Тракийски стенописи, украсяващи стените на гробницата в Александрово, я превръщат в уникален паметник на тракийското изкуство – конник и пехотинец, участващи в ръкопашен бой, коне с впрягове, изобразени с невероятни подробности, банкет с хора на маса, отрупана с различни прибори от сребро и злато, ловци на коне, преследващи диви прасета и елени. Снимка: БНР
Оригинална публикация – AEGEUM I. Proceedings of the international colloquium “Graecia capta? L’influence romaine sur le monnayage et la circulation dans le bassin égéen aux IIe – Ier siècles av. J.-C.”, University of Fribourg, 14-15 April 2016., 2021
РЕЗЮМЕ
Статията[1] се занимава с романизацията на паричната система в териториите на Тракия и Мизия на Балканите през II и I в. пр. Хр. В нея се разглеждат следните основни типове монети, разпространени в Тракия: късноелинистически монети; римски републикански монети; монети на тракийските владетели. Накрая е разгледан и общият въпрос за римското влияние върху монетосеченето в Тракия.
Последните останки от старата късно-елинистическа парична система приключват с монетните съкровища, заровени в Южна Тракия около 10 г. пр. Хр., което очевидно съвпада с активната парична политика на Август и новия клиентски статут на Тракийското царство. По този начин може да се предположи, че началото на пълния римски политически и икономически контрол над Тракия може да бъде точно датирано по нумизматични данни около 11-10 г. пр. Хр.
Измина цяло поколение от провеждането на лондонския колоквиум „Монетосеченето на римския свят в края на Републиката“ в Британския музей през 1985 г. и публикуването на сборника с доклади, в който проф. Оливие Пикар участва с глава за монетосеченията в Тракия[2]. Оттогава досега е постигнат значителен напредък в познанията ни по тази тема[3].
По-долу следва един преглед на естеството и особеностите на монетното развитие в Тракия и Мизия от гледна точка на съвременните нумизматични изследвания. Видовете монети, циркулиращи в Тракия през разглеждания период и разгледани по-долу, са следните:
- Монети от Късния елинизъм: Тетрадрахми от Александров тип в Месамбрия и Одесос; сребърни монети на Лизимах във Бизантион; златни статери от Лизимах, сечени във Бизантион, Томи, Калатис, Истрия; монети от автономен тип в Тасос, Маронея, македонските области, Езилас, и др.
- Римско републиканско монетосечене, започващо с появата на денария в Тракия около 90-80 г. пр. Хр., като се разглеждат въвеждането му в региона, регионалното поведение и циркулация, местните модели и трезорирането му.
- Монетни емисии на тракийските владетели: монети на тракийските царе и владетели до Реметалк III, 45/46 г. сл. Хр.
- Римското влияние върху монетосеченето в Тракия.
Някои бележки за географията
Изследваната територия обхваща южната част на така наречената „Голяма Тракия“ и включва по-късните римски провинции Тракия и Мизия. Тази територия е ограничена от река Дунав (Danubius) на север, Черно море (Euxine, Pontus Euxinus) на изток, западната граница на Стара планина (древен Haemus) на запад и Егейското крайбрежие на юг (фиг. 1)[4]. Северната част на Дунавската област, разделена от Стара планина, образува по-късната Мизия. Южният регион – Южна Тракия, е територия на късното Тракийско царство и на провинцията римска Тракия след 45/46 г. сл. Хр. Двата региона са свързани с линия от планински проходи, които позволяват често преминаване, като най-важните от тях са номерирани от I до IX и вървят от запад на изток[5]. Въпреки това планинските преходи биха били много трудни за ранните пътешественици поради студа, снега, мъглата, теснотата на пътеките и нестабилността на пътищата.
Късноелинистическите монети в Тракия
Навлизането на римски или контролирани от римляните монети в Тракия започва малко след разпадането на Македонското царство през 168 г. пр. Хр. Проникването им не започва с истински републикански монети. От самото начало тетрадрахмите на Тасос и македонските области са монети, поръчани от и произведени за провинциалната администрация на Македония след 146 г. пр. Хр.[6] Те са били добре разпознаваеми от населението на вътрешните балкански земи, добре свикнало с употребата на тетрадрахми още от времето на Филип II и Александър Велики. Тетрадрахмите на Тасос и македонските области са първият и най-популярен тип монети в Тракия от 146 до около 70/60 г. пр. Хр.[7] Те са служили като основен монетарен инструмент за търговия на народите от Тракия и Дакия в продължение на почти един век[8]. Повечето монетни съкровища от този период са хомогенни и съдържат тетрадрахми само от Тасос или от македонските области[9].
По фискални и търговски причини римските провинциални власти в Македония и Ахея активно насърчават всички валути, основани на атическия тегловен стандарт. Те настоявали всички публични транзакции и данъчни плащания да се извършват в атически драхми (attikas [drachmas])[10]. Това е добре засвидетелствано в данните на съкровищата, в многобройните надписи и в писмените източници[11]. Самият Полибий говори за това „повишение“ (21.43, 19-21) за Южна Гърция. По този начин римляните се възползвали от разликата в теглото на римския denarius (3,9 г) и атическата драхма (4,2-4,3 г). При плащането с тетрадрахма (четири драхми) винаги се гарантирала печалба от 1,2-1,6 г (9-10%). В Ахея например конвертирането от денарий в драхма не е било регламентирано преди времето на Август, когато през ок. 27 г. пр. Хр. той взема специална мярка (diorthôma), както свидетелства един тесалийски надпис (IG IX2 414c, редове 55 и 84)[12] . Ето защо след 146 г. римляните в Македония подкрепят възраждането на основните местни монети, които вече са изгубили своята актуалност.
