Тофет в Картаген. Снимка: University of Oxford
След като десетилетия наред учените отричаха, че картагенците са принасяли в жертва децата си, ново изследване откри „неопровержими“ доказателства, че тази древна цивилизация наистина е практикувала тази практика.
Макар че основаването, възходът и евентуалната гибел на Картаген и отвъдморските му територии в Западното Средиземноморие са се случили в едно и също време и пространство със славните дни на архаична, класическа и елинистична Гърция и Рим, няма съмнение, че финикийците и техните пунически наследници (ако използваме общоприетите термини) рядко са били разглеждани като пълноправни членове на древния свят.
Сведени до образите на търговци-сребролюбци, земеделски експерти, проницателни търговци или военни стратези, финикийските и пуническите представи са по-скоро стереотипни, което може би не трябва да е изненада.
Почти всички тези портрети са скицирани от външни лица; те със сигурност не допринасят за последователно етнографско или политическо описание.
В съвместен труд на учени от институции от цял свят, включително Оксфордския университет, се посочва, че картагенските родители ритуално са принасяли в жертва малки деца като жертвоприношение на семитските си богове.
В статията се твърди, че добронамерените опити да се интерпретират „тофетите“ – древни детски гробища – просто като детски гробища, са погрешни.
А практиката на детските жертвоприношения може дори да е ключът към причините за основаването на цивилизацията.
Изследването обединява литературни, епиграфски, археологически и исторически доказателства и потвърждава гръцкия и римския разказ за събитията, който е бил валиден до 70-те години на ХХ век, когато учените започват да твърдят, че теорията е просто антикартагенска пропаганда.
Статията „Гробище или жертвоприношение? Детски погребения в тофета в Картаген“ е публикувана в списание Antiquity. Д-р Джоузефин Куин (Josephine Quinn) от Факултета по класически науки на Оксфордския университет, автор на статията, заяви:
„Става все по-ясно, че историите за картагенското жертвоприношение на деца са верни. Това е нещо, което римляните и гърците твърдят, че картагенците са правили, и е част от популярната история на Картаген през XVIII и XIX век.
Но през XX в. хората все повече застъпват мнението, че това е расистка пропаганда от страна на елините и римляните срещу техния политически враг и че Картаген трябва да бъде спасен от тази ужасна клевета.
Това, което казваме сега, е, че археологическите, литературните и документалните доказателства за детски жертвоприношения са огромни и че вместо да ги отхвърляме с лека ръка, трябва да се опитаме да ги разберем.
Древния град-държава Картаген е основан като финикийска колония, разположена на територията на днешен Тунис. С годините той се превърнал в империя, съперничаща си с Римската държава за надмощие по суша и море в западното Средиземноморние. Градът просъществувал от около 800 г. пр.Хр. до 146 г. пр.Хр., когато е разрушен от римляните в третата Пуническа война.
Картагенците принасяли в жертва деца – както момчета, така и момичета, предимно на няколко седмици – на места, известни като тофети.
Названието Тофет идва от Стария завет, в който това е местност, в която отклонилите се от религията юдеи поставят „оброчища на Тофет“ и изгарят децата си. (Еремия 7:31) Според пророк Eремия, Бог заплашва жителите на Йерусалим, че ще бъдат унищожени от враговете си, а долината на Еномовите синове ще започне да се нарича „долина за убиване“. (Еремия 19:6) В по-късните еврейски, християнски и мюсюлмански текстове Геена е мястото за вечно наказание на грешниците.
Тази чудовищна практика се практикувала и от техните съседи в други финикийски колонии в Сицилия, Сардиния и Малта. Посвещенията на родителите на децата към боговете са изписвани върху каменни плочи над кремираните им останки, като завършват с обяснението, че съответният бог или богове са „чули гласа ми и са ме благословили“.Д-р Куин коментира:
Хората се опитват да твърдят, че тези археологически обекти са гробища за деца, които са се родили мъртви или са починали малки, но освен факта, че слабо, болно или мъртво дете би било доста лошо предложение за бог и че животински останки се намират в същите обекти, третирани по абсолютно същия начин, е трудно да си представим как смъртта на дете може да се счита за отговор на молитва.
Много е трудно да пресъздадем мотивите на хората да извършват тази практика или защо родителите биха се съгласили с нея, но си струва да опитаме.
Може би това е било поради дълбока религиозна набожност или поради усещането, че доброто, което жертвата може да донесе на семейството или общността като цяло, е по-важно от живота на детето.
Не трябва да забравяме високата смъртност сред децата – би било разумно родителите да не се привързват прекалено към дете, което може да не доживее първия си рожден ден.
Всъщност съвременниците на този варварски ритуал гръцки и римски писатели са склонни да го описват по-скоро като ексцентричност или историческа странност – всъщност те не са много критични.
‘Не бива да си представяме, че древните хора са мислили като нас и са се ужасявали от същите неща’.
Противопоставянето на идеята за жертвоприношението на деца от картагенците започва през втората половина на ХХ в. и е водено от учени от Тунис и Италия – същите страни, в които са открити топовете.
Д-р Куин добавя:
Картаген е бил много по-голям от Атина и в продължение на много векове е бил много по-важен от Рим, но днес е нещо като забравен град. Ако приемем, че жертвоприношенията на деца са се случвали в някакъв мащаб, това ще обясни защо колонията е била основана изобщо.
Може би причината хората, които са създали Картаген и съседните му градове, да напуснат първоначалния си дом във Финикия – днешен Ливан – е, че другите там не са одобрявали необичайната им религиозна практика.
Изоставянето на деца е било често срещано явление в древния свят, а човешките жертви се срещат в много исторически общества, но жертвоприношенията на деца са сравнително рядко срещани. Може би бъдещите картагенци са били като отците пилигрими, тръгнали от Плимут – били са толкова ревностни в предаността си към боговете, че вече не са били добре дошли у дома.
Отхвърлянето на идеята за детско жертвоприношение ни пречи да видим по-голямата картина.
Източници
Published online by Cambridge University Press: 22 November 2013, Paolo Xella, Josephine Quinn, Valentina Melchiorri and Peter van Dommelen, Antiquity , Volume 87 , Issue 338 , December 2013 , pp. 1199 – 1207, DOI: https://doi.org/10.1017/S0003598X00049966
Вижте още интересни карти тук.
