Средновековната история на живо: аспекти и методи при осъществяването на средновековни исторически възстановки в България

Време за четене: 18 минути

Текстът на Жасмин Първанов и Йордан Георгиев е публикуван в Том 8 на годишника на Музея на София, посветен на 90-тата му годишнина. Сборникът съдържа мултидисциплинарни изследвания по различни теми и проблеми от областта на историята, археологията, етнографията, антропологията, архивистиката, историята на изкуството, архитектурата и градоустройството, консервацията и реставрацията, туризма и културните маршрути, музеологията и културния мениджмънт, които биха представлявали интерес за всеки, заинтригуван от актуалното проучване и опазване на културно-историческото наследство на град София и Софийска област. Може да се сдобиете с него и да прочетете още много наистина интересни статии.


Историческите възстановки, или наричани още исторически реконструкции, представляват дейност по пресъздаване на аспекти от определен исторически период или събитие и са предназначени за образоване на обществеността и по-добро разбиране на миналото (Agnew 2004: 327, 335). Историческите възстановки са културно-просветна дейност, от която обществото има нужда. Историческата реконструкция не е театрална постановка – екипировката и оборудването на един реконструктор не са театрален реквизит. Огромно значение има връзката между музейното дело и реконструкцията – реконструкторите са тези, които придават живот на артефактите и демонстрират по какъв начин те са се използвали. Без участието и подкрепата на музея като културна, научна и образователна институция една реконструкция би била невъзможна. На практика реконструкцията не може да замести ролята на музея в познанието за миналото, но в много отношения може да я допълни и да ѝ придаде допълнителна свежест.

Възстановките в България засягат епохите на Античността, Средновековието, Възраждането, борбите за национално освобождение и войните за национално обединение от XIX–XX век (вж. Маздрашка-Михова 2015). Равни по брой са историческите възстановки на събития от XIX–XX век и средновековните възстановки с голям брой участници в тях, докато по-малко на брой са античните възстановки.

Целта на настоящото изложение е да представи механизма, по който се извършват средновековните възстановки в България и причините те да се осъществяват, преценено от гледна точка на дейността на сдружението като извършител на процеса. На първо място е необходимо да се уточни и използваната терминология. „Реенактор“, „реконструктор“ или „възстановчик“ е участник в историческа възстановка, който пресъздава чрез оборудването си (облекло, въоръжение и снаряжение) образ от определена историческа епоха. Определението за реплика съгласно чл. 175 от Закона за културното наследство е следното:

„Репликата е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално характеристиките на културната ценност, но задължително се различава от нея по размер най-малко с една десета”. В закона обаче липсва определение за реконструкция. Реконструкцията на една историческа вещ я пресъздава такава, каквато тя най-вероятно е представлявала при създаването ѝ, с технологии и материали най-близки до епохата, от която е датирана.

Кратка история на възстановките в България

Идеята за историческа възстановка датира още от епохата на древния Рим. В България идеята за това се формира след 1990 г. на базата на съществуващите до тогава структури на Организация за съдействие на отбраната. Създават се и колекционерски клубове, които поставят началото с осъществяване на първите възстановки от периода на борбите за национално освобождение и Руско-турската освободителна война – пример за това е Национално дружество „Традиция“. След 2000 г. дейността се разраства с появата на нови клубове, нови групи от реконструктури и такива на свободна практика, а след 2004 г. – и с разделянето на част от клубовете. След 2010 г. дейността е в застой поради липсата на инициатива от страна както на реконструкторските клубове, така и на заинтересованите управленски структури. Към този момент реконструкцията обхваща само части от исторически събития от XIX–XX век и Късното българско и европейско средновековие XII–XIV век. Изключително малко като тематика са представени Ранното и Късното българско средновековие, а Античността е застъпена по-значително само в рамките на Римската империя, като останалата част на епохата се представя спорадично. След 2012–2014 г. се наблюдава повишаване
на ръста на историческите възстановки, умножаване на групите за историческа реконструкция и реконструкторите на свободна практика, обхващане на по-големи исторически периоди и като цяло се наблюдава висок и бърз прираст на групи и провеждани събития в цялата страна. Към настоящия момент се наблюдава наличието на голямо количество качествени реконструкции, но също така не липсват и компромисни, както и грешни реконструкции.

Хората, занимаващи се с реконструкция

Най-общо те имат различни професии, но по образование масово не са специалисти в областта на науката (историци или археолози). Общо взето има средно по един специалист на група от около 20 души. Финансовото състояние на реконструкторите също не е от значение, макар и да предоставя по-добра начална база за бързо снабдяване с необходимото оборудване. В крайна сметка времето за снабдяване с оборудване не е релевантно – то може да отнеме и години, за да се изгради добър образ. В този случай е важно желанието на реконструктора към по-добър краен резултат.