Освен чисто републиканските емисии (denarii, victoriati, quinarii, asses), тетрадрахмите отсичани в Македония от името на римските квестори/ претори[13] Езилас[14], Цезар и Сура, са римски по същество. Независимо от това голяма част от останалите монети в обращение, разгледани по-горе, всъщност са римски (подкрепяни от римските власти), въпреки че показват характерната иконография и легенди на късно елинистическите монети. Освен това те са сечени с римско разрешение и са били средство за постигане на стратегическите цели на римската експанзия на Балканите. Само малка част от монетите в тракийско обращение са поръчани или произведени от враговете на Рим (например серията на Митридат VI Евпатор и съюзническите му градове), или пък са чужди емисии, които са попаднали в обращение там по силата на търговия или случайно.
Разпределението на монетите в Тракия показва, че в региона на север от планината Хемус (по-късната провинция Мизия) почти не се срещат атински тетрадрахми от „новия стил“ или тетрадрахми от квестора Езилас. За сметка на това, има изобилие от келтски имитации на македонски типове, отсечени от сребърна сплав, около 3000 монети или 8% от общия брой (вж. коментарите по-горе). В тази зона се срещат и голям брой драхми от Дирахион и Аполония (около 5 000 монети = 14 %).
Картината показва почти пълното доминиране на двата вида тетрадрахми[15]. Трябва да се има предвид мястото, което заемат атинските тетрадрахми от „новия стил“ в южна България и тетрадрахмите от Първа Македонска област в Северна. Тези два типа монети се нареждат на трето място по обем (в двете зони) и наличност след тетрадрахмите от Тасос и са циркулирали от двете страни на планината Хемус, без да бъдат смесвани. Ограничен брой монети от Първа Македонска област са циркулирали в южна Тракия много дълго време, като се срещат в някои късни обекти от средата на I в. пр. Хр. и оттук идва убеждението ми, че те не противоречат на заключението, че тези два типа са почти изцяло разделени от двете страни на планината Хемус. Друга много интересна особеност, която трябва да се анализира, е наличието и движението на тасоските тетрадрахми. Въпреки че на външен вид оригиналните тетрадрахми от Тасос и тетрадрахмите от така наречения „тасоски тип“ са много трудни за различаване, може да се твърди със сигурност, че те са различни по произход.
Изводи за паричната система през I в. пр. Хр.
Прегледът на късноелинистическите и келтските монети, циркулирали в Тракия, се основава на данните за 21 587 монети от около 397 находки (353 късноелинистически / 44 келтски). Когато се добавят данните за тракийските монети, налични за това изследване (2619), общата цифра нараства на 24 206 екземпляра. Това е със сигурност най-големият масив от монетни свидетелства от разглеждания период, събиран някога (от България или от съседни територии).
Фигура 2 ясно показва, че преходът на паричната система в Тракия през I в. пр.Хр. е плавен и постепенен, като местните келтски и тракийски царски монети играят само поддържаща роля. Пълният преход от късноелинистическата към римската монетна система е отнел около 40-50 години – от около 60/50 г. до около 10 г. пр.Хр.
Броят на двата основни компонента – късноелинистически и римско-републикански – е почти равен, както и броят на обектите, съдържащи всяка от двете групи (макар и не по отношение на действителното тегло на среброто). Това равенство във видовете монети, на които се основава цялата парична система в Тракия, отново сочи към цялостния римски контрол върху паричното обращение.
По този начин елинистическите сребърни монетосечения имат дългогодишна роля в Тракия от времето на Александър III Велики и неговите наследници. В продължение на около 250 години те служат като основна и „истинска“ валута в региона. Монетосеченията на тетрадрахми са били добре познати и лесно приемани във вътрешността на Балканите от илири, дарданци, траки, даки и келти за значителен период от време, през който се е формирало местното отношение към монетите като символ на властта и платежно средство.
След 168 г. пр. Хр. римляните в Македония продължават по стратегически и политически причини да секат едри късноелинистически типове (тежки около 16 г) монети от сребро, предназначени главно за износ. През следващите 80-90 години монетите на Маронея, Тасос и македонските области (допълвани от Езилас и други по-малки серии) напълно задоволяват „глада за благороден метал“[16] на вътрешните Балкани. Всъщност, реалният обем на тези сребърни монети е бил огромен, ако се съди по данните от съкровищата, както беше отбелязано по-горе. В тази светлина стратегическата роля на Македония за Тракия и нейните политически и икономически дела остава непроменена от около 168 г. пр. Хр. до ранно императорско време.
Пазарният „дял“ на монетите от Тасос и тетрадрахмите от македонските области в тракийския монетен фонд възлиза съответно на 30-41% и 10-26%, въпреки че до 60-те и 50-те години на I век пр. Хр. последните доминират в обръщението на местния пазар.
