Глобализация като процес не е нещо ново и всъщност е наблюдаван и в миналото. Снимка: Duangphorn Wiriya, Unsplash
Книгите са и не са като другите стоки. Отиваш до щанда, пълниш торбата с избрани от теб заглавия и между другото, сякаш е кесийка с бонбони или плик фъстъци, тикваш в торбата и някое тънко книжле. То струва толкова малко, че и да си се минал, няма да те е яд за похарчените пари. Така стана онзи ден на Панаира на книгата – бутнах в торбата, покрай другите придобивки, „Залезът на античната цивилизация“ на Михаил Ростовцев. Джобен формат, 120 страници, цена – 2 бири и порция пържени картофи (без сирене).
„Залезът на античната цивилизация“ се оказа най-добрата ми книжна инвестиция от доста време насам. Писана е преди повече от век. Днес такива текстове, и специализирани по дадена тема, и с широк обхват на анализа, вече не се пишат. И всичко поднесено под формата на философия на историческите процеси.
Ако Ростовцев беше написал днес „Залезът на античната цивилизация“, сто процента щяха да го канселират от преподавателския му пост в Йелския университет. Защото текстът му, насочен към Средиземноморието отпреди 1800 години, съдържа плашещи аналогии с днешния свят, които споминалият се през 1952 г. Ростовцев не е можел да провиди.
Златният век на Античността не обхваща, както масово се смята, столетията от Октавиан Август до Марк Аврелий, а периода между 300 г. пр.Хр. и 1 г. сл.Хр.
Това е времето не само на търговския, икономически и културен връх на Средиземноморието, но и неговия технологичен и научен апогей. След това идва упадъкът.
Представете си Средиземноморието около 100 г. пр.Хр. Скъпи, майсторски изработени вази с щампа „Made in Athens“ („произведено в Атина“) се продават от Гърция до Крим, Египет и Сирия. Римска стъклария, символ на невероятното качество „,Made in Roma“, по същото време може да се открие по пазарите на Испания, в бивша картагенска Африка, в Мала Азия.
В списъка с артикули с висока добавена стойност италийска или гръцка изработка влизат не само стъклени изделия и керамика, но и вино, зехтин, маслини. По същество през II век пр.Хр., след унищожаването на конкурента Каргаген, в Средиземноморието съществува един глобализъм, една колониална система, при която силно развитите „индустриални“ гиганти на Апенинския и Балканския полуостров пласират своята хай-тек продукция на пазарите на слаборазвитите периферии от Гибралтар до Армения, които пък им продават суровини.
Докато Италия и Гърция (и Александрия в Египет) поддържат това свое технологично и „индустриално“ глобално превъзходство, тяхното богаство ще расте и расте.
Две столетия по-късно обаче ситуацията е коренно различна. Към 100 г. сл.Хр. Рим е укръглил владенията си до Рейн, Дунава и Арабската пустиня и в тях цари мир. Хиляди километри павирани пътища свързват провинциите. Но не пътищата са преобразили Римския свят, а икономическата децентрализация. Ако през 100 г. пр.Хр. Италия и Гърция и Александрия са монополисти в сегмента на стоки с висока добавена стойност и свръхвисоко качество като керамика, стъклария, вина, зехтин, то в 100 г. сл.Хр. такива стоки се произвеждат във всяка провинция, особено в тези, които Рим е окултурил – Испания, Галия, Панония, Балканите.
Произвежданите в провинциите керамика, стъклария, вина, зехтин обаче са предвидени не за далечен износ, а за местна консумация. Да, качеството на тези керамика, стъклария, вина, зехтин е много по-ниско от тези, идващи от Италия и Гърция, но това не пречи на местните. В края на краищата за какво са ти скъпи гръцки маслини, когато и местните стават за ядене. Пък и можеш да си светиш и с грубо менте на керамичните лампи на италийската фирма „Фортис“ вместо да се фукаш с оригинал „,Made in Roma“.
Но не само непретенциозността на чат-пат романизованите бивши варвари е единственият проблем. Те просто вече нямат достатъчно пари, за да си позволят скъпите и висококачествени италийски и гръцки стоки. За две столетия се е случило нещо неочаквано – възползвайки се от липсата на граници между Гибралтар и Армения, Рим и Гърция са изнесли индустриално ноу-хау по бреговете на Средиземно море. Използвайки го, провинциите са създали своя конкурираща индустрия, предлагаща евтинджоси на секнещия сополите си на земята гал, испанец, панонец, тракиец, кападокиец. Това на свой ред прави ненужен далечния внос на качествени италийски и гръцки стоки.