Периодизацията на средновековните възстановки

Реконструкциите обхващат времето от VII до XV век и реконструкторите в България го разделят условно на Първо българско царство от VII до Х век, Второ българско царство от (XII–XIV век) и Европейско късно средновековие (XIV–XV век). Съществува зависимост на броя реконструктори с дадения исторически период, като се наблюдава по-голяма заинтересованост от епохата на Ранното средновековие (VII–X век), като при някои реконструкции се наблюдава леко припокриване на късноантичния период с ранносредновековния. Следва по заинтересованост епохата на Късното средновековие, като се наблюдава тенденция все повече групи и клубове да реконструират едновременно няколко исторически периода – Античност, Ранно и Късно средновековие, както и събития от XIX–XX век. По-рядко, но се срещат и реконструкции на други народи – ромеи, руси, викинги, като към момента в България никой не прави реконструкции на славяните по нашите земи.

Етапи в извършването на възстановката

Изследването на материалната и нематериалната култура е първият етап от извършване на възстановката и много важна част от него е събирането на информация за едновременен комплекс от предмети, като се съблюдава стриктно дали всички те попадат в един хронологичен отрязък [вж. Фиг. 1]. Когато данните са оскъдни, реконструкцията се извършва на базата на обосновани предположения и аналогии по време и местоположение. Изследването се състои от няколко стъпки: преглед на специализираната литература, запознаване с различни по характер извори, съветване със специалисти и майстори занаятчии.

Фиг. 1. Едновременен комплекс от предмети в галерия „Мощевая Балка – археологический памятник на Северокавказском шелковом пути“, Държавен музей „Ермитаж“, Санкт Петербург, Русия (Източник: Ермитаж)
Фиг. 1. Едновременен комплекс от предмети в галерия „Мощевая Балка – археологический памятник на Северокавказском шелковом пути“, Държавен музей „Ермитаж“, Санкт Петербург, Русия (Източник: Ермитаж)

Прегледът на специализираната литература е задължителното начало, като в нашия случай в литературата има малко данни за облеклото. Повечето данни са основно за откритата материална култура – въоръжение и снаряжение, елементи на украшението (пръстени, гривни, обици), битовата керамика и др. Данните за нематериалната култура са най-малко, но има няколко опорни точки. Задълбочените занимания на част от реконструкторите са довели и до създаването на собствени или в сътрудничество със специалисти изследвания, които са в помощ не само на възстановчиците, но и имат научен принос (Хрисимов, Петров 2012; Атанасова 2016).

Запознаването с изворите води до извличането на конкретни данни, освен представената от специалистите информация. Понякога се откриват нови източници, които допълват създадената картина. Изворите се делят на:

исторически: чужди и домашни извори, свързани с културата, бита и военното дело. Примери за това са Отговорите на папа Николай І до княз Борис І, Менологий на император Василий II [вж. Фиг. 2], Хрониката на Йоан Скилица, стратегикони, стенописи от църкви и манастири и др.;

Фиг. 2. Миниатюра с избиването на 15-те тивериопулски мъченици от Менология на император Василий ІІ (1000 г.), съхраняван във Ватиканската библиотека (по ИБ–БАН II 1981: 143)
Фиг. 2. Миниатюра с избиването на 15-те тивериопулски мъченици от Менология на император Василий ІІ (1000 г.), съхраняван във Ватиканската библиотека (по ИБ–БАН II 1981: 143)

археологически: находки от всякакъв материал и вид, като се започне от най-редките (изработени от текстил, дърво и кожа), намирани само в определени условия, и се стигне до
най-честите (изработени от глина, метал, кост и рог). Най-добра информация дават затворените комплекси от отделни гробове и цели некрополи. Ако за даденото изследване информацията от публикации за определена находка не е достатъчна, се налага проучване в музеи и издирване на оригинали;

етнографски: извличане на максимално много информация за изследваното общество или общества, водещи сходен начин на живот. Много елементи от традиционната култура от началото на XIX до първата половина на XX век са сходни с тези от Средновековието и пример за това ни дават занаятите – плъстене, тъкачество, шивачество, ковачество и пр.