Най-правдоподобното обяснение за вдъхновените от римляните монетосечения на тетрадрахми, внасяни в Тракия, е да се задоволи нуждата от сребро във вътрешността на Балканите. Дали тези плащания са били предназначени за заплати на наемници, подкупи, пари за защита или плащания за лоялност към местните вождове/владетели, засега остава неясно. От икономическа гледна точка притокът на тези късноелинистически монети в Тракия трябва да е стимулирал местния пазар. За разлика от тях, те не са допринесли много за териториите под пряк контрол на Рим като Македония[17] и Ахея.
Конкурентните монетосечения, като емисиите на Митридат VI Евпатор и неговите съюзнически понтийски градове Месамбрия, Одесос и т.н., които са били поръчани или произведени от враговете на Рим, имат само ограничено влияние във вътрешна Тракия, така че след оттеглянето на Митридат от Балканите през 72/71 г. пр.Хр. тези монети (включително голямата серия на Бизантион) бързо губят своята роля и присъствие.
Сребърни емисии от съседни или по-отдалечени градове (например Тенедос, Абидос, Кизик, Александрия Троада и Илион) и държави (cistophori от Пергам, тетрадрахми от Витиния и Египет на Птолемеите) понякога се появяват в циркулационния фонд на Тракия чрез търговия или случайно.
През 70-те и 60-те години на I век пр. Хр. римските власти в Македония правят известен опит да осигурят заместители на дълго използваните, но остарели късноелинистически монети. Те непрекъснато „наводняват“ вътрешния балкански регион с истински римски монети: отначало с драхми от Аполония и Дирахион, а след това с републикански денарии. Това е особено ясно изразено през периода на гражданските войни и големите военни сблъсъци в Македония и Ахея през 40-те години (Фарсала и Филипи) и 30-те години пр. Хр. (Акциум).
Римски републикански монети в Тракия
Действителното снабдяване на Тракия с римски републикански денарии започва не по-рано от второто или третото десетилетие на I в. пр. Хр. [18] По-ранните емисии денарии от II в. пр.Хр. са били част от тези доставки на монети, преди те да пристигнат в огромно количество на Балканите. Този факт обяснява следите от продължителна циркулация върху по-ранните емисии.
През първата фаза се наблюдава асоцииране на денари с драхмите на Дирахиум и Аполония, тъй като имат сходно метално съдържание и еднакъв номинал. Тези находки са концентрирани предимно в северните и северозападните райони на Тракия. Представителни примери са съкровищата от Галатин (IRRCHBulg. 103), Тръстеник (IGCH 669) и Койнаре I (IRRCHBulg. 110). Те съдържат преобладаващо мнозинство от денарии, смесени само с няколко драхми от Дирахион, които очевидно са се появили там случайно. Датировката на тази група е от около 80 до 61 г. пр. Хр. и те най-вероятно са пристигнали от Дирахион и Аполония на Адриатическо море по сухопътен път към Македония и Западна Тракия, а не по течението на Дунав (който през този период е бил контролиран от келтите/скордиските).
За известно време късноелинистическите тетрадрахми циркулират в Тракия заедно с републиканския денар. Тази фаза продължава от около 60/55 до 49/6 г. пр. Хр. Двете валути често са били свързвани/смесвани[19]. Това, което може ясно да се забележи от находките от тази междинна фаза, е, че републиканските денарии все още са оскъдни, представени само от по няколко екземпляра, и винаги са по-малко на брой от късноелинистическите емисии. Единствените изключения са находките от Батин, Русенско (IRRCHBulg 100) и Каравелово, Пловдивско (IGCH 978), но и двете всъщност биха могли да са по-късни от 54 г. пр. Хр. (тъй като са запазени само части от тях). Към този период принадлежи и една голяма хомогенна находка – Гулянци на Дунава, 1957 г. (IRRCH 377).[20]
Монетният модел в Тракия претърпява забележителна промяна след голямата конфронтация по време на Късната република, последвала смъртта на Гай Юлий Цезар. Южна Тракия и Македония се превръщат в арена на борбата за господство между цезаро-убийците Брут и Касий, от една страна, и Антоний и Октавиан от друга, чиято кулминация са сраженията при Филипи. Сенатът на Рим предоставя командването на Брут и той управлява Македония и Южна Тракия от средата на 44 г. до октомври 42 г.[21] С договора от Брундизий през септември 40 г. пр. Хр. цялата област остава под контрола на Марк Антоний (Дион Касий 51.23,2)[22].
Малко след двете решителни битки при Филипи[23] през октомври 42 г. пр.Хр. промените са ясно видими по отношение на монетите; денариите вече масово проникват в Тракия[24]. По-ранните републикански серии са оскъдни, а до голяма степен преобладават цезаровите емисии и тези на монетните магистрати (quattuorvires monetales). Тракия и нейното клиентско царство са окончателно и изцяло монетизирани с римски денарии и започва бавен, но постоянен процес на романизация.
Десетилетието 44/2–32/1 г. пр. Хр. предоставя значителен брой републикански денарии. Това е точно периодът, в който денарият започва да доминира на тракийските пазари. Късноелинистическите тетрадрахми започват да изчезват от находките. Характерен пример е находката от Малък Чардак в Пловдивско, където сред първоначално над 600 монети само 2 тетрадрахми са по-стари елинистически емисии (1 атинска „нов стил“ и 1 тасоска имитация), а денариите са над 530 броя[25].
