Оригинална публикация – „Златоградски вестник“
„Трябва „да се заяви пред света, че върху земята, която се оросява от реките Вардар, Струма, Места и Българска Морава, живеят македонски българи, които са полели с кръвта си тази свещена земя и удивили с геройските си подвизи света”, пише до конгрес на МПО в Детройт турският журналист Махмут Делиорман…
През 1968 г. истанбулският вестник „Бугюн“ започва поредица от статии на журналиста Фазъл Късакюрек, издирил спомените на сваления от престола през 1908 г. султан Абдул Хамид II и на неговите най-близки сътрудници. В тях има цял раздел, озаглавен „Подготовка за въстание на българите от Македония“ и точно тук са разгледани два важни момента – че българите в Македония са най-важния елемент в тази област, поради което османската власт се е опитала да насочи срещу тях гръцкото малцинство, като го взима под свое покровителство.
Особено ценни са фактите, изнесени от Тахсин паша
Таксин паша е бивш главен секретар на султана. Пашата разказва как Абдул Хамид II го е попитал „какъв е броят на българското население в Скопие“ и подчертава, че султанът е искал да узнае подробности за гъстотата на българското население в тази област. „На другия ден скопският Валия извести, че българското население е повече от три хиляди души“. Трябва да се подчертае, че тук османската статистика има предвид само пълнолетното мъжко население в града.
Нарасналият интерес на турското общество към Македония става причина някои местни общественици да потърсят и установят близки отношения с македонското освободително движение. Така започва обмен на информация, която интересува двете страни. Продукт на това сътрудничество е издирването на статистически данни в някогашните османски архиви за състава на населението. На тази база през март 1970 г. Централният комитет на Македонските патриотични организации разпространява меморандум, чрез който запознава всички заинтересовани фактори по света с официалната османска статистика за Македония от 1902 г., която показва наличието на българи, но не и на етнически македонци.
Махмут Делиорман – известен тогава журналист, изпитва симпатии към македонското освободително движение и неговия водач Иван Михайлов. През септември 1970 г. изпраща поздрави до 49-тия конгрес на Македонските патриотични организации, провеждан в Детройт. В своето приветствие той пише: „Нека този конгрес сплоти в една гранитна цялост всички македонски българи, пръснати по земното кълбо. Конгресът да заяви пред света, че върху земята, която се оросява от реките Вардар, Струма, Места и Българска Морава, живеят македонски българи, които са полели с кръвта си тази свещена земя и удивили с геройските си подвизи света… Най-голямо престъпление културният свят върши, когато позволява тази свещена земя да се тъпче от мръсните крака на кръвопийците (като) Тито“.
Благодарение на дейността на Махмут Делиорман започва
един изключително продуктивен период по отношение на изнасянето на истината за Македония чрез нови публикации в турската преса. Особено внимание е отделено на турския национален герой Енвер паша, за когото през същата година Шевкет Айдемир издава книгата „От Македония до Средна Азия“. Преди да стане един от водачите на младотурците, Енвер паша през 1903 г. е командвал османската войска в известното сражение с българска чета на връх Ножот край с. Ракле до Прилеп.
След като българите са обградени, останалите живи четници се самоубиват с револверите си или лягайки върху бомби. Така за свободата на Македония загиват 67 четника, от които 45 са родени в княжество България. Този факт по никакъв начин не се вписва в днешния македонски псевдонаратив за миналото, поради което той в Скопие упорито се премълчава. Енвер паша обаче не си затваря очите пред това геройство и нарежда на османската армия да даде почетен залп в чест на българските храбреци.
В същите спомени Енвер паша споменава, че след победата на младотурската революция обикаля Македония и организира новата власт, свиква митинги, изнася пламенни речи. При една такава проява първо един от ходжите прочита молитва. След това поп Гьошев, един от българските свещеници, държи много чувствителна реч на български език. Енвер паша изрично е записал за този ден в спомените си: „Взех думата. Произнесох две речи, една на турски и една на български“.
Защо загубихме европейска Турция?
Заслужава да се споменат и публикуваните през 1972 г. в Истанбул спомени на Фазъл Неджип бей, под заглавие „Защо загубихме европейска Турция“. В тях пише, че в Македония „по настояване на Европа през 1906 г. стана едно сериозно преброяване на населението“. Независимо че в него броят на българите е занижен, 575.000 мъже са регистрирани като такива. Интересен е и коментарът му, че „от мюсюлманите близо 1 млн. бяха турци, а към 750 хиляди – албанци и помаци (българи мюсюлмани)“.
Тук много ясно личи, че Фазъл Неджип бей разграничава етническата от религиозната принадлежност. По този повод той признава, че „…нямаме право да се сърдим на българите, които работиха с план, изнесоха въстания и станаха причина за нашите нещастия. Човек може да смени вярата си, правителствата могат да паднат, обаче националността не се изменя. Човечеството винаги живее с един национален идеал“.
Истинската сензация в Турция обаче е през 1975 г.
Преди това няколко турски медии разпространяват информацията, че в страната е пристигнал водачът на ВМРО Иван Михайлов. Македонските патриотични организации официално опровергават това твърдение, но безспорно контакти са били установени и на 30 април големият турски вестник „Орта догу“ публикува обширна статия, чийто автор е Иван Михайлов. В нея той пише: „За краткост, избягвам да споменавам безбройните признания на учени от целия културен свят, че македонските славяни са българи. Между тези свидетелства са и спомените на най-видни политици и общественици, включително турски национални герои като Енвер бей, Ниази бей, Халил паша, солунския валия Кязим бей, чиито спомени са публикувани под псевдоним“.
Думите на Иван Михайлов се изключително важни, защото именно турските архиви оборват една от най-отявлените съвременни фалшификации в Скопие.
