Защо се премълчава правдивата история за бомбите над София

Разрушени сгради срещу паметника на Патриах Евтимий при бомбардировката от 17 януари 1944 г.. Снимка: ww2site.eu

Да се знае – пиша в качеството на човек, който има в родовата си памет ДВЕ жертви от бомбардировките на 10-ти януари 1944-та! Мои леля и чичо, цивилни хора. Една тъжна и тягостна за моето семейство тема. Близките ми, които са преживели този ужас, предпочитат да не си спомнят. И преди 20-30 години, и днес…

В този текст няма да коментирам злите американци и паметника на загиналите техни летци пред посолството на САЩ в София. Дали е на територята на посолството, натрапчив ли е и как изглежда. Важното е, че въпросният паметник не е измислица в исторически план, а олицетворява истина.

Български военни са се били достойно и честно! Във въздушни битки, като флак-артилеристи, осветители. Малочислени и без нощни изтребители. Сваляли са вражески самолети. И американски, и английски. Така, както се прави на война! Загинали са десетки американци, пленени са стотици. И те имат своя паметник.

За мен, много по-важно е друго. Какво ние, българите, правим днес с паметта на нашите герои! Никой не ни спира да вдигнем колкото искаме паметници на Димитър Списаревски. И на многото други защитници на небето над София. На наша, българска територия. Да кръстим улици и площади на тяхно име.

Обаче – съпротивлението на червенушките е огромно и ефективно, уви! Героите-летци са царски офицери и родолюбци. Те са „фашисти“, според комунетата. Осъдени – реално и на безпаметност Комунистът е безроден! Както и да си сменя името. Единствено вярната история за него е тази, която му отърва. Всичко останало се унищожава, крие и изопачава.

Темата за бомбардировките над София е много конфузна за комунистите! Те премълчават редица факти. Още през пролетта на 1941-ва насъскват сърбите да бомбардират София. Юли и август на същата година съветски бомбардировачи, без обявена война, нападат североизточна България. Разпознати са съветски боеприпаси. Само напредването на германските войски на изток временно отказва „братушките“ да ни „черпят“ с още бомби.

Няма и година по-късно, инвазията продължава под формата на парашутисти, подводничари и всякакви други шпиони и диверсанти.

Късната есен на 1943-та, след смъртта на цар Борис III, започват бомбардировките над столицата, Дупница, Враца и други градове на България. Ефективно са извършени от САЩ и Англия. Но – с многократно настояване от страна на СССР да има повече атаки и по-често, за да се „вразумят“ българите. Без значение, че София и Москва са в официални дипломатически отношения. Всичкото това е с перфидната цел да бъде подготвена благоприятна почва за руска окупация. Месеци след това, България се предава без съпротива. Последвалият деветосептемврийски преврат само поставя кошмарната точка.

Нещата не свършват дотук. Изпепеленият център на София е лесна плячка за новите господари. Те ламтят за нови апртаменти и грозно мегаломанско сталинско Ларго. Градската собственост е присвоена, а дръзналите да се опълчат са изселени или въдворени!

„Разчистени“ са много напълно оцелели сгради. Както и други, които е можело да бъдат възстановени. Безценно свидетелство на величието и блясъка на столицата по царско време. Нещо, което не се вписва в тяхната идеология и наратив.

Тази разруха продължава и днес. По друг начин и под друг претекст. Целенасочен и методичен вандализъм към паметта. От същите изроди. Или техните синове и внуци.