Голяма част от „легионерските“ монети на Антоний от 32/1 г. пр.Хр., емитирани в огромни количества и раздадени на ветераните, са били филтрирани и прехвърлени през Епир и Тесалия в Македония, Тракия и още по на север в Дакия[26], където впоследствие са били скрити[27]. Монетите на Антоний са били в обръщение за дълъг период от време заедно с новите императорски денарии[28]. Въпреки намаленото съдържание на сребро[29] (между 87,5 и 92%[30]), тези „легионерски“ денари не са изтеглени от обращение при Август и след това милиони продължават да циркулират в римското Средиземноморие[31]. Те са приемани като законно платежно средство много дълго време след отсичането им[32]. Като цяло най-голям брой „легионерски“ денарии на Марк Антоний, открити в по-късните имперски провинции, се срещат в Дунавската зона[33].
Понастоящем от общо около 110 републикански находки, известни от територията на съвременна България, са ми известни около 18 съкровища (или 16%), които се затварят с „легионерски“ денарии на Марк Антоний или други римски емисии от това време (денарии на Октавиан преди 27 януари пр. Хр.). Следователно датите на тяхното укриване трябва да се определят около времето на битката при Акциум и нейните политически и социално-икономически последици[34]. В сравнение с Тракия (представена от 18 находки), Северна Гърция, включително островите и Македония, е дала 7 находки от същия период, Италия – 10, Дакия – 16, Далмация – 2, Галия – 6, а Испания и Португалия – общо 6.
През десетилетието след битката при Акциум монетната циркулация в Тракия се променя драстично. Популярните дотогава късноелинистически тетрадрахми и техните местни имитации се използват не по-късно от около 25-15 г. пр. Хр., когато бързо изчезват. Последните находки от южна Тракия, които свързват такива монети с римски денарии, са Тополово 1961 (RRCH 457), Колю Мариново (IRRCHBulg. 109), Медово 1961 (RRCH 490) и Съдиево 1968 (IRRCHBulg. 116). Интересно е, че тези находки от късни тетрадрахми и денарии съдържат само късни варварски имитации на тасоски тетрадрахми – 1 „тасоски“ тип и 39 истински имитации в Тополово, 9 в Колю Мариново и 5 в находката от Медово. Те представляват последните наследници на една дълголетна традиция.
Няколко години по-късно късноелинистическите типове изчезват напълно (например няма екземпляри в находката от Православ, Старозагорско (RRCH 520), укрита около 9/8 пр. Хр.) и са заменени от августовия денарий. Това е дългосрочен резултат от регулирането на местните сребърни монети от страна на Рим, предприето по времето на Октавиан Август, и паричната реформа от около 23 г. пр. Хр[35]. На васалното Тракийско царство е разрешено да сече само дребни монети от бронз (с едно изключение при Реметалк I) чак до падането му през 45/6 г. сл. Хр. Следователно от времето на император Август нататък преобладаващата сребърна единица в региона е римският денарий.
Този факт се илюстрира най-добре от известния съвет на Меценат към Октавиан през 29 г. пр. Хр., преразказан от Касий Дион в неговата „Римска история“:
μήτε δὲ νομίσματα ἢ καὶ σταθμὰ ἢ μέτρα ἰδίᾳ τις αὐτῶν ἐχέτω, ἀλλὰ τοῖς ἡμετέροις καὶ ἐκεῖνοι πάντες χρήσθωσαν“, или: „никой от тях да няма валута или частни мерки или теглилки, но да използва нашите“[36].
Всъщност Август се оказал по-мъдър и решил да запази местните монети на провинциите[37].
Тракийски царски монети
На трето място, кратък преглед на местните монети, т.е. на царските тракийски монети[38]. Монетосеченето на късното тракийско царство все още е подредено по-скоро по относителна, отколкото по точна абсолютна хронология, като се имат предвид настоящите неясноти относно родословието и живота на тракийските династии[39].
Още от около 42/1 г. пр.Хр. късното тракийско династично монетосечене е силно повлияно от Рим, а след това все повече и повече. Затова това монетосечене се разглежда от учените като „римско провинциално“ и е включено в първия том на поредицата RPC[40]. Първите тракийски емисии, които адаптират римски мотиви, са монетите на Рескупорис I и Котис (RPC I, 1702-1703). Техните реверсни типове – Нике/Виктория напредваща наляво, и изправен трофей – са директно копирани от денариите на Брут сечени през пролетта/лятото на 42 г. пр. Хр. (Crawford, RRC 505/5, 506/2 и 507/2).
Следващото голямо тракийско монетосечене с римски характер е това на цар Рeметалк I, управлявал от около 12/11 г. пр.Хр. до 12/13 г. сл. Хр. Този могъщ владетел е сечал интензивно монети от бронз (16 типа) и по-рядко от сребро (само 2 типа). Бронзовата му продукция (RPC I, 1704-1720) е разделена на две групи, едната без човешки изображения, а другата с портрети[41]. Освен честото добавяне на козирог върху кълбо (личната емблема на Август), серията с портрети (RPC 1711-1720) копира провинциалните емисии на монетарници в Азия – а именно Смирна (RPC 2466), Ефес (RPC 2610) и Магнезия ад Сипилум (RPC 2449), където главите на Август и Ливия са изобразени по абсолютно същия начин (фиг. 3).
