Кога сме изяли последните малки червени човечета?

Време за четене: 2 минути

Рисунката на „малките червени човечета“ от Южна Африка, тъй че това са бушмени, но стереотипът е спазен. Източник: Sonqua: Southern San History and Art after Contact

Опитвам се да разбера кога ние, сапиенсите, сме избили-изяли последните алтернативни хуманоиди на планетата. Както сами схващате, въпросът звучи неприлично. Затова никой не е написал научен обзор.

Затова трябва да се рови в безчислени статии по африканска археология, където, сред префърцунените изречения, има случайно споменато нещо интересно. Неандерталците и денисовците сме ги изяли много отдавна, те не са интересни.

Докладвам:

– в Сенегал – преди 11,000 г. Това бе довчера.

– в Нигерия – преди 5,000 години. Това е днешното ми откритие.

Дотогава там, поне на едно място, има оцеляла среднокаменна епоха (на нивото на нашите неандерталци). Трудно ми е да си представя, че, когато наоколо от хиляди години търчат сапиенси с лъкове и стрели, грънци, кучета и крави, няма да усвоиш поне малко цивилизация от тях, ако не си нещо твърде различно.

За съжаление, в тропиците костите се разлагат много бързо. Шансовете да намерим кокал с хуманоидна ДНК, годна за анализ, са трагично близки до нула. От друга страна, западно-африканците имат 10-ина процента примес в ДНК от нещо хуманоидно и толкова далечно, колкото неандерталците. От трета страна, щом примесът е значителен, значи (поне младите хуманоидки) са били достатъчно хуманоидни за успешно чифтосване. Нещо като паралелна еволюция?

В преданията на Западна Африка точно така ги наричат. Предишните обитатели са „малки червени космати човечета“. В превод от африкански,“червени“ означава всички по-светли от черно-африканци и по-тъмни от албиноси; европейците, арабите, бушмените – все сме червени.

След прочетеното за Сенегал ми стана интересно какво е било наоколо. Няма ли някъде оцелели и по-късно? Но там е ужасно откъм ДНК – дори в гробища от преди 3000 години костите са безследно разложени. Стоят си грънци, статуетки, бижута и т.н., но никакъв остатък от хората. Няма кости и от животни, не е ясно дори какво месо са яли.

Библиография

Little furry men (and women), Martin Walsh, 2011, East African Notes and Records blog

Images of the Wildman in Southeast Asia: An Anthropological Perspective, By Gregory Forth

Sonqua: Southern San History and Art after Contact, Pieter Jolly, 2014


Сподели
Юлиян Караджов
Юлиян Караджов

Д-р Юлиян Караджов е български биохимик, старши научен сътрудник в Института за космически изследвания при БАН, член на екипа на Центъра за изследване на демокрацията. Има докторат по биохимия с дисертация на тема „Транспорт на калций и окислително фосфорилиране в митохондриите на мозъка“. Преподава курс „Наркотици“ в Нов български университет, прави първото национално изследване на нелегалния пазар на наркотични вещества в България.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *