Руините на Мачу Пикчу. Снимка: Tomas Sobek, Unsplash
Проучване установява, че заплатите, храненето и нивото на училищно образование покрай предколумбовия път са необичайно високи и днес, векове след залеза на империята на инките, построила този път.
Завладяването на империята им от Испания през XVI в. е катастрофално за инките. В рамките на четири десетилетия местното население намалява със 75-90%. Виновни за това са най-вече болестите, дошли от Стария свят, но роля изиграва и принудителният труд за новата власт. Мисионери принуждават новите поданици на Испания да приемат католицизма, а вицекралете разрушават сградите на инките.
Въпреки колонизацията, доклад на Ана Паула Франко от Мичиганския университет, Себастиан Галиани от Университета в Мериленд и Пабло Лавадо от Тихоокеанския университет в Лима открива още един пример за трайните постижения на инките: перуанците все още се възползват от инфраструктурата от XV век.
Пътят на инките играе особено важна роля в историята на региона. Той е играл важна роля не само по време на империята на инките, но е бил и ключов компонент на икономиката, когато по-голямата част от Южна Америка е била под испанско управление. За разлика от земеделието или езика на инките, испанците включват пътната система в своята основана на търговията икономика и я сливат със собствените си институции. По този начин тя се превръща в опорна точка на колониалната икономика в новия свят (Glave, 1989).
Империята на инките възниква през втората половина на XV век. Тя е последната и най-обширна държава в дълга поредица от високоразвити предколониални култури и държави, които възникнали в Андите в Южна Америка. За нейни владетели има много ласкави мнения, като например високата оценка за създателя на империята, Пачакути Инка Юпанки (Преобразувателят на света на езика кечуа), за когото английският географ сър Клементс Маркъм твърди, че „Пачакути е Александър Македонски на Новия свят“.
Столицата на инките се намира в Куско, резиденция на владетелите им. Според Beck (1979) империята на инките възниква в Свещената долина на инките, известна също като долината Урубамба, близо до Куско, след като инките побеждават Чанкас. След тази победа започва завладяването на съседните народи и от различни императори на инките през следващите 100 или повече години.
Империята на инките се разраства бързо (Rostworowski, 1999 г.) с мирни средства. Тя навлиза в реципрочни отношения с лидерите на други общности и тези лидери обикновено приемали условията, които им се предлагали в замяна на защита. Империята облагала с данъци покореното от нея население, като тези данъци се плащали главно под формата на земеделски продукти и труд за изграждане и поддържане на обществени блага. Икономическата система на империята на инките се основава на земеделието и животновъдството (Pease, 2007).
При такава икономика, основана на размяната, комуникационната мрежа е била от ключово значение. Тази мрежа била основната пътна система на империята на инките, известна като „Пътя на инките“. Тя обхващала около 30 000 км и преминавала през части от Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия, Чили и Аржентина. Това е била сложна транспортна и комуникационна система, която е била и вездесъщ символ на силата и властта на империята на инките (Hyslop, 2014). Интересна особеност на пътя на инките е наличието на тамбос. Тъй като хората, които използвали пътищата, трябвало да изминават дълги разстояния от една общност до друга, империята поставила малки крайпътни складове, наречени тамбос, до пътя на всеки 15 или 20 км. В тези складове пътуващите чиновници, пратеници (chasquis) и войници получавали храна, вода и подслон при нужда. Инките не са били търговска цивилизация и затова тези провизии не се продавали, а просто се разпределяли.
Местоположението на Пътя на инките се определяло от социални, икономически и географски фактори. Един от тези фактори е необходимостта империята да може да достигне до завладените от нея общности. Пътната система е имала за цел да улесни придвижването на войски, официални пътници и пратеници (chasquis) от и до тези различни общности, така че пътят е построен така, че да минава близо до важни градове. Друга цел е била транспортирането на стоки като метали и земеделски продукти, така че системата е включвала маршрутите, необходими за достигане до всички ключови производствени обекти.
Империята също така избягвала определени видове географски региони: пустини (участъци с дължина над 100 км, в които няма вода, високи възвишения (над 5000 м над морското равнище) и реки. Пътищата са били прави, където е било възможно, за да се съкратят разстоянията между едно и друго място (Hyslop, 2014). Следователно строителството и разположението на пътищата в никакъв случай не е било случайно, а е следвало конкретни географски и икономически модели, които са корелирали с развитието на империята преди изграждането на пътищата.