Най-типичната „римска“ провинциална монета е емисията за поемането на властта на последния тракийски цар Рeметалк III, около 38 – 44/5 г. (RPC 1722). На аверса е изобразен портрет на Калигула, а на реверса – церемонията по инвеститурата на Рeметалк III, организирана от императора и проведена на Форума в Рим (фиг. 4).
Заключения
Докато гръцките земи успели да запазят собствената си култура и характер, римляните поели политическото и финансовото им управление още в средата на II в. пр. Хр. (с местни варианти). В случая с областта на древна Тракия, свързана толкова тясно с Македония и елинизираното егейско крайбрежие, това е постигнато не по-късно от 20-10 г. пр. Хр.
След 50-те години на I век пр. Хр. римляните залели Балканите и Долнодунавския регион със свои републикански денарии. Повечето от тях изобщо не циркулирали, а бързо били скрити, масово укривани[42]. Това навежда на мисълта, че тези парични суми са били предназначени за подкупване на местните вождове и са служели като „пари за лоялност“, като stipendia, а не за реални търговски или други плащания.
Последните останки от старата късноелинистическа парична система отслабват и приключват с монетните съкровища, заровени в южна Тракия около 10 г. пр. Хр., което очевидно съвпада с активната парична политика на Август и новия клиентелистки статут на Тракийското царство. По този начин може да се предположи, че началото на пълния римски политически и икономически контрол над Тракия може да бъде точно датирано по нумизматичните данни около 11-10 г. пр. Хр. Следователно пълният преход от късноелинистическата към римската монетна система е отнел около 40-50 години – от около 60/50 до около 10 г. пр. Хр.
С тази парична реформа процесът на романизация непрекъснато се засилил, като се въвежда задължителна военна служба за траките, строителство на пътища и римско данъчно облагане, докато последните следи от тракийското царство напълно изчезват през 45/46 г. сл. Хр.
Бележки
[1]Заглавието на тази статия включва географския термин „Мизия“, който се появява за първи път в римските източници не по-рано от около 14/5-17 г. сл. Хр. (вж. Boteva 2012, pp. 9-20). С него се обозначава римското название на Дунавска Тракия, създадена първоначално като военен regio, а по-късно трансформирана в провинция при Тиберий. През 86 г. сл. Хр. Мизия е разделена на две области, две по-малки провинции под управлението на императорски легат; оттук и „двете Мизии“.
[2] Picard, in Burnett–Crawford (eds.) 1987, pp. 79-92.
[3] Например: RPC I (1992); Юрукова 1992; Burnett 2000, pp. 89-101; Bauslaugh 2000; Touratsoglou 1993; Touratsoglou 1997; de Callataÿ 1997; de Callataÿ 2008, pp. 31-54; de Callataÿ 2012, pp. 307-321; Peter 1997; Paunov–Prokopov 2002; Prokopov 2006; Prokopov 2009, pp. 247-253; Prokopov 2012; Paunov 2013; Paunov 2015b, pp. 265-292; и т.н.
[4] Bouzek–Graninger 2015, pp. 13-15.
[5] Jireček 1877, pp. 138-143.
[6] Mommsen 1860, p. 690-691; Reinach 1911, p. 360; Rostovtzeff 19532, p. 1510. Също у Prokopov 2012.
[7] За двата вида монети и тяхното използване виж Prokopov 2006 и Prokopov 2012.
[8] Rodewald 1976, p. 24.
[9] За пълни списъци на известните съкровища от тези тетрадрахми в Тракия, вижте Paunov 2013, Appendix 1, pp. 705-749, и у de Callataÿ 2022 (под печат).
[10] Както се споменава в известния Амфиктионийски декрет от Делфи, Syll3, 729 = FDelphes, III, 2, no. 139; Picard 2009, pp. 33-43. Тази тенденция продължава и в императорско време: вж. списък на надписите в Psoma et alii 2008, p. 182.
[11] Вж. IG II2 1013, и Lefèvre 2002, no. 127, също дискутирано в Psoma et alii 2008, p. 181, и при Picard 2009, pp. 33-43.
[12] Коментари у de Callataÿ 2011, p. 57.
[13] de Callataÿ 2008.
[14] Виж Bauslaugh 2000.
[15] Съгласно Prokopov 2009, pp. 250-251.
[16] Crawford, CMRR, p. 227.
[17] За циркулацията на монети в Македония, виж. Touratsoglou 1987 и Touratsoglou 1993.
[18] За пръв път коментирано в Paunov–Prokopov 2002, IRRCHBulg, стр. 89-92; вж. също Paunov 2013, стр. 259-260.
[19] Както е отбелязано от много автори, последно от Prokopov 2006, p. 56; Prokopov 2009, pp. 447-53; Paunov 2013, pp. 261-262.
[20] Radomĕrský 1961, pp. 69-91, pls. 1-3; Paunov – Prokopov 2002, no. 27; Lockyear 2007, no. 286 (със сгрешено име на находката), pp. 116-119, table 5.18, fig. 5.64; също и Paunov 2013, pp. 262-263.
