Време за четене: 3 минути

Снимка: Ibrahim Boran, Unsplash

Съвсем близо до нас се случват ужасни неща, които нямам желание да коментирам. Но нека видим как ще се отразят на нас и най-вече на джоба ни. За съжаление, инфлацията ще продължи, цените ще растат и това е съвсем разбираемо.

На първо време – горивата. Русия е в топ 3 на най-големите износители на петрол в света. Съответно, огромната несигурност на пазара, породен от войната и санкциите, кара цената на петрола да расте стремглаво и тя ще достига нови рекордни стойности дълго време напред. И докато петролът, все пак, е борсова стока и може да се набави лесно и от други места извън Русия, не е така с природния газ. Неговата цена също достига рекорди, а алтернатива няма. А на него до голяма степен в България разчитаме за производство на електричеството. Съответно, цената на тока за бизнеса също ще продължи да расте. Все в някакъв момент ще падне и мораториумът върху цената на електричество за домакинствата, което ще ни удари сериозно по джоба.

А какво ще стане, ако размяна на санкции ескалира до спиране на доставките на природен газ към Европа, не ми се мисли. За съжаление, с дългогодишни неадекватни политики, Европа се е докарала до огромна енергийна зависимост от Русия и буквално не може да си позволи рязко спиране на доставките на природен газ.

Това повишаване на цената на горива и електричество неминуемо се отразява на цените на всичко останало – при по-високи производствени, транспортни и режийни разходи няма как стоките и услугите да останат на същите цени.

Другият голям източник на инфлация са храните. Русия и Украйна държат общо 26% (над една четвърт!) от износа на пшеница (и около 20% от износа на ечемик) в света. За щастие, България също е производител и износител, така че сме предпазени от крайности, но няма как цената на хляба да не скочи драстично.

Русия и Украйна, също така, държат и близо 70% от износа на слънчоглед в света и отговарят за близо 90% от вноса на слънчоглед в Европейският съюз. А това е суровината за производство на олио – може би най-популярният индикатор за инфлация в България. Неговата цена също се очаква да расте.

Друг проблем е, че Русия и Украйна са основните световни производители на изкуствени торове. А при повишаване на цената им или при липсата им, трябва да очакваме значително по-ниски добиви на основни храни през следващите сезони и съответно (ако не е станало ясно) по-високи цени. За съжаление и идеята „като няма хляб, яжте пържоли“ също няма да важи, защото поради поскъпване на фуражите, ще поскъпва и месото.

Последно, за да не стане прекалено (не защото няма още) – промишлените стоки. Русия и Украйна доставят за Европа значително количество желязо, стомана, алуминий, паладий, никел, мед и други. На всички тях цената расте стремглаво последните дни, а са важни компоненти в производството на почти всичко – от телефони, през автомобили, до строеж на сгради.

Искам да направя, обаче, няколко много важни уточнения:

В никакъв случай не изказвам мнение против налагане на санкции към Русия. Това са политически решения, с които цивилизованият свят отговаря на агресията. Всички, надявам се, искаме войната да приключи по-бързо и последствията за всички нас да не се задълбочават.

Абсурдно е да се говори за ценови контрол, за ценови тавани, за „борба със спекулата“ или други подобни соц небивалици, които някои политици вече споменават. Такива мерки ще доведат до още по-лоши последици.

Проблемът с инфлацията не е причинен само от войната. Сериозна инфлация в потребителските стоки започна още лятото, а на имотни и финансови пазари я има от години. А основната причина за това е крайно вредната политика на централните банки да печатат неистово пари години наред. От много време насам предупреждаваме какво ще се случи и то се случва.

Сподели
Default image
Стефан Стоянов

Стефан Стоянов е финансист, работещ като M&A консултант, с професионален опит като финансов и бизнес анализатор. Бакалавър и магистър по финанси. Сертифициран независим оценител на търговски предприятия и вземания.

Leave a Reply