Всяко общество зависи от благосъстоянието вътре в елита си. Снимка: Anna Dziubinska, Unsplash
Питър Турчин е съвсем истински човек, който се опитва да комбинира математика, история, социология, икономика и да види дали случващото се в миналото не може да ни подскаже какво ще се случи в бъдеще.
През 2010 г. публикува статия в списание Nature, в която твърди, че от 2020 г. ще започне следващият момент на политическа, икономическа и социална криза. Сами можете да прецените дали повишаващото се напрежение в момента означава, че наблюденията му са верни.
Много дълги „светски цикли“ взаимодействат с по-краткосрочни процеси. В Съединените щати 50-годишни пикове на нестабилност са се случили около 1870, 1920 и 1970 г., така че друг може да се очаква около 2020 г. Навлизаме и в подем на т.нар. вълна на Кондратиев, която проследява 40-60-годишни цикли на икономически растеж. Това може да означава, че бъдещите рецесии ще бъдат тежки. Освен това през следващото десетилетие ще се наблюдава бързо нарастване на броя на хората на двадесет и няколко години, подобно на младежкия наплив, който съпътстваше сътресенията през 60-те и 70-те години на миналия век. Изглежда, че всички тези цикли ще достигнат своя връх около 2020 г.
Г-н Турчин се съгласи поредица от негови статии да бъдат преведени на български език специално за „Война и мир“.
Оригинална публикация – Psychohistory and Cliodynamics, 30 декември 2016 г.
Конкуренцията между елитите е един от най-важните фактори, обясняващи масовите вълни на социална и политическа нестабилност, които периодично поразяват сложните общества на държавно ниво. Тази идея е предложена от Джак Голдстоун преди близо 30 години. Голдстоун я проверява емпирично, като анализира структурните предшественици на Английската гражданска война, Френската революция и кризите от XVII в. в Турция и Китай.
Други изследователи (сред които Сергей Нефедов, Андрей Коротаев и аз) разшириха теорията на Голдстоун и я провериха в различни общества като Древен Рим, Египет и Месопотамия; средновековна Англия, Франция и Китай; европейските революции от 1848 г. и руските революции от 1905 и 1917 г.; и въстанията от Арабската пролет.
По-близо до нас в САЩ, последните изследвания показват, че стабилността на съвременните демократични общества също е подкопана от прекомерната конкуренция между елитите (вж. „Епохи на раздори“ за структурно-демографски анализ на американската история).
Защо конкуренцията в рамките на елита е толкова важен фактор за нестабилност?
Елитите са малка част от населението (от порядъка на 1 процент), която концентрира в ръцете си социалната власт (вж. предишната ми публикация „Кои са елитите?“ и особено дискусията в коментарите, която разкрива сложните измерения на това понятие). В Съединените щати например те включват (но не се ограничават само до) избрани политици, висши бюрократи от държавната администрация, както и собственици и мениджъри на компании от класацията Fortune 500 (вж. Кой управлява Америка?).
Когато отделни елити се пенсионират, те биват замествани от групата на претендентите за елит. Винаги има повече кандидати за елит, отколкото позиции, които те могат да заемат. Конкуренцията в рамките на елита е процесът, който разделя кандидатите на успешни елити и кандидати, чиито амбиции да влязат в редиците на елита са осуетени. Конкуренцията между елитите се проявява на няколко нива. Така елитите с по-нисък ранг (например представители на щат) могат да бъдат и кандидаги за следващото ниво (например Конгреса на САЩ) и така нататък, чак до президента на САЩ.
Не е задължително умерената конкуренция в рамките на елита да е вредна за нормалното и ефективно функциониране на обществото.
Всъщност тя обикновено е полезна, защото води до подбор на по-квалифицирани кандидати. Освен това конкуренцията може да помогне за отстраняването на некомпетентни или корумпирани служители. Важно е обаче да се има предвид, че социалните ефекти от конкуренцията между елитите зависят в решаваща степен от нормите и институциите, които я регулират и насочват към такива обществено продуктивни форми.
