Триумфът на бурите в Първата англо-бурска война

92-ри планински полк на върха на хълма в битката при хълма Маджуба на 27 февруари 1881 г. по време на Първата бурска война. Илюстрация: britishbattles.com

Колонизацията на Африка от европейците изобилства от интересни и малко познати факти. Героичната партизанска война на двете малки републики на бурите срещу Британската империя е именно такъв момент и може да бъде вдъхновение за всеки един човек, който цени свободата си и иска да живее така, както сам е решил. В крайна сметка огромната империя има нужда от няколко войни, както и да изобрети концлагери, за да успее да покори тези силни и независими хора.

Бурите постигат окончателна и решителна победа при хълма Маджуба по време на Първата бурска война през 1881 г. с което първата от двете войни е успешна за тях и успяват да запазят независимостта на своите две държави – Оранжева свободна държава и Южноафриканска република (Трансваал). Бурите са смес от холандски, немски и френски фермери хугеноти, които живеят в Южна Африка от началото на 1600 г., заселвайки преди земи, в което още няма значимо човешко присъствие преди това. През 1835 г. бурите започват да мигрират навътре в Африка, за да избегнат британското управление, което цели да постави най-южната страна на Африка под свой контрол.

След Англо-зулуската война от 1879 г. Великобритания установява военно присъствие в бурските републики, за да се справи със заплахата от зулусите, мигриращи на юг към облагородените от бурите земи. Когато конфликтът приключва и опасността за белите фермери е отминала, британците обаче не си тръгват и продължават да налагат военно управление над фермерите.

В края на ноември 1880 г. британският военен гарнизон се опитва да продаде на търг имуществото на фермер, който не плаща произволно наложения му данък. 100 въоръжени с лично оръжие бури застават зад своя събрат и оказват съпротива на данъчния гнет. Когато британците получават съобщение за въстанието, бурите вече се мобилизират в местни милиции, известни като командоси (да, този термин идва точно от бурите!), с конете си и остарелите си мускети. Бурите не били професионални войници и не искали да се бият с британците като другите европейци по това време – заставайки в редици на предварително уговорено за битка място. Вместо това те ще използват легендарната си партизанска тактика на непрекъснати удари и отстъпления срещу много по-силна, многобройна и въоръжена сила.

Карта на Африка от 1851 г., Джот Талис, 1817-1876 г. "Африка". Карта, гравирана върху стомана, с някои добавени цветове, 22 x 30 cm.. От "Илюстрованият атлас и съвременната история на света, географска, политическа, търговска и статистическа" на Талис, под редакцията на Р. Монтгомъри Мартин (Лондон, 1851 г.). [Колекция исторически карти] — Карта на Африка от 1851 г., Джот Талис, 1817-1876 г. „Африка“. Карта, гравирана върху стомана, с някои добавени цветове, 22 x 30 cм. От „Илюстрованият атлас и съвременната история на света, географска, политическа, търговска и статистическа“ на Талис, под редакцията на Р. Монтгомъри Мартин (Лондон, 1851 г.). [Колекция исторически карти]

На 20 декември британска войска от 268 души е изпратена да окупира бурската столица Претория. Британците маршируват през бурската територия в известните си яркочервени униформи. Насреша им има милиция от 250 фермери, въоръжени предимно с остарели мускети, се промъкват до колоната и я нападат от засада близо до река Бронхорстспрут. Британците нямали никакъв шанс и попаднали под кръстосан огън от скритите бури. Повечето от офицерите бързо били убити и ранени, а останалите 112 души били принудени да се предадат.

В първата си битка срещу Британската империя бурите унищожават цялата изпратена срещу тях сила. След това бурите поставят под обсада 3 окупирани от британците селища и се надяват да подпишат мирен договор от позицията на силната страна.

Губернаторът на колонията Натал и генерал-майор Джордж Померой Коли (George Pomeroy Colley) събрали цялата налична артилерия, кавалерия и пехота в региона, за да спасят обсадените гарнизони. Когато бурите отхвърлят ултиматума да се разоръжат, на 28 януари неговите сили от около 1200 души се отправят към границата на бурската колония и са отблъснати при Лаингс Нек в планината Дракенсберг. На 8 февруари Коли тръгва на поход, а няколко седмици по-късно отново е отблъснат от фермерската милиция при река Ингого.

В краткия конфликт досега британците все още не са спечелили нито едно сражение срещу бурските бунтовници и между двете страни започват да се водят мирни преговори. Генерал-майор Джордж Коли на всяка цена искал да постигне поне една военна победа, за да има по-голямо влияние при предстоящите мирни преговори. Той повел оцелелите от предишните сражения на изнурителен нощен марш нагоре по стръмната планина, гледаща към бурския лагер. Но хората му били изтощени и не успели да подготвят позицията си за сутрешната битка.

Бурите забелязали изкачващите се към върха на хълма Маджуба британци и също с невероятни усилия успявил да се изкачат на планината, докато обсипвали защитниците ѝ с убийствена стребла. Британците понесли 285 жертви (~60% от цялата войска), а генерал-майор Коли е прострелян в челото и умира на място. Британският боен ред се пропуква и те панически бягат надолу по хълма.

Британски войски бягат по склона на хълма в битката при хълма Маджуба на 27 февруари 1881 г. по време на Първата бурска война.

На този фон бурите само 6 ранени и един убит, което превръща хълма Маджуба в едно от най-унизителните поражения в цялата британска военна история. За да бъде още по-голямо унижението, пленените британски войници от битката споделяли колко много от бурите всъщност били много млади фермерски момчета с изключително стари пушки, което допълнително уронва британския военен престиж. Победата на бурите имала голямо политическо значение, тъй като принудила британците да седнат на масата за преговори и до подписването на примирие една седмица по-късно с условия, благоприятни за бурските републики.

Впоследствие 27 февруари се празнува от бурите като Ден на независимостта от британското управление. Когато група фермери побеждават една от най-професионалните армии в целия свят. Естествено, Лондон не могъл да понесе тази загуба, което довело до избухването на Втората англо-бурска война през 1899 г., която продължила с всички средства до покоряването на местните и включването им в състава на британската колония.