адмиралтейството маркира живите дървета и плаща за тях. Но не всички дървета биват отсечени и превърнати в кораби. Поради промените във воденето на война, новите материали, хиляди дъбове остават неотсечени и преживяват до наши дни. Дъбът е много жизнеспособен дървесен вид, който оцелява сравнително лесно дълги години и е устойчив на болести и външни намеси.

Дори преди трагичната за страната битка, дъбовете са били защитавани от закона. Дъбът е имал същата икономическа функция както нефтът днес – бил е стратегически важен ресурс за времето си.
Днес дъбовите гори са 7% от горския фонд в Дания. Това прави общо 30 000 хектара дъбова гора. През последните години множество нови дъбови дървета биват засадени заради любовта на датчаните към тези широколистни гори и техния спечифичен чар.
Източници
HR. KRIGSMINISTER – EGEN ER KLAR TIL LEVERING, Janne Bavnhøj, trae.dk, 27.02.2003 г.
Skov og natur, Temanummer 1, 25. februar 2003; ”Kæmpe ege i Danmark” af N.E. Holten Dendrologisk årsskrift, 1998 vol. 16