Съветването със специалисти и майстори занаятчии води до усъвършенстване на изследването. Връзката между учени специалисти и възстановчици е основна и много важна част от създаването на качествена реконструкция. Учените специалисти предоставят важна информация за познати на малцина предмети и факти. За жалост не всичко намерено е публикувано. Някои от специалистите вземат участие в клубове, други помагат много усърдно, трети не подкрепят действията на реконструкторите. Занаятчиите много често дават безценни съвети за по-акуратното илюстриране на културата или за непознати в научно обръщение детайли. Някои технологии не са се променили твърде особено, така че данните от майсторите занаятчии са също много важни [вж. Фиг. 3].

Фиг. 3. Плъстене пред публика на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2018 г.“ (Снимка: Д. Стоянова)
Фиг. 3. Плъстене пред публика на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2018 г.“ (Снимка: Д. Стоянова)

Изработване на историческо оборудване е вторият етап от извършването на възстановката. На базата на желаната реконструкция се изработва набор от предмети, които трябва да попадат в един и същи хронологически отрязък, който е дефиниран по определен начин. Най-добре е те да са извадка от един и същи исторически извор или археологически комплекс, но това се случва много рядко и поради тази причина най-често се прави събирателен образ от различни извори. Много важно условие в изработването е да се търси автентичност, като предметите се изработват от същите материали или от възможно най-близкия техен заместител.

Самоделното изработване на историческо оборудване от самия реконструктор е най-често срещаното явление в първите години от възникването на историческите възстановки в България. Но днес вече има и други възможности – като търсенето на майстори и занаятчии (шивачи, кожари, обущари, ковачи и т.н.), склонни да изработят реконструкцията на съответния предмет по искания от реконструктора начин. В днешно време много рядко някой сам си изработва всичко по реконструирания исторически комплекс, но все още се срещат и такива примери. Вече са създадени и специализирани работилници, които предлагат изработване на различен тип оборудване. Но е много важно качественото запознаване на майсторите с целта на реконструкцията и стриктното им следене. В процеса на изработването с т.нар. метод „проба – грешка“ понякога се сменят майстори, а много често и се стига до няколко опита, които да доведат до приемлив краен резултат. Понякога в изработването могат да се търпят компромиси. Те са в зависимост от зададените цели на реконструктора и нивото, което той иска да постигне (тъй като някои фестивали имат стриктни правила по отношение на автентичността), както и в зависимост от разбиране на важността от постоянното повишаване на нивото на реконструкцията. В компромисния вариант се започва с изработване на основните елементи от комплекса (дрехи и ботуши/обувки) преминава се към допълнителните шапки и колани, след това идват въоръжението и снаряжението, а най-накрая – коланните украси и предметите от бита. Чак тогава се постига пълен образ на реконструирания обект. В днешно време повечето реконструктори започват с изработването на всичко наведнъж [вж. Фиг. 4].

Фиг. 4. Изработване на историческо оборудване (Снимки: М. Арсова, Й. Сивков, Ив. Рендаков)
Фиг. 4. Изработване на историческо оборудване (Снимки: М. Арсова, Й. Сивков, Ив. Рендаков)

Закупуването на готов продукт е другата възможност при набавянето на историческо оборудване. Може да се закупят готови материали от специализирани магазини, но такъв тип практика не се отнася за реконструкцията на Българското ранно и късно средновековие. Има само някои елементи, които могат да се закупят от специализирани магазини, основно въоръжение – нападателно и защитно. Като резултат от все по-нарастващия интерес към възстановките вече може да се закупят елементи на оборудването и от майстори, които предлагат адекватни за конкретния период предмети.

Демонстрацията на реконструкциите пред публика е третият етап от извършването на възстановката. Главно това се случва на фестивали и събори, при честване на важни битки, на празници, семинари, изложби и открити уроци.

Фестивалите-събори са събития, които се осъществяват на места, свързани с историята – крепости, селища, исторически местности – и в повечето случаи са тематично свързани с местата, на които се провеждат. Показват се лагерен начин на живот, бит и култура [вж. Фиг. 5], старинни занаяти и техники, бойни практики на средновековните войски [вж. Фиг. 6], конни демонстрации, дегустация на средновековни храни [вж. Фиг. 7] и др.

Фиг. 5. Представяне на облекло от епохата на Второто българско царство на Фестивал на средновековните традиции, бит и култура „Калето – Мездра, 2017 г.“ (Снимка: В. Кръстев)
Фиг. 5. Представяне на облекло от епохата на Второто българско царство на Фестивал на средновековните традиции, бит и култура „Калето – Мездра, 2017 г.“ (Снимка: В. Кръстев)
Фиг. 6. Представяне на бойни практики на средновековните войски на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2018 г.“ (Снимка: Д. Стоянова)
Фиг. 6. Представяне на бойни практики на средновековните войски на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2018 г.“ (Снимка: Д. Стоянова)
Фиг. 7. Представяне на средновековни храни на Фестивал на късноантичното и средновековно наследство „Траянови врата – величие и памет, 2018 г.“ (Снимка: Г. Чушков)
Фиг. 7. Представяне на средновековни храни на Фестивал на късноантичното и средновековно наследство „Траянови врата – величие и памет, 2018 г.“ (Снимка: Г. Чушков)

Примери в това отношение са Събор-фестивал „Дни на предците“ в Плиска, „Фестивал на средновековните традиции, бит и култура – Калето“в гр. Мездра, „Доблест и слава“ в Шуменска крепост, фестивалите в крепостите Червен край с. Червен, Баба Вида във Видин, Хоталич в Севлиево, Хисаря в Ловеч, Царевец във Велико Търново, есенния събор „Помни славата – крепост Туида“ в Сливен, събора „Магическата Мадара“ в НИАР „Мадара“, Софийски средновековен панаир в двора на Боянската църква в София и др. (Първанов 2017: 13). Някои от фестивалите отчасти припокриват и Античността, други са отредени за цялото Средновековието или само за част от него – ранното или късното. Има и фестивали, които тематично не са свързани с местата, на които се провеждат, а и самите терени не са исторически – примери в това отношение са „Средновековен панаир“ в Асеновград, Фестивала в град Тервел, Втори софийски средновековен фестивал „Балканите през Средновековието“ и др. Повечето от тези събития в днешно време се развиват ежегодно и някои от тях вече имат история повече от 7 поредни години. Всяка година се осъществяват и нови събития, като всички те стават ежегодни, тъй като интересът към такива събития е много голям. Това се постига благодарение на усилията и участието на почти всички клубове и свободни реконструктори в страната. Всички тези стари ежегодни и новосъздадени събори-фестивали се финансират главно от общините, на чийто територии се провеждат, но не са редки и случаите на финансиране от музеи и фондации, както и от частни инициативи. Има и случаи на финансиране на дадено събития от самите реконструктори.

Чествания и представяне на важни битки са също вид фестивал, но публиката се запознава основно с въоръжението и военното дело. На този тип събития най-често се припомнят славни моменти от бойното минало на българите. Битките са пресъздадени под формата на сблъсъци между воюващите, като се пресъздават движението и войсковите тактики от съответната битка или период. Необходимо е да се подчертае, че се срещат затруднения при правилното представяне на противника – пример за това е неразпространената у нас възстановка на ромейската войска и нейните бойни похвати и тактики.

Честването на национални, официални или военни празници са подходящи събития за представяне на възстановките. Това се случва стационарно или под формата на шествие, както и редом със съвременната българска армия.

Семинарите са важни събития, организирани от реконструктори за реконструктори и специалисти в областта на историята и археологията. На тях се осъществяват срещи с цел обсъждането на реконструкциите, нови извори и данни и евентуалното им приложение.

Фиг. 8. Изложба „Български средновековни костюми“ на Сдружение „Авитохол“ в РИМ–Смолян, 2017 г. (Снимка: Ж. Първанов)
Фиг. 8. Изложба „Български средновековни костюми“ на Сдружение „Авитохол“ в РИМ–Смолян, 2017 г. (Снимка: Ж. Първанов)

Изложбите най-често се осъществяват в музеи, изложбени зали и крепости. Те представят реконструкции на историческото облекло, въоръжението и снаряжението от определен период или от цялото Средновековие – било изложени във витрини или на манекени в цял ръст. Богато илюстрират бита и културата на определени общества чрез възстановката на различни типове жилища и духа на домакинското и стопанско ежедневие, царяло някога в тях. Пример за това са изложбите в Археологически музей – Варна, Регионален исторически музей – Шумен, Регионален исторически музей – Враца, Регионален исторически музей – Смолян [вж. Фиг. 8], крепост Калето – Мездра, крепост Туида – Сливен, НИАР „Плиска“, НИАР „Мадара“ и др. Изложбите се радват на изключителен интерес от публиката и имат сериозен отзвук в медийното и обществено пространство.

Откритите уроци като форма на историческа възстановка се осъществяват пред деца в училища и музеи, като публични лекции пред специалисти и студенти в университетите и в други учебни заведения. Примери за това са провежданите открити уроци пред варненските училища и училищата в населените места от областта, събитията „Средновековни вечери“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, лекции в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, в Националния музей на текстилната индустрия в Сливен и другаде.

Цели, които се стреми да постигне историческата възстановка.

Първата от целите е повишаване нивото на познание за средновековния начин на живот, традиции, бит и култура на предците ни. Смисълът и ползата от това една историческа реконструкция да бъде представена пред широката публика е цялата изброена по-горе информация да спомогне посетителите да придобият обща представа за Средновековието като цяло и да се запознаят с конкретните детайли на бита, културата и военното дело на живо, като по този начин се създаде представа за начина на живот и визията на предците ни. Също така активното участие е силен инструмент за образоване (Hurcombe 2005: 83–84). Възможността за посетителите сами да се докоснат до дейностите – да изсекат монета, да изработят предмет от дърво, глина или метал, да стрелят с лък или да пробват как се борави с хладно оръжие – спомага за по-качественото научаване и по-трайното запомняне. Преценката се извършва чрез изследване на оценката на публиката и нарастване или отслабване на интереса ѝ. Възстановките към настоящия момент са оценени много високо от публиката и се наблюдава повишаване на интереса към тях. Като пример за това може да се посочи значителното увеличаване на броя на зрителите, идващи на ежегодно провежданите фестивали и събития през годините [вж. Фиг. 9].

Фиг. 9. Запознаване на публиката с ранносредновековно въоръжение и снаряжение на Средновековен събор „Помни славата – Туида, 2018 г.“ (Снимка: М. Арсова)
Фиг. 9. Запознаване на публиката с ранносредновековно въоръжение и снаряжение на Средновековен събор „Помни славата – Туида, 2018 г.“ (Снимка: М. Арсова)

Също така нараства и интересът на самите зрители да участват във възстановките – търсят клубове в зависимост от интереса си към дадената епоха, включват се активно като участници в последващите издания на събитията, а някои от тях стават дори поддръжници и доброжелатели, като подкрепят дейността на възстановчиците и допринасят за нея без да участват пряко в събитията. Наблюдава се голямо желание от публиката да участва в създаването на конкретен
предмет, да стреля с лък, да се докосне до въоръжението и снаряжението. Засиленият интерес към дадено събитие се дължи както на добрата изява на реконструкторите и организаторите, така и на медийната разгласа за събитието. Повечето събития привличат по-голям брой зрители на последващите си издания – вече след като в медийното пространство е разгласено за тяхното осъществяване. Интересът към събитията и нуждата за систематизирането на данните за провеждането им доведе и до създаването на първият онлайн „Календар на историческите възстановки в България“. В него, най-вече зрителите, но също така и реконструкторите, могат да намерят информация за възстановките от всички епохи и да се запознаят по-конкретно с интересуващите ги събития. Изключително важно е значението на медиите при разгласяването и отразяването на събитията, което често се случва само на местно ниво и много рядко в национален мащаб.

Втора от целите на историческата възстановка е експерименталната археология. Това е един по-различен подход, научно ориентиран, с който може да обогатим знанията си за хората от Средновековието. И тук като във всеки отрасъл на науката има стриктни правила, които трябва да се следват. Дисциплината има научен смисъл само тогава, когато е поставена на тест хипотеза, която има своите корени и научна обосновка (Hurcombe 2005: 84). В самия процес на експериментиране етапите и резултатите са внимателно наблюдавани и стриктно документирвани. В останалите случаи се приема, че разработката не се прави с научна цел. Чрез експериментите от една страна се цели да се провери написаното, а от друга страна да се извлече нещо ново. Хората, занимаващи се с експериментална археология, вярват, че една идея може да звучи много добре на теория, но няма никаква стойност, ако не се провери на практика. Безцелното възпроизвеждане на артефакти, водено от самото желание да бъде направен предметът, но не и да се установи по какъв начин и с каква цел той е функционирал, няма досег с експерименталната археология (Lorenčič 2017). Чрез недостатъчно умения и знания за дадената технология, също така може да се стигне до крайно грешни и неправилни изводи. Така казано, в повечето случаи реконструкторът не преследва научни резултати, а търси само лесния и бърз (понякога дори и евтин) начин за изработването на предмети. Такива резултати обаче могат да бъдат постигнати от реконструкторите, ако се спазват основните правила на експерименталната археология и базисно се подходи
към проверка на изказани хипотези. Още повече че чрез пресъздаването на средновековния начин на живот на терен реконструкторът може да се докосне по-близко до чисто битовите аспекти на начина на живот. В какво се състои експерименталната археология:

в изработването на предмети – това включва изработване на облекла (долни и връхни дрехи, ботуши и други видове обувки), въоръжение и битови предмети. В някои случаи те се изработват по стари методи, но в повечето случаи не. Но винаги информацията за това се взема предвид. Целта е да се установи дали възстановените, по данни от разкопки или от други източници, кройки на дрехи, обувки и ботуши, форма на въоръжение и битови предмети, са изпълними при създаването и после функционални при използването им. Също и до каква степен известните в научната литература процеси на изработване на въоръжение и снаряжение са приложими. Понякога занаятчиите с техния опит дават ценна информация при изработката на реконструкцията на предмети. Във всяко отношение може да се провери известната информация или да се установи нова, особено за конкретни детайли;

в използването на изработените предмети – реконструираните дрехи например се използват при различни по вид дейности, свързани с работа, при езда, при стрелба с лък, при бойни
практики, при спане. Много често дадени специфики на кройката става известна след употребата им. При използването на въоръжение и снаряжение при бойните техники например се установява дали то е удобно за установената историческа употреба, съответства ли теглото, захватът, формата му и т.н. [вж. Фиг. 10];

Фиг. 10. Използване на въоръжението при бойни демонстрации на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2016 г.“ (Снимка: М. Арсова)
Фиг. 10. Използване на въоръжението при бойни демонстрации на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2016 г.“ (Снимка: М. Арсова)

в прилагането на бойни техники от земя и от кон – при възстановка на средновековни бойни практики, известни от писмените извори, при работа с оръжие и стрелба с лък от гърба на коня, се правят проверки по какви начини може да се работи с дадено оръжие и по какви не може [вж. Фиг. 11];

Фиг. 11. Представяне на бойни практики от гърба на коня на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2018 г.“ (Снимка: М. Арсова)
Фиг. 11. Представяне на бойни практики от гърба на коня на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2018 г.“ (Снимка: М. Арсова)

в цялостното вживяване в образа на средновековните хора, с техните облекла и техния начин на живот – това ни доближава поне една идея повече и до тяхното мислене. На средновековните фестивали и събори в продължение на няколко дни съвременните реконструктори могат да се потопят в атмосферата на миналото, като използват създадените реплики на облекло, въоръжение и снаряжение, битови предмети, палатки, навеси, шатри и юрти. По този начин те сами усещат условията на средновековния начин на живот – без електричество, течаща вода и съвременна храна [вж. Фиг. 12].

Фиг. 12. Пресъздаване на средновековния живот на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2016 г.“ (Снимка: М. Арсова)
Фиг. 12. Пресъздаване на средновековния живот на Събор-фестивал „Дни на предците – Плиска, 2016 г.“ (Снимка: М. Арсова)

Третата от целите е възпитаване на подрастващите в родолюбие и уважение към традициите. Възстановката е опит за реконструкция на сцена, период или събитие от миналото по автентичен начин от група хора. Когато хората се опитат да се върнат назад във времето чрез възстановките, те изпитват култура, която им е чужда и различна. Хората от миналото са различни не само по начина на мислене и ценностите, но и по обичаи и всекидневен живот. Това прави интерпретацията на възстановката от деца и ученици много трудна, защото те конструират и разбират миналото чрез опита и разбирането си за настоящето. Това усложнява процеса, защото много от децата имат ограничен житейски опит и преживявания. Погрешният подход спрямо подобна ограничена представа за света може да създаде множество шансове за създаване на погрешни представи и неразбиране (Morris 2008: 45). Затова ние ще разгледаме добрите практики при провеждането на образователните възстановки чрез обща теория по проблема и чрез дейността на реконструкторите, извършена до момента.

Oбразователната възстановка обединява богатия културен опит от историческата възстановка и образователната структура на часовете по гражданско образование/обществени науки (например час по „История и цивилизации“ или „Човекът и обществото“). Така реконструкцията извежда историята от учебника на живо и възпроизвежда облекла, въоръжение и снаряжение, предмети от бита, жилища, храна, традиции и др. за съответната епоха.

Учениците не учат само събитията и великите личности от съответното историческо време (както пише в учебниците и книгите), но и се докосват до обикновения човек и начина му на живот през епохата. Целта е ученикът да се докосне максимално до миналото, чрез методите на експерименталната антропология, археология и история. Точно в тази връзка реконструкторите насочват усилията си за изучаване и съхраняване на традициите на българите през Средновековието – техните места на обитаване, живот, бит и култура. Акцентира се на традициите им при отглеждането и използването на коне в мирния живот и за бойни действия, възстановяването на воинските и конни традиции и изучаване на бойните практики. Реконструират се храна, облекло, жилища, поминък, въоръжение и снаряжение, военно дело, игри, танци, забавления и пр. При изпълнение на целите си реконструкторите си поставят за задача да изградят цялостен образ на българите от Средновековието, като по този начин доближават младежите и подрастващите максимално до бита и културата на живелите преди нас българи и оставеното от тях наследство.

В приоритетите на реконструкторската дейност е работата с деца и младежи, подпомагане на обучението и възпитанието им в духа на българските традиции. Организира се съвместна дейност с училища и музеи, насочена към популяризиране на българската история [вж. Фиг. 13].

Фиг. 13. Участие в образователната програма „Пролет в музея“ на РИМ–София, 2018 г. (Снимка: Д. Стоянова)
Фиг. 13. Участие в образователната програма „Пролет в музея“ на РИМ–София, 2018 г. (Снимка: Д. Стоянова)

В тази връзка нашето сдружение организира клубна дейност сред подрастващи и младежи за усвояване и развиване на умения по конна езда, стрелба с лък, боравене с хладни оръжия и бойни практики. Провежда открити уроци по история и конни демонстрации пред ученици в училища и музеи. Организира семинари по стрелба с традиционен лък и курсове за изучаване на старинни занаяти като грънчарство, плъстене, кожарство, изработване на въоръжение и снаряжение (Първанов 2017: 14) [вж. Фиг.14].

Фиг. 14. Участие в образователната програма „Ваканция в музея“ на РИМ–София, 2018 г. (Снимка: Д. Стоянова)
Фиг. 14. Участие в образователната програма „Ваканция в музея“ на РИМ–София, 2018 г. (Снимка: Д. Стоянова)

Така по време на историческата възстановка учениците могат да наблюдават и да участват в различните прояви на ранносредновековния начин на живот. Това дава пряк житейски опит за начина на живот в миналата епоха и пряко участие в заниманията от нея. Това е предпоставка за развитие и усвояване на нови знания, умения и компетенции. Учениците могат да вникват и в проблемите на съответната епоха – политически, религиозни и обществени (Morris 2008: 46).

Образователната възстановката може да се проведе и в училище. Но на практика сградата на училището не се вписва в контекста на историческата възстановка, а и е една добре позната атмосфера. Затова възстановките на открито по антични и средновековни крепости и местности допринасят за автентичността на възстановката и усилват ефекта на събитието. Атмосферата помага за т.нар. „потапяне“ във времето и мястото на даденото събитие (Morris 2008: 47). Природните науки имат своя експериментална част в различни условия. За сметка на това при хуманитарните науки много от практическите дейности са ограничени в рамките на класната стая или учебни екскурзии.

Възстановката е алтернативен начин за експеримент в сферата на хуманитарните науки (в частност историята). Освен това тя спомага за онагледяването на материала по история и включването на учениците чрез дейностно-ориентиран подход. Възстановките могат да работят и в училищна и в автентична среда. И при двата варианта се цели експериментална (практическа) дейност на обучението по гражданско образование/обществени науки. Относно връзката на възстановките и учебния материал ще дадем пример със сдружението ни. Българска средновековна история се изучава в начален курс („Човек и общество“), VI клас и XI клас („История и цивилизации“). От 2019 г. се изучава в VI и X клас по новата учебна програма на МОН. Това разбира се не ограничава обхвата на извънкласните дейности само до споменатите класове и възрастови групи. Може да се работи както с по-малки, така и с по-големи деца и ученици. Добре е възстановката да се обяви предварително, както и да залегне документално в Годишния комплексен план на училището, за да се решат бюрократичните проблеми около провеждането ѝ. Желателно е да се обяви поне 2 седмици предварително, както и да се сведе до знанието на ръководството (учители и директори), родителите и до училищните кръжоци и клубове, занимаващи се с извънкласни дейности. Големината на групите е добре да бъде ограничена до един клас (20–30 деца), максимум два класа (50–60 деца), за да може събитието да се организира по-лесно. Трябва да се избере подходът за работа с учениците – дали да им се дадат предварителни указания с уточняване на стандартни въпроси или да имат свобода на действие. Полезно е да има дискусия след възстановката и записване на впечатления от нея. Това може да се разгърне и чрез възлагане на написване на кратко есе, писмо, доклад, репортаж или изготвяне табло от ученици относно преживяването им (Morris 2008: 49).

