Митове падат с мазилката на Томбул джамия

Автор: Красимир Крумов. Оригинална публикация

22.09.2007

„Следите от комунистически куршуми“ се оказаха гвоздеи от XVIII век. Реставратори откриха по купола неподозирани досега оригинални стенописи

“Вижте тези следи от куршуми по купола. Това са следи от куршумите на комунистическите власти в България преди 1989 г., които бяха забранили на мюсюлманите да изповядват своята религия, а джамиите бяха затворени“. Думите ги чурулика на английски русокоса хубавица екскурзоводка на поредния автобус спрял пред най-голямата джамия на Балканите извън пределите на Турция шуменската „Томбул джамия“.

Следите от куршуми от една ръка разстояние се оказват глави на едри ръждясали пирони, които са служили за арматура.

tombul_mosque_1
Следите от куршуми от една ръка разстояние се оказват глави на едри ръждясали пирони, които са служили за арматура.

Туристите гледат притихнали, а куполът се превръща в берлинска стена на вярата, преграждаща земята от небето, с опасност куршуми да повалят всеки, чиято вяра понесе мислите му към Аллах.

Слушал съм поне 10 пъти тази версия на три езика и затова сега думите на на реставратора Владо Велев ме сваля от купола на земята. За първи път съм на една ръка разстояние ръка от изящните рисунки по тавана на Томбул джамия и Владо разкрива „тайната“ на комунистическите куршуми. Това са огромни гвоздеи, с диаметър на главата около 8 сантиметра, начукани хаотично в купола. Ролята им е като на рабицовата мрежа да се хване на тях мазилката, върху която са нанесени стенописите. Такава е била технологията през 1740 г., когато е вдиган храмът. Това е глава на пирон, обяснява Владо. С течение на времето, от течове, мазилката над главата е поддала, някъде е набъбнала, някъде е паднала и отдолу изглежда като попадение от куршум или шрапнел.

tombul_mosque_2
Реставраторът Владо Велев

Разправят за тия куршуми на чужденците и те си казват немци, англичани, разни други мале в какви лоши времена са живели. Долу като работим и като ги чуем, казваме им на екскурзоводите да се поправят, но те са си научили беседата и я повтарят, довършва темата Владо Велев.

Велев и екипът му от „Еврорест 2002“ консорциум от три реставрационни фирми, са първите, които се доближават след близо 300 години до стенописите на храма „Шериф Халил Паша“, познат повече като Томбул джамия заради овалния си купол. Стържат от орнаментите и мазилката пластове блажна боя и вар, а с тях и митове, които живеят под покрива на храма. Всичките сме излезли от системата на Националния институт за паметниците на културата, работили сме на Мадарския конник, направили сме реставрацията на църквата „Св. Георги“ в Одрин, която се преосвети през 2003 и на митрополитската църква в Пловдив, разказва Камелия Еленкова, офис мениджър на компанията. Въпреки, че е икономист по образование Камелия работи и като реставратор и казва, че усещането е невероятно.

tombul_mosque_3

Дървената врата на джамията била консервирана с урина от животни.

За първи път Владо и Камелия влезли като реставратори в „Шериф Халил Паша“ през 2004-а.

Тогава фондация „Либерална интеграция“ финансирала проучвания на джамията. Нямаше скеле, започнахме с с идеята да покажем проблемните точки в джамията, като се почне от вратата, по пътя на молителя, до тяхната михраб ­ нашия олтар и мимбера съответстващ на християнския амвон. Сега консорциумът участвал в конкурс за възстановяването на оловния обков на купола с пари от султана на Оман, 380 хиляди долара, които Симеон Сакскобурготски покрай приятелството си с монарха уредил докато бил премиер.