От друга страна, прекомерната конкуренция между елитите води до увеличаване на социалната и политическата нестабилност. Предлагането на властови позиции в едно общество е относително или дори абсолютно нееластично. Например, в САЩ има само 435 представители, 100 сенатори и един президент. Голямото разрастване на броя на претендентите за елит означава, че все по-голям брой от тях са разочаровани, а някои от тях, по-амбициозните и безмилостните, се превръщат в контраелит. С други думи, масите от разочаровани претенденти за елит се превръщат в развъдник на радикални групи и революционни движения.
Друга последица от прекомерната конкуренция между претендентите за елит е нейното въздействие върху социалните норми, регулиращи политически приемливото поведение. Нормите са ефективни само дотогава, докато мнозинството ги спазва, а нарушителите се наказват. Поддържането на такива норми е работа на самите елити.
Острата вътрешноелитна конкуренция обаче води до появата на съперничещи си властови мрежи, които все по-често нарушават правилата на политическия ангажимент, за да изпреварят опозицията.
Вместо да се конкурират по собствените си качества или по качествата на политическите си платформи, кандидатите все повече разчитат на „мръсни трикове“ като убийство на публичния образ на опонента (а в исторически случаи и на буквално убийство). В резултат на това прекомерната конкуренция води до разпадане на просоциалните норми на сътрудничество (това е общо явление, което не се ограничава само до политическия живот).
Следователно конкуренцията между елитите има нелинеен ефект върху социалната функция: умерените нива са добри, а прекомерните – лоши. Какви са социалните сили, които водят до прекомерна конкуренция?
Тъй като предлагането на властови позиции е относително нееластично, по-голямата част от действията са от страна на търсенето. Казано по-просто, прекомерното увеличаване на броя на претендентите за елит (или „свръхпроизводство на елит“) е това, което стимулира конкуренцията в рамките на елита. Нека отново използваме съвременна Америка като пример за илюстриране на тази идея (макар че, подчертавам, подобни социални процеси действат във всички сложни мащабни човешки общества, откакто те са възникнали преди около 5000 години).
В Америка има две основни „помпи“, които произвеждат претенденти за елитни позиции: образование и богатство.
От гледна точка на образованието от особено значение са дипломата по право (за политическа кариера) и магистърската степен (за изкачване по корпоративната стълбица). През последните четири десетилетия, по данни на Американската асоциация на юристите, броят на юристите се е утроил от 400 000 на 1,2 милиона. Броят на дипломите MBA, издавани от бизнес училищата за същия период, е нараснал шест пъти (подробности в книгата ми „Епохи на раздори“).
По отношение на богатството се наблюдава подобно нарастване на броя на хората, което се дължи на нарастващото неравенство на доходите и богатството през последните 40 години. Прословутият „1%“ става „2%“, след това „3%“… Например днес има пет пъти повече домакинства с богатство, надхвърлящо 10 млн. долара (в долари от 1995 г.), в сравнение с 1980 г. Някои от тези притежатели на богатство дават пари на кандидати, но други сами избират да се кандидатират за политически постове.
Свръхпроизводството на елита в САЩ вече е довело до повишаване на интензивността на вътрешноелитната конкуренция. Разумен косвен показател за ескалиращата политическа конкуренция тук са общите разходи за избори за конгресни състезания, които са нараснали (в коригирани спрямо инфлацията долари) от 2,4 млрд. долара през 1998 г. до 4,3 млрд. долара през 2016 г. (Center for Responsive Politics). Друг ясен признак е разпадането на социалните норми, регулиращи политическия дискурс и процес, което стана ярко очевидно по време на президентските избори през 2016 г.
Анализът на минали общества показва, че ако се допусне изостряне на вътрешноелитната конкуренция, тя все повече ще приема по-насилствени форми. Типичен резултат от този процес е масово избухване на политическо насилие, което често завършва с държавен колапс, революция или гражданска война (или всичко изброено).