[21] Виж Collart 1931, pp. 423-429; Wilkes 1996, in CAH 10, p. 549; Woytek 2003, pp. 380-1, p. 512.
[22] За перода виж основно у Boteva 2007, pp. 80-85.
[23] Appian, 4. 82; Dio 47, 48, 2; дискусия у Collart 1937, pp. 190-219; Crawford 1985, CMRR, p. 251; Woytek 2003, pp. 388-391.
[24] Crawford 1985, CMRR, p. 236.
[25] Подробности за съкровището от с. Малък Чардак, Пловдивско – у Prokopov – Paunov 2013, pp. 147-163; Paunov 2013, pp. 265-267.
[26] За Dacia през този период виж Winkler 1967, pp. 123-156; Rodewald 1976, pp. 40-45; Crawford 1977, pp. 117-124; Chiţescu 1981; Lockyear 1996, pp. 227-229; най-последно у Lockyear 2007.
[27] Вж. допълнителни подробности и препратки в Paunov – Prokopov 2013, pp. 107-28.
[28] За феномените вижте Woytek 2007, pp. 503-518.
[29] Плиний, HN 33.46: ‘miscuit denario triumvir Antonius ferrum’.
[30] Walker 1980, p. 68, 72, fig. 11; Howgego 1995, p. 118.
[31] RRCH 42; Crawford 1974, RRC, p. 247.
[32] „Легионерските“ денарии на М. Антоний са събрани за претопяване първо при имп. Траян през 107 г. сл. Хр. (Дион Касий 68.15.3), а по-късно отново по време на съвместното управление на Марк Аврелий и Луций Вер, около 169 г. В последния случай, около 200 години след произвеждането на оригиналната емисия, двамата императори отбелязват серията с възстановена емисия за legio VI Ferrata (RIC III, 443).
[33] Duncan-Jones 1994, pp. 195-196, table 14.1.
[34] Prokopov – Paunov 2013, pp. 107-128.
[35] Вж основно у Kraft 1951-1952; Burnett 1977, p. 48; Crawford 1985, CMRR, p. 258; Wolters 2012, p. 338.
[36] Дион Касий 52.30,9, цитиран от Rodewald 1976, p. 89, n.112. Вж също Grant 1946, p. 111 – с коментари и допълнителни препратки.
[37] Amandry 2012, p. 395.
[38] Youroukova 1976 и Юрукова 1992; виж още Топалов 2009.
[39] Посочено у Paunov 2015a, p. 458.
[40] RPC I, p. 312 ff. Виж още Paunov 2015b, p. 279.
[41] Paunov 2018, pp. 221-224, table 1.
[42] За всички находки с републикански монети в Тракия от този период виж Paunov – Prokopov 2002; и Paunov 2013, pp. 512-570.
Библиография
Amandry 2012. M. Amandry, ‘The coinage of the Roman provinces through Hadrian’, in W. Metcalf (ed.), The Oxford Handbook of Greek and Roman Coinage, Oxford 2012, p. 391–404.
Bauslaugh 2000. R.A. Bauslaugh, Silver Coinage with the Types of Aesillas the Questor, (American Numismatic Society Numismatic Studies 22),New York 2000.
Bouzek–Graninger 2015. J. Bouzek and D. Graninger, ‘Geography’, in J. Valeva, E. Nankov & D. Graninger (eds), A Companion To Ancient Thrace, Malden – Oxford – Chichester 2015, p. 12-21.
Boteva 2012. D. Boteva, ‘Ancient literary tradition on Moesi / Moesia (mid 1st c. BC – mid 1st c. AD)’, in L. Vagalinski, N. Sharankov & S. Torbatov (eds), The Lower Danube Roman Limes (1st c. – 6th c. AD), Sofia 2012, p. 9-22.
Burnett 1977. A.M. Burnett, ‘The authority to coin in the Late Republic and Early Empire’, NC7, 143, p. 37–63.
Burnett 1987. A.M. Burnett, Coinage in the Roman World, London: Seaby, 1987.
Burnett 2000. A. Burnett, ‘The coinage of Roman Macedonia’, in: P. Adam-Veleni (ed.): To Nomisma sto Makedoniko Coro (Thessaloniki, 15-17 May 1998), Obolos 4, Thessaloniki 2000, p. 89–101.
Collart 1937. P. Collart, Philippes, ville de Macédoine, depuis ses origines jusqu’à la fin de l’époque romaine. Paris 1937.
