Някои от българските военни пилоти-първопроходци. Първата световна война е първият конфликт, в който военните самолети се използват в голям мащаб. Снимка: Национален архив на България.
Първата световна война е конфликтът, който обуславя целия XX век. България участва в три от четирите години на война и последствията за нас се усещат и до днес.
Много е изписано за жертвите ни – 88 000 военни и 300 000 цивилни, или общо 388 000 души при население 4,7 милиона (Brill’s Encyclopedia of the First World War. Leiden, Boston: Brill, 2012). Огромни жертви, дадени на олтара за освобождение на нашите съотечественици, попаднали под гръцка и сръбска власт само две години по-рано.
Съдбата на нашите съотетечествениците ни в Македония, Тракия и Западните покрайнини кара мъже от цялата страна да отидат на бой.
В редиците на Българската армия, победена през 1913 г. от силите на всички наши съседи едновременно, се включват всякакви хора. Мечтата на българите за обединение на етноса ни не е била прекършена и нашите предци са чакали шанса си да опитат отново.
Въ статистическия годишникъ на Царството за 1926 г. сѫ дадени цифритѣ на загиналитѣ и безследно изчезнали военнослужещи презъ последната война. Сведенията за тия статистически данни сѫ събрани отъ общинскитѣ управления и се отнасятъ до загинали и безследно изчезнали военнослужещи, които сѫ имали постоянно мѣстожителство въ селища, влизащи въ сегашнитѣ предѣли на Царството.
Пред видъ голѣмия интересъ, който представляватъ тия данни, ние ги даваме въ съкратенъ видъ въ следващитѣ три таблици.
Източникъ: вестник Отечество, март 1928 г.
Ако горната таблица, изписана на стария правопис ви притеснява, ето ви осъвременена таблица, с настоящите имена на градовете.
Тази таблица ни показва няколко неща.
По отношение на етнос, в редовете на Българската армия участват представители на всички етнически малцинства. Естествено, турци, евреи и цигани са най-представени, заради най-големия им брой. Участват и арменци, власи, а от големите градове в армията ни се записват и единици французи, италианци, чехи, руснаци и други.
По отношение на религия е видно, че не само християните участват. Добре известен факт е, че клетвата за вярност на Българската армия се е съобразявала с религията на войника, а преди битка мюсюлманите и евреите са имали възможност да бъдат благословени съответно от мюфтия или равин. Нещо повече, тази религиозна толерантност е съществувала в Княжество България още от самото му създаване и е била присъща за всеки един публичен пост.
По отношение на семейно положение, виждаме, че огромното мнозинство от българите, независимо от етнос или религия, са били в брак. Днес на това се гледа като на нещо второстепенно и мнозина избират да живеят заедно, да имат деца и да имат имущество, без да сключат църковен или граждански брак.
От нея можем да екстраполираме и някои данни за това какво е било населението на дадени градове и области.
Най-много жертви етнически българи (и изобщо) не дава столицата София, която вече е била най-населения град, а Стара Загора. Вероятно това се дължи на лош късмет на старозагорските войници да бъдат участници в най-кървавите сражения.
Най-много жертви-турци има от Мастанли, днешния Момчилград, и Шумен, където традиционно местните са се отличавали с доблестна служба към България.
Най-много загинали евреи и цигани в служба на Родината има от Пловдив – изключително космополитен и етнически пъстър град още тогава.
София пък, като столица на родината ни, естествено е събрала най-много чужденци, които са избрали България за своя нова страна.
Всички тези мъже са отишли на война с ясното съзнание, че могат да не се върнат. Геройски са пролели кръвта си за идеали, за справедливост, за свобода. Затова и те заслужават да бъдат помнени, а паметниците им – поддържани, и където са разрушени от природни сили, времето или от злонамерени хора – да бъдат възстановени в пълния си блясък.