Като резултат през II век Италия влиза в икономическа рецесия, донякъде притъпена от факта, че Рим е столицата на империята.
А както гласи една поговорка от онова време, „всички пари водят към Рим“. Гърция обаче го отнася по устав. През II век тя просто фалира, защото вече никой не се нуждае от зехтина и вазите „Made in Athens“ при положение, че на пазарите в провинциите продават същите, но местна куче марка. Тъй като местното производство из провинциите е не само децентрализирано, но и се извършва в малки работилници, грамадните итало-гръцки ергастерии (античен аналог на съвременните заводи), които през II век пр.Хр. бълват продукция за цялото Средиземноморие, през II век сл.Хр. запустяват.
Същото се случва и с прочутите италийска и гръцка металургия и каменоделдство. Премахването на границите води до влагане на частни или държавни капитали в новооткрити провинциални рудници и каменоломни, които правят безсмислени вноса на мрамор и метали от Италия и Гърция.
Земеделието също претърпява регрес. Ако през I век пр.Хр. римлянинът Варон пише тритомен учебник по агрономство, предвиден за огромни земеделски стопанства със стотици и хиляди роби в тях, през II–III век, земеделието в империята се крепи на дребни стопани и арендатори. Те, за разлика от собствениците на огромните латифундии, не само не смогват с работната ръка, но и не са в състояние да извършват никакви технически подобрения. Впрочем, както пише Ростовцев, още през I век земеделските техники западат, както се оплаква Колумела, съвременник на император Нерон. Те се връщат към по-примитивни форми, появявят се все повече пустеещи земи. Но технологичният и научен упадък след I век пр.Хр. е повсеместен, не само в земеделието.
Ако трябва да се обобщи ситуацията в античното Средиземноморие в периода между III век пр.Хр. и III век сл.Хр. то тя е, че осъществената от Рим икономическа глобализация и изнасянето на индустрии в провинциите и перифериите е убила икокономиката на метрополията.
И накрая самата глобализация изяжда себе си. А какво става днес?
Нека мислено натиснем бутона на машината на времето и спрем в 1950 г., две години преди смъртта на Ростовцев. Имаме една преливаща от производствена и технологична мощ Америка и една възстановяваща се от войната Европа, все още притежаваща голям индустриален и технологичен потенциал. Две сестри близнаци, подобни на Италия и Гърция 2200 години по-рано.
А на другия полюс е свят от бивши или настоящи колонии и държави с единия крак в Средновековието като Индия и Китай. Всичките слабо развити и неспособни на сериозна икономическа конкуренция, готови да купуват произвежданите на другия край на света американски и европейски (римски и гръцки) стоки. Но постепенно след 1970 г. съвременните Рим* и Гърция започват да изнасят технологи и производства към глобалните провинции в търсене на евтина работна ръка и максимални печалби. Предприятията и заводите в новите Рим и Гърция започват едно по едно да затворят, тъй като се очаква новите „варвари“ да работят в новите заводи.
Ала, веднъж вече усвоили начините на производство и въоръжени с технологиите, разработени от новите римляни и гърци, новите „варвари“ започват да купуват стоки местно производство и все по-малко се нуждаят от вносна ширпотреба. Вярно, в началото местните стоки са скапани нетрайни ментета, но като за местните пазари стават. Картина, удивително наподобяваща наблюденията на Ростовцев за античните времена – „колкото повече се разпръсва промишлеността, толкова повече расте броят на фабриките и работилниците в провинциите, толкова по-голям брой купувачи привлича в своята орбита, толкова по-груба и примитивна става тя“.
Това, което е написал Ростовцев през 1922 г., днес е известно като „умишлено състаряване“ на стоките – те се произвеждат с годност колкото трае гаранцията им, за да вземеш нова след това. Или, „купи-хвърли-купи“, както преди години едни испански журналисти нарекоха този цикъл.
Постепенно обаче ментетата на новите „варвари“ стават все по-добри и вече не само обезсмислят вноса на местните пазари на стоки, произведени в новите Рим и Гърция, но и започват да ги задушават на собствения им терен.