Crawford 1977. M.H. Crawford, ‘Republican denarii in Romania: the suppression of piracy and the slave-trade’, JRS 67, p. 117–124.
de Callataÿ 1997. F. de Callataÿ, L’histoire de guerres mithridatiques vue par les monnaies, (=Numismatica Lovaniensia, 18), Louvain-la-Neuve 1997.
de Callataÿ 1998. F. de Callataÿ, ‘The coins in the name of Sura’, in A. Burnett, U. Wartenberg & R. Witschonke (eds), Coins of Macedonia and Rome: Essays in Honour of Charles Hersh, London, p. 113-17.
de Callataÿ 2008. F. de Callataÿ, ‘Les tétradrachmes hellénistiques au nom des Thasiens et la circulation monétaire en Thrace aux IIe et Ier s. av. J.-C.’, RBN 154, 2008, p. 31-54.
de Callataÿ 2011. F. de Callataÿ, ‘More than it would seem: the use of coinage by the Romans in Late Hellenistic Asia Minor (133–63 BC)’, AJN 23, 2011, p. 55-86.
de Callataÿ 2012. F. de Callataÿ, ‘A tetradrachm with the legend ΘPAKΩN overstruck on an Athenian stephanephoros tetradrachm of APELLIKWN – GORGIAS (88/87 BC) and its consequences for the Thasian type coinage’, In: E. Paunov & S. Filipova (eds), HPAKΛEOYΣ ΣΩTHPOΣ ΘAΣIΩN. Studia in honorem Iliae Prokopov sexagenario ab amicis et discipulis dedicata, Veliko Tarnovo 2012, p. 307-21.
de Callataÿ 2022 (forthcoming). F. de Callataÿ, ‘Putting the Late Hellenistic Balkan coin hoards in broad geographical and historical perspective (c. 130–30 BC)”, in: Ancient Thrace between myth and reality. Proceedings of the 13th International congress of Thracology held at Kazanlak, 3-7 September 2017 (Paper read on 4/9/2017), Sofia 2022 (forthcoming).
Duncan-Jones 1994. R.P. Duncan-Jones, Money and Government in the Roman Empire,Cambridge 1994 (reprint 1999).
Grant, 1946. M. Grant, From Imperium to Auctoritas. A Historical Study of Aes Coinage in the Roman Empire, 49 b.c. – a.d. 14, Cambridge 1946.
Howgego 1995. C. Howgego, Ancient History from Coins, Oxford – New York: Routledge, 1995.
Jireček 1877. K. Jireček, Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpässe. Eine historisch-geographische Studie, Prague 1877.
Kraft 1951/2. K. Kraft, ‘Zur Datierung der römischen Münzmeistersprägung unter Augustus’, Mainzer Zeitschrift 46-47, p. 28-35.
Lefèvre 2000. F. Lefèvre, Corpus des Inscriptions de Delphes, Vol. IV, Actes amphictyoniques, Paris 2002.
Lockyear 2007. K. Lockyear, Patterns and Process in Late Roman Republican Coin Hoards, 157–2 BC (BAR International Series 1733),Oxford 2007.
Mommsen 1860. T. Mommsen, Geschichte des römischen Münzwesens, Berlin 1860.
Peter 1997. U. Peter, Die Münzen der thrakischen Dynasten (5.-3. Jahrhundert v. Chr.): Hintergründe ihrer Prägung ( = Griechisches Münzwerk), Berlin.
Paunov 2013. E.I. Paunov, From Koine to Romanitas: the Numismatic Evidence for Roman Expansion and Settlement in Bulgaria in Antiquity (Moesia and Thrace, ca. 146 BC – AD 98/117), Unpublished PhD Thesis, Cardiff University. Online: http://orca.cf.ac.uk/47428/
Paunov 2015a. E.I. Paunov, ‘The coinage of the Thracian King Mostis: recent finds, chronology, distribution and localisation’, in Proceedings. First International Congress of the Anatolian Monetary History and Numismatics. Antalya, 25-28 February 2013 (AKMED Congress series, 4), Istanbul 2015, p. 457–80.
Paunov 2015b. E.I. Paunov, ‘Introduction to the numismatics of Thrace, ca. 530 BCE–46 CE’, in J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger (eds) A Companion to Ancient Thrace, (Blackwell Companions to the Ancient World), Malden, MA – Oxford – Chichester 2015, p. 265–92.
Paunov 2018. E. I. Paunov, ‘On both shores of the Bosphorus: the coinage of RhoemetalcesI, king of Thrace (c. 12/11 bc – ad 12/13)’, in O. Tekin (ed.), Proceedings. Second International Congress of History of Money and Numismatics in the Mediterranean world. Antalya, 5-8 January 2017 (AKMED Congress series, 8), Antalya 2018, p. 221-43.
Paunov–Prokopov 2002. E.I. Paunov and I.S. Prokopov, An Inventory of Roman Republican Coin Hoards and Coins from Bulgaria (IRRCHBulg), Glaux 15, Milan 2002.
Paunov–Prokopov 2013. E. Paunov and I. Prokopov, ‘Actium and the ‘legionary’ coinage of Mark Antony: historical, economic and monetary consequences in Thrace (the coin evidence)’, in Numismatic History and Economy in Epirus during Antiquity. Proceedings of the First International Conference, Ioannina, 3–7 October 2007, in: K. Liampi, K. Zachos & A. Iakovidou (eds), /= KEPMA III/, Athens 2013 [2014], p. 107-28.
Picard 1987. O. Picard, ‘Thrace’, in Burnett – Crawford (eds) 1987, p. 79-92.
Picard 2008. O. Picard, ‘Thasische Tetradrachmen und die Balkankriege im ersten Jahrhundert v. Chr.’, in: Kriegskosten und Kriegsfinanzierung in der Antiken, Darmstadt 2008, p. 175-92.
Prokopov 2006. I. Prokopov, Die Silberprägung der Insel Thasos und die Tetradrachmen des „Thasischen Typs“ vom 2.–1. Jh. v. Chr., /Griechisches Münzwerk/, Berlin: Akademie Verlag.