С оглед на ролята, която пътят на инките е играл както в миналото, така и в настоящето, е поразително, че влиянието му върху сегашното развитие не е изследвано по-задълбочено, особено след като в икономическата литература вече е установен фактът, че историческите институции могат да имат дълготрайно въздействие. Резултатите от изследването на екипа показват, че историческото присъствие на пътя на инките е подобрило резултатите в областта на образованието, развитието и труда: то е е повишило средното ниво на образование с 1 година и е намалило забавянето на растежа сред децата с 5%. Резултатите показват също, че дългосрочният ефект от съществуването на пътят на инките е довел до увеличаване на средното почасово заплащане с 2 % и до намаляване на сивата икономика с 6 процентни пункта.
Въпреки вековното чуждо управление, културата на инките се оказва устойчива. Около 10 млн. души в Перу и близките страни говорят кечуа – езика на империята на инките, чието използване испанците не поощрявали. Перуанците все още тъкат ръчно текстил с ярки шарки.
Инките управляват 10 млн. кв. км. (3,8 млн. кв. мили). За да събират данъци, да разполагат войски и да обменят съобщения с отдалечени земи, те построяват 30 000 км каменни пътища, осеяни със складове за съхранение на храна и вода. Най-големите градове в днешно Перу са разположени на брега или близо до него, далеч от най-важните пътища на инките. Това дава възможност да се изследват ефектите от предколумбовата инфраструктура, без да се изкривяват от по-късната урбанизация.
За да проверят дали пътят на инките – основната пътна артерия на инките – е повишил съвременния стандарт на живот, авторите разделят картата на малки квадратчета. За четири показателя за благосъстояние – заплати, хранене, резултати от тестове по математика и години на обучение – те сравняват нивата от 2007-17 г. в квадратите, през които минава пътят, с тези в съседните квадрати, които не са по маршрута му. По всеки показател жителите на крайпътните квадрати са се представили по-добре от тези в съседните квадрати, дори след като са контролирали разликите в такива фактори като наклона на терена и наличието на реки. Жените са спечелили повече от мъжете.
Как пътят е осигурил такива дълготрайни благословии? Испанците го използвали за превоз на сребро и превърнали складовете в печеливши магазини, в които често работели жени (което вероятно е довело до по-равностойни роли на половете). Това направило земята в близост до пътя необичайно ценна и насърчило колонизаторите да се заселват там. Авторите твърдят, че испанците, които са се преместили, са поискали законно право на собственост върху своите поземлени владения и са построили училища и нови пътища в близост, създавайки трайни права на собственост и обществени блага. Днес само наличието на пътя на инките е причина за една трета от наблюдаваната разлика в нивата на официална собственост върху земя между жителите на пътя и тези в близките райони. То обяснява и половината от разликата в броя на училищата.
Възможно ли е съвременните пътища по протежение на коридора да обясняват в по-голяма степен повишаването на благосъстоянието, отколкото древните пътища? Учените изследват и това. Квадратите с пътища на инките наистина имат два пъти повече километри пътища от съседните. Въпреки това, дори когато се сравняват квадрати със сходна гъстота на пътищата, хората, живеещи в тези по стария път, печелят средно повече пари и имат повече години училищно образование.
Строителите на пътя на инките може би са доволни, че подобрените от тях райони остават сравнително благоденстващи (макар че са по-бедни от крайбрежието). Те не биха били толкова доволни, че една от причините е полезността на тяхното ръкоделие за колонизаторите. Но днес потомците на инките също са сред облагодетелстваните от техния труд.
Източници
LONG-TERM EFFECTS OF THE INCA ROAD, Ana Paula Franco, Sebastian Galiani, Pablo Lavado. Working Paper 28979 http://www.nber.org/papers/w28979, NATIONAL BUREAU OF ECONOMIC RESEARCH
Dating the Expansion of the Inca Empire: Bayesian Models from Ecuador and Argentina, Cambridge University Press: 30 January 2017, Erik J Marsh, Ray Kidd, Dennis Ogburn and Víctor Durán
