Тунел в айсберг, заснет до Портал Пойнт (антарктически полуостров). Този айсбег е с височина около четири етажа. Снимка: Derek Oyen, Unsplash
Препрочитайки си стария учебник по палеоантропология си давам сметка за неща, които отсъстват от информационния поток относно екологията на планетата ни. Всъщност, днес живеем в ледникова епоха.
Тази ледникова епоха е започнала преди 33 милиона години, когато се появила ледената шапка на Антарктида. Шапката в Арктика се е появила значително по-късно, едва преди около един милион години. Земята е на 4 милиарда години и извън ледниковите епохи като сегашната, ледени шапки по полюсите не е имало. Напротив! Например, при последната междуледникова епоха, преди 120 хиляди години, на британските острови са живеели хипопотами – климатът го е позволявал.
Въпреки че наричаме сегашния период „междуледников“, де факто, той не е, защото при междуледниковите епохи, естествено, ледените шапки изчезват. Но те са много ново явление – допреди 33 мил. години никакви ледени шапки по полюсите не е имало.
Ние сме се появили като вид преди 350 хиляди години, насред ледниковата епоха, която е най-тежкото изпитание за живота на Земята въобще. Звуча ви на патагонски, нали? Какви ги говори тоя, каква ледникова епоха, нали има глобално затопляне и ужас, умрехме? Хахаха. Това, горното може да го прочетете във всеки учебник по палеонтология (или палеоклиматология).
Само че, няма да чуете за него другаде. Живеем във време на ужасна ледена аномалия – поне според учебниците ми. Предпоследната междуледникова епоха се е случила в периода 130-115 000 години пр. Хр.
Анатомически модерният човек вече е съществувал и е правил първите си експедиции из Евразия, когато част от леда се е размразил, а тундрата, която тогава е бил Близкият изток, се е позатоплила. Хората не са знаели, че това относително затопляне ще продължи само 15 хиляди години, след което, отново сто хиляди години лед и тундра. Именно това се е случило с Балканите и Близкия изток след края на последния междуледников период – отново сковаващ климат от типа на сегашния в, примерно, Тюмен или северното скандинавие.
Тези 15 хиляди години не са стигнали на Хомо Сапиенс да създаде цивилизация. Не е опитомил животни, не е опитомил и посял пшеница – не е влязъл в земеделска фаза, което е базата на цивилизацията.
Ако беше го направил, днес цивилизацията ни щеше да е на 130 хиляди години. А тя е на едва 5000 години. Това ми е мисълта – човешката цивилизация е едно надбягване с времето, изпреварване на настъпването на следващата ледникова епоха, в един кратък промеждутък от 10-на хиляди години, който епохите дават на хората, за да изградят цивилизация и да победят следващото заледяване, което е абсолютно неизбежно.
Последната междуледникова епоха е настъпила преди 12 хиляди години. Било е втори шанс да се измъкнем от дивачество. Преди 5000 години, малко сред средата и (*след края на климатичния оптимум), човечеството е успяло да даде началото на цивилизация, за пръв път.
Успяло е да стартира състезанието с природата за оцеляването си.
От гледна точка на продължителността на междуледниковите периоди – и на ледниковите, тези 5000 години са абсолютно последният момент., като се има предвид, че пикът на „топлия“ период вече е бил зад гърба на хората и е започвало бавното захлаждане.
Ако не беше взривът на индустриалната цивилизация и индустриалната топлина през XIX век, настъпилата „малка ледникова епоха“, два века преди това, е била вероятно началото на следващия ледников период. С други думи, секунди преди последния съдийски сигнал, след който се влиза за нови 130 хиляди години (по толкова продължават максимумите между всяко краткотрайно и частично омекване) в зона на безпросветно ледено дивачество и почти пълно изтребление на вида ни, но и на много други видове – растителни и животински, без адаптация към идващия студ.
Секунда преди да прозвучи последният съдийски сигнал за нас, сме отбелязали гол – индустриалната епоха и антропогенната топлина. Това най-вероятно е спасило света, временно, от дължимото геологически заледяване, или да ползвам точния термин, от поредния ледников максимум – защото това е терминът, а не „ледникова епоха“. В ледникова епоха ние си живеем и сега, днес, нищо че я наричаме „междуледникова“, по народному.
Всъщност е временно, кратко „омекване“ на суровия ледников климат, започнал със заледяването на Антарктида преди 33 милиона години и доста по-късно – с появата на ледени шапки и в Арктика.
Борците „срещу затоплянето“, не го забравяйте. Но всъщност, вие дори не го знаете. Хората, които вопият за „охлаждане на климата“, насред невиждано тежка ледникова епоха, са мизантропи, които бленуват за унищожаването на милиарди човешки същества и изчезването на хиляди животински и растителни видове. Именно това е, което ще се случи и вече щеше да се е случило, ако не беше създаването на цивилизацията, само преди 5000 години, в абсолютно последния момент, без реални шансове за антропогенно влияние на климата, от гледна точка на което индустриалната епоха, започнала преди 200 години е абсолютно чудо и обрат в последните десети от секундата, от палеоклиматична гледна точка.
Горното дори не е всичко, препрочитайки старите си учебници, които, изглежда, вече никой никъде не чете. Преди 12 хиляди години, времето на чудесата от Чаталхьоюк и зората на земеделието, времето на началото на междуледниковото затопляне и дългата прелюдия към цивилизацията, има една кратка (кратка, кратка, около 500 години) екскурзия на северния магнитен полюс, който се е озовал чак… в централния Тих океан.
Периодът подозрително съвпада с относително рязко затопляне на климата в умерения пояс на Евразия, с разтопяването на ледовете в северна Европа и с… изчезването на мегафауната, на стотици животински видове.
Никой не може да каже какво и как е ставало за тези 500 години със Земята – освен че на човечеството май са му трябвали пещери, т.е. подземни укрития, за когото има, да оцелее, с атмосферната циркулация и с какво ли не и има ли връзка със затоплянето и масовото изчезване на видове, които съвпадат с началото на периода, който продължава все по-кратко и по-кратко, а ледниковите максимуми са все по-дълги и все по-дълги.
С оглед на горното, „зелена сделка“, „борба с климата“ „война със затоплянето“, насред най-суровата климатично ледникова епоха, която е съпътствана и от други, хм, феномени, е мизантропия и искрен опит на някой, ненавиждащ живота и човечеството, но не само човечеството, целия живот, опит да ги унищожи.
Всеки, който играе на страната на „зеленото“, играе за смъртта и е играчка на сили, ненавиждащи живота. Да вземе поне да погледне един учебник по палеоклиматология или палеоантропология.