Prokopov 2009.. I. Prokopov, ‘Basic coin types in Thrace. Recorded quantities and their participation in the coin circulation during the 2nd – 1st centuries BC’, in Κερμάτια Φιλίας. Festschrift to Ioannis Touratsoglou, vol. I, Аthens 2009, p. 247-253.
Prokopov 2012.. I.S. Prokopov, The Silver Coinage of the Macedonian Regions, 2nd – 1st century BC. (Collection Moneta, 131), Wetteren.
Prokopov–Paunov 2013. I. Prokopov, E. Paunov, ‘Maluk Chardak 1990 near Plovdiv: an unpublished Late Roman Republican hoard from Thrace’, in M. Manov (ed.), Studia in memoriam Vasilkae Gerassimova, Sofia 2013, p. 147-63.
Psoma et alii 2008. S. Psoma – C. Karadima – D. Terzopoulou, The Coins from Maroneia and the Classical city at Molyvoti. A Contribution to the History of Aegean Thrace (Mhlhtemata 62), Athens 2008.
Radomĕrský, P. 1961. ‘Nález rímských republikánských denárů ze Severního Bulharska’, Sborník narodního Muzea v Praze, Rada A, Historie / Acta Musei nationalis Pragae 15/2, Prague 1961, no. 2, p. 69-91.
Reinach 1911. T. Reinach, ‘L’anarchie monétaire et ses remèdes chez les Anciens Grecs’, Mémoires de l’Académie des Inscriptions et Belles–Lettres /ancienne série/ XXXVIII/2, Paris, 1911, p. 351–364.
Rodewald 1976. C. Rodewald, Money in the Age of Tiberius,Manchester 1976.
Rostovtzeff 19532. M.I. Rostovtzeff, The Social and Economic History of the Hellenistic World, Vol. I-III.Oxford: Clarendon Press (Reprints 1963, 1999).
Schönert-Geiss 1987. E. Schönert-Geiss, Die Münzprägung von Maroneia (= Grieschisches Münzwerk,Schiften zur Geschichte und Kultur der Antike, 26),Berlin 1987.
Syme 1999. R. Syme, The Provincial at Rome and Rome and the Balkans (ed. A. Birley), Exeter 1999.
Topalov 2009. S. Topalov, Приноси към проучването монетосеченето и историята в земите на Тракия от ІІ в. пр. н. e. до средата на І в. н. е. / Contributions to the Study of the Coinage and the History of Thrace from the 2nd century BC to the Middle of the 1st century AD (2009) [2010] [in Bulgarian, English summary].
Touratsoglou 1987. I. Touratsoglou, ‘Macedonia’, in Burnett–Crawford (eds) 1987, p. 53-72.
Touratsoglou 1993. I. Touratsoglou,
H Nomismatikh Kukloforia sthn Makedonia (per. 200 p. C. – 268/286 m. C.), H Marturia twn Qesaurwn /= Coin Circulation in Macedonia (c. 200 B.C. – 268/286 A.D.), the Hoard Evidence (Bibliotheca of the Hellenic Numismatic Society, 1), Athens 1993.
Touratsoglou 1997. I. Touratsoglou, ‘Greece and the Balkans in the Hellenistic Period’, in A. Burnett, L. Ilisch & W. Steguweit (eds), A Survey of Numismatic Research 1990-1995, (International Association of Professional Numismatists, Special Publication 13), Berlin, p. 55–78.
Youroukova 1976. Y. Youroukova, Coins of the Ancient Thracians (BAR Supplementary series 4),Oxford 1976.
Youroukova / Юрукова 1992. Й. Юрукова, Монетите на тракийските племена и владетели / Coins of the Thracian Tribes and Rulers (= Монетни съкровища от българските земи, 1),Sofia 1992 [in Bulgarian].
Walker 1980. D.R. Walker, ‘The silver contents of the Roman Republican coinage’, in D.M. Metcalf – A. Oddy (eds), Metallurgy in Numismatics I, London 1980, p. 55-72.
Winkler 1967. J. Winkler, ‘Schatzfunde römischer Silbermünzen in Dakien bis zum Begin der Dakerkriege”, Jahrbuch für Numismatik und Geldgeschichte Bayern 17, p. 123-56.
Wolters 2012. R. Wolters, ‘The Julio–Claudians’, in W. Metcalf (ed.), The Oxford Handbook of Greek and Roman Coinage, Oxford 2012, p. 335-55.
Woytek 2003. B. Woytek, Arma et Nummi.Forschungen zur römischen Finanzgeschichte und Münzprägung der Jahre 49 bis 42 v. Chr. (= Denkschriften der phil.-hist. Klasse der ÖAW, 312), Vienna.
Woytek 2007. B. Woytek, ‘Die Münzen der römischen Republik und der Übergangszeit zum Prinzipat in Museum Carnuntinum (mit einem Exkurs zu den Legionsprägungen des Marcus Antonius)’, in: M. Alram – F. Schmidt-Dick (eds), Numismata Carnuntina. Forschungen und Material. Textband 2 (=Die Fundmünzen der römischen Zeit in österreich, III. Niederösterreich 2), Wien 2007, p. 489-521.