Основната цел е обучаващите се да разберат как се е променял бита на хората през изминалите столетия и какви са приликите или разликите с времето, в което живеем сега. Винаги се дава шанс на учениците да пробват дрехи и снаряжение. Така се дава възможност за онагледяване и участие във възстановката. Фактът, че този тип дейности съвпадат тематично с ДОИ и ДОС и спомагат за постигане на очакваните резултати по учебна програма, урочна тема или урочна единица е от голяма значимост. Реконструкцията допринася за атмосферата и съответно преживяването и емоциите на събитието. Смяната на обстановката стимулира сетивата и допринася за по-дълбокото усвояване на материала. Изследванията през последните десетилетия на учените педагози и психолози категорично доказват, че формирането на пълноценната личност се осъществява най-добре в условията на активната ѝ дейност. Въвличането на младежи като доброволци в извънкласни дейности (като историческата възстановка) не само изпълва със съдържание свободното време на учащите, но формира у тях специфични и обществено значими качества на личността.

Активното включване в подобни занимания стимулира и подпомага развитието на светогледа, трудовите, нравствените представи, възгледи, убеждения и други качества на личността. Ползотворно е влиянието и на самия процес на обучение или обмен на добри практики (Цветков 2013: 68).

В заключение ще посочим какви могат да бъдат перспективите за бъдещето развитие на дейностите в София. Към момента броят на занимаващите се с реконструкции в София не е малък и има тенденция да расте с всяка година. Извършваните от тях дейности са разнородни и обхващатразлични сфери от представяне на средновековната култура. От друга страна полетата за изява в града са ограничени, като към момента всички те участват основно в организирани в други градове събития. Към момента по наши данни са организирани само два средновековни фестивала, интересът към които бе сравнително голям. Потенциалът на града откъм културно-исторически паметници и интерес на населението е много сериозен. В рамките на Софийското поле са ни известни средновековни селища, крепости, църкви и манастири. От направените археологически разкопки, както и от множеството исторически сведения за региона, имаме добра база данни за средновековната история и начина на живот. Освен това някои от обектите предоставят добри условия за извършване на тематични демонстрации на тяхна територия. Също така уроците и лекциите пред софийска публика се показаха като успешни, тъй като интереса от малки и големи е впечатляващ. Съществуват всички възможни предпоставки в София да се обръща сериозно внимание на историческите възстановки – такива, каквито подхождат на европейска столица с едно от най-старото и значимо културно наследство.


БИБЛИОГРАФИЯ

Атанасова 2016: К. Атанасова. Възстановки на средновековното българско облекло (XIII–XIV в.). Варна, 2016.

ИБ–БАН II 1981: История на България. Т. II. Първа българска държава. Отг. ред. Д. Ангелов. София, 1981.

Маздрашка-Михова 2015: Ф. Маздрашка-Михова. Историческите възстановки като специално събитие. – In: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 13 март 2015 [https://www.newmedia21.eu/analizi/istoricheskite-vazstanovki-kato-spetsialno-sabitie/].

Първанов 2017: Ж. Първанов. Музейната витрина на живо: популяризиране на българската средновековна история на открито. – В: Сборник с доклади от теоретичния модул на проведения преглед на музейните анимации 12–14 май 2017 г., Шумен. Шумен, 2017, с. 9–20.

Хрисимов, Петров 2012: Н. Хрисимов, М. Петров. Данни за мъжкото облекло от периода на Първото българско царство. – В: Дриновски сборник. Т. V. Харкiв – София, 2012 , с. 111–143.

Цветков 2013: Б. Цветков. Форми за извънкласни и извънучилищни дейности за младежи: програма „Младежта в действие“. – B: Списание на Софийския университет за образователни изследвания, 2, 2013, с. 68–77.

Аgnew 2004: V. Agnew. Introduction: What is Reenactment? – In: Criticism, 46 (3), 2004, p. 327–339.

Hurcombe 2005: L. Hurcombe. Experimental Archaeology. – In: Archaeology. The key concepts. Eds. By C. Renfrew and P. Bahn. New York, 2012, p. 83–87.

Lorenčič 2017: Č. Lorenčič. An Introduction to Experimental Archaeology [http://www.haraldthesmith.com/ an-introduction-to-experimental-archaeology/].

Morris 2008: R. Morris. How Teachers Can Conduct Historical Reenactments in Their Own Schools. – In: Childhood Education: International Journal of Social Education, 77 (4), 2008, p. 45–59.

Сподели
Default image
Жасмин Първанов и Йордан Георгиев

Жасмин Първанов е адвокат по професия и председател на „Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции – Авитохол“, създадено през 2012 година в град Варна. Организатор на ежегодни средновековни събори, фестивали, изложби и събития в различни градове на страната.

Йордан Георгиев е член на Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции. Гимназиален учител по история по професия и археолог по висше образование. Участва в исторически възстановки от 2016 г.

Leave a Reply