Единствено изключение (както между другото се случва след II век, когато Александрия в Египет запазва индустриалното си първенство благодарение на неподатливите на имитация на произвежданите в нея предмети на разкоша) е че и днес новите Рим и Гърция (Америка и Европа) все още водят в сегмента на луксозните стоки. Не бих се обзаложил обаче, че император Тръмп ще успее да върне на родна земя голяма част от изнесените масови производства. Първият Рим не успя и фалира.
Първият Рим фалира и заради раздутата си войска и бюрокрация. И то в един момент, когато легионите вече едва смогват да набират доброволци сред самите римляни и бюрата за новобранци все повече разчитат на чужденци отвъд дунавската и рейнската граница. И като си говорим за аналогии, днес американската армия също с мъка намира доброволци за професионалната си армия и все повече разчита на чужденци, които след края на службата им ще получат американско гражданство. Точно както навремето Рим раздавал римско гражданство на ветераните от легионите си.
Ростовцев свързва акултуризацията на римското общество с изгниването на римския военен модел. Тъй като римската армия била най-удобният трамплин за обществено израстване, „кадрите“ в римското общество масово се доставяли от нея. До I век съставената от етнически римляни армия, особено офицерския състав, доставяли римски, културни и цивилизовани кадри. Но с отлива на римляни от военна служба празнините се запълвали с варвари от провинциите, а офицерските постове бивали заемани от недодялани селяндури. Това цялостно се отразило на структурата и характеристиките на римските елити от II век нататък, както и на римската култура, литература, образование и изкуство. Те не само огрубели, но и станали повърхностни, а стремежът бил знанието да се придобива по възможно най-лесния и неизискващ усилия начин.
Младите усилено странели от точните и техническите науки, предпочитайки хуманитарните науки или откровени глупости (колко съвременно, нали!).
Или както пише Ростовцев, „за обикновения образован човек дори и енциклопедията на Плиний е много тежка и обширна. Те търсят материали в по-леки и по-занимателни сборници – сбирки от исторически анекдоти като „Забележителни дела и изречения“ от Валерий Максим и по-сетнешните им съкращения.“ Сигурен съм, че ако по времето на Марк Аврелий е имало интернет, масовата грамотност е щяла да идва от Viqipedia Romana, извор на информация за тогавашните ученици и студенти за техните реферати и курсови работи. Или пък ако Сенека живееше днес, щеше да напише не „Отиквяване“, а „Отиктокяване“, докато слуша плоските песнички на Тейлър Суифт. Всъщност, кого съм тръгнал да подигравам, при положение, че пиша тия работи във Фейсбук…
И понеже пиша във Фейсбук, където почти никой вече (в това число и аз) няма нерви да чете дълги текстове, ще я карам по-набързо. Ростовцев не доживява времето на тоталната комерсиализация на спорта, както това се случва в Античността. Инак щеше да открие и паралелите с днешния спорт. Да не мислите, че сините, зелените, червените и белите на хиподрума в Рим и Константинопол са нещо по-различно от пълните с лумпени съвременни футболни агитки.
Ростовцев не доживява и още една, много по-смразяваща прилика между залязващия античен свят и днешния.
Той пише, че „един от най-тревожните симптоми на това отслабване на основите [на римското общество] било равнодушието на хората към продължението на своя род. То обхванало отначало висшите класи, после средните и най-после, струва ми се, нисшите. Хората все повече губели желание да се плодят и умножават, въпреки благоприятните условия“.
Може да се спори дали тогавашните условия са били чак толкова благоприятни, имайки предвид обедняването на провинциите от I век насетне, за което пише самият Ростовцев. Може да се спори и дали днешният нежелаещ да се разможава западен човек също живее в чак толкова добри условия, при положение, че за последните 100 години реалната покупателна способност на надниците е паднала двойно. Но пък паралелът със залязващия античен свят е потресаващ.
И накрая, за да не бъда съвсем като черен гарван, който с грачене вещае края на западната цивилизация, ето и нещо положително. Античните технологии и природни науки спират да се развиват през I век пр.Хр. Следващите столетия те бележат единствено упадък и постепенна забрава. Днес технологиите и науките, въпреки отлива от техническите професии, продължават да се развиват. Дано те ни помогнат да заобиколим залеза.
* Да, мили русофили, не Москва с нейната заета от Византия мутирала двуглава природна аномалия на герба, а Америка е Новият или Третият Рим.