Докато вървят ремонтните работи, реставраторите използват скелето и са направили първите проучвания. Хванахме се с таванчето над входа, разказва Камелия. Бил с няколко слоя вторични пластове, с блажни бои., боядисан в масленозелено и бавно. Оставили сме една лента, за да може да се сравнява, намесва се Владо. Прекрачваме прага и над главите ни светва ослепителна полихромия, характерна повече за православните храмове. Ето това е, показва Велев таванчето и лентата с блажните бои за контраст. Изненадали се и реставраторите, и местните хора, от които нямало жив, който да помни тези шарки.

tombul_mosque_4tombul_mosque_5

Всеки един детайл е съвършен, омайват се от конструкцията и малко от приказките си реставраторите. Градежът е интересен като конструкция, проект и изпълнение. Тогава е нямало компютри, компютърна обработка, всичко е било в главата на проектанта. Много често сме седяли и сме си мислили какво са представлявали тези хора, които са работили, как са били облечени, какво са яли, какви познания са имали става дума за дюлгерите, уточнява Владо Велев. Чуди се с какви тесли, с какви шишове ли, с какво ли са работили, фугата в каменните блокове за близо 300 години не е мръднала. Ако куршумите в купола са митът за мюсюлманско потребление, няма и 100 процентово доказателство за твърденията, че каменните блокове за граденето на Томбула са от първите български столици Плиска и Преслав. Макар че използването на строителен материал от близки замрели селища е било практика.

tombul_mosque_6tombul_mosque_7

„Куршумите“ на екскурзоводите се оказали обикновени пирони, само че по-големи.

Загадка за реставраторите в Шумен се оказали дървените елементи. В началото смятали, че е някакво екзотично дърво, което не познават. През всичките години не било разрушено от биологически вредители ­ насекоми, плесени, гъби и било непокътнато. Входната врата, като се изключат пластовете блажна боя, била незасегната. Изрязали малко кръгче от колона в западната част на храма и закарали парчето в химическа лаборатория в лесотехническия институт. Доцентът, който работил, бил затруднен. Успял да установи вида на дървото обиктовен орех, но начинът на обработка бил загадъчен. Оказало се, след химически анализ, че дървото е обработвано в урина. В урина от животни. Имало е хора, които правели консервацията, като киснели дървения материал в големи трапове с урина, оказало се впоследствие.

Специфична се оказала и мазилката вар, а за стягане използвали… олио. Едно по едно започнали да излизат това лято разкритията. „Обущарникът“, боядисан в мрачно блажно се оказал изографисан подобно на тавана над входа. Мимберът пък, скрит зад дебела блажна боя, сега възстановен напълно, се оказал ажурно произведение на изкуството в стил лале деври.

tombul_mosque_8

Истинската изненада обаче била под купола. Десетки учени са си направили тук дисертациите, докторатите, но се оказва, че са правили докторати за блажната боя, развеселяват се Владо и Камелия. Докато проучват оригиналната живопис по тавана, се натъкнали, че под „оригинала“ има друг „оригинал“.

Оказало се през това лято, че живописта има намеса около 130 години след изписването на оригинала, приблизително около 1870 г. Според Велев и Еленкова, майсторът от 1740 г. е бил много по-опитен и добър от този 130 години по-късно. Дилемата сега е кой вариант да бъде възстановен. Българската практика е да се възстановява оригинал, но Камелия смята, че и вариантът от XIX-ти век е много красив. Затова може би щял да бъде добър опитът на Италия и Франция, където се представят и двете версии. Затова и за Шумен идеята е да бъде показан малък фрагмент от 1740 г. плюс основната част от втория вариант.

Има още една такава джамия

Джамия, която изглежда като близнак на тази в Шумен, има в турския град Невшехир. За съвпадението, което вероятно няма да се окаже случайно, разказал преди време шофьор на турски тир. Спрял пред джамията и казал ­ знаете ли, че имаме същата в Невшехир. Не му повярвали и взел да обяснява кое къде се намира. „Монитор“ откри снимки на храма в Турция, които доказват, наистина, че двете сгради са идентични. По размери джамията в Невшехир е точно като шуменската, но е строена близо 15 години по-рано в периода 1726-1727 г. Джамията била построена от кумира на шуменския паша Дамад Ибрахим паша, за който пишат, че се е споминал през 1758 г. Двойникът от Невшехир слага край на една друга легенда, че проектът на Томбул джамия бил дело на местен майстор, обезглавен след строежа, за да не направи втора като нея